Уикипедия

СС: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире
м замяна с n-тире
Ред 84:
Тъй като СС нараства по размер и значение, така нарастват и персоналните защитни единици на Хитлер.{{sfn|Spielvogel|1992|pp=102–108}} Назначени са три основни СС групи за защита на Хитлер. През 1933 г. неговият по-голям персонален охранител е повикан в [[Берлин]], за да замени военната канцеларска гвардия, натоварена да защитава канцлера на Германия.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=8, 9}} [[Сеп Дитрих]] командва новото звено, по-рано известно като ''SS-Stabswache Berlin''. Името е променено на ''SS-Sonderkommando Berlin''. През ноември 1933 г. е променено на ''Leibstandarte Adolf Hitler''. През април 1934 г. Химлер променя името на ''Leibstandarte SS Adolf Hitler'' (LSSAH). LSSAH охранява частните жилища и офиси на Хитлер, осигурявайки външен пръстен за защита на Фюрера и неговите посетители.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=9, 12, 17–19}} Лидерите на LSSAH се настаняват на входа на кабинети на старата канцлерска кантора на Райха и на новата също.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=157, 160, 165}} Броят на служителите на LSSAH е увеличен по време на специални събития.{{sfn|Hoffmann|2000|p=166}} В [[Бергхоф]], резиденцията на Хитлер в [[Оберзалцберг]], голям контингент от LSSAH патрулира в обширна охранителна зона.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=181–186}}
 
От 1941 г. ''Leibstandarte'' се превръщат в четири отделни субекта, разделението [[Вафен-СС]] (несвързано с личната защита на Хитлер), Берлинската канцлерийска гвардия, поделението за сигурност на СС в Оберзалцберг и Мюнхен, който пази Хитлер, когато посещава личния си апартамент и седалището на НСДАП -– [[Кафяв дом (Мюнхен)|Кафяв дом]] в Мюнхен.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=17–19}}{{sfn|Hoffmann|2000|pp=157, 160, 165, 166, 181–186}} Въпреки, че единицата е номинално под Химлер, Дитрих е истинският командир и се справя с ежедневната администрация.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=19, 33}}
 
Две други СС единици съставят вътрешния пръстен на личната защита на Хитлер. ''SS-Begleitkommando des Führers'', създадена през февруари 1932 г., служи като охрана на Хитлер по време на пътуване.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=32, 48, 57}} Тази единица се състои от осем души, които служат денонощно да пазят Хитлер на смени. По-късно ''SS-Begleitkommando'' е разширен и става известен като ''Führerbegleitkommando''. Той продължава под отделно командване и остава отговорен за личната защита на Хитлер.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=36–48}} ''Führer Schutzkommando'' е защитна единица, основана от Химлер през март 1933 г.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=288}} Първоначално е натоварена със защитата на Хитлер само докато е в границите на [[Бавария]]. В началото на 1934 г. те заменят ''SS-Begleitkommando'' за защита на Хитлер в цяла Германия.{{sfn|Hoffmann|2000|p=32}}
Ред 103:
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1968-034-19A, Exekution von polnischen Geiseln.jpg|мини|upright=1.05|Айнзацгрупа застрелва цивилни граждани в Кьорник, 1939 г.]]
Доволен от представянето им в [[Полша]], Хитлер позволява по-нататъшно разширяване на въоръжените формации на СС, но настоява, че нови единици остават под оперативния контрол на армията.{{sfn|Reynolds|1997|pp=6, 7}} Докато ''SS-Leibstandarte'' остава независим полк, функциониращ като лични бодигардове на Хитлер, останалите полкове -– ''SS-Deutschland, SS-Germania и SS-Der Führer'' се обединяват, за да формират [[2-ра СС дивизия Дас Райх]].{{sfn|Stein|1984|p=32}}{{sfn|Flaherty|2004|p=149}} Второ разделение на СС, ''SS-Totenkopf'', е образувано от охранителите на концентрационния им лагер, а [[4-та СС полицейска дивизия]], е създадена от полицейски доброволци.{{sfn|Stein|1984|pp=33–35}}{{sfn|McNab|2009|p=66}} През този период СС е придобил контрол върху своето собствено набиране на кадри, логистика и системи за доставки за въоръжените си формации. СС, Гестапо и СД отговарят за временната военна администрация в Полша до назначаването на [[Ханс Франк]] за генерален губернатор на 26 октомври 1939 г.{{sfn|Hildebrand|1984|p=50}}{{sfn|Weale|2010|p=229}}
 
=== Битката във Франция ===
Ред 143:
 
=== Лагери на смъртта ===
[[Файл:May 1944 -– Jews from Carpathian Ruthenia arrive at Auschwitz-Birkenau.jpg|мини|ляво|Евреи от Карпатска Рутения, пристигащи в [[Аушвиц]], 1944 г.]]
След началото на войната, Химлер засилва дейността на СС в Германия и в [[Окупация на Европа от Нацистка Германия|окупирана Европа]]. Увеличава се броят на евреите и германските граждани, считани за политически противници или външни лица.{{sfn|Wachsmann|2010|p=27}} Тъй като нацисткият режим става по-репресивен, системата на концентрационния лагер нараства по размер и смъртоносната операция и се разширява, тъй като икономическите амбиции на СС се засилват.{{sfn|Wachsmann|2010|pp=26–27}}
 
Интензификацията на операциите по убиването се извършва в края на 1941 г., когато СС започва изграждането на стационарни съоръжения за газификация, за да замести употребата на Айнзацгрупи за масови убийства.{{sfn|Gerwarth|2011|p=208}}{{sfn|Longerich|2010|pp=279–280}} Жертвите в тези нови лагери за унищожение са убивани с помощта на [[въглероден окис]] -– газ от автомобилни двигатели.{{sfn|Evans|2008|p=283}} По време на операция Райнхард, ръководена от офицери от ''Totenkopfverbände'', които в окупирана Полша изграждат три лагера за унищожение: Bełżec (действащ до март 1942 г.){{sfn|Evans|2008|pp=283, 287, 290}}, Sobibór (действащ до май 1942 г.) и [[Треблинка]]. По нареждане на Химлер, до началото на 1942 г. концентрационният лагер в Аушвиц е значително разширен, за да включва [[газови камери]], където жертвите са убити с помощта на пестицида Zyklon B.{{sfn|Evans|2008|pp=295, 299–300}}{{sfn|Wachsmann|2010|p=29}}
 
По административни причини, всички охранители на концентрационния лагер и административен персонал стават пълноправни членове на Вафен-СС през 1942 г. Концентрационните лагери са поставени под командването на ''SS-Wirtschafts-Verwaltungshauptamt''. [[Рихард Глукс]] служи като инспектор на лагерите за концентрация. Експлоатацията и унищожаването става балансирано, тъй като военната ситуация се влошава. Потребностите на труда от военната икономика, особено за квалифицирани работници, означават, че някои евреи се отървават от [[геноцид]]а. На 30 октомври 1942 г., поради тежкия недостиг на работна ръка, Химлер заповядва голям брой хора в окупираните територии от съветски произход да бъдат задържани и изпратени в Германия като принудителен труд.{{sfn|Longerich|2012|p=629}}
Ред 187:
По време на битката, СС-Оберщурмбанфюрер [[Йоахим Пайпер]] оставя път на унищожение, който включва войници от Вафен-СС под командването му, убивайки американски военнопленници и невъоръжени белгийски цивилни в [[Клане край Малмеди|клането в Малмеди]].{{sfn|Murray|Millett|2001|p=468}} Заловените СС войници са съдени в Малмеди след войната за това клане и няколко други в района. Много от извършителите са осъдени да на обесване, но присъдите са променени. Пайпер е хвърлен в затвора в продължение на 11 години за ролята си в убийствата.{{sfn|Parker|2012|p=278}}
 
[[Файл:Bodies of U.S. officers and soldiers slained by the Nazis after capture near Malmedy, Belgium. -– NARA -– 196544.jpg|мини|upright|ляво|Американски военнопленници, убити от силите на СС, водени от [[Йоахим Пайпер]] при [[Клане край Малмеди|клането в Малмеди]], декември 1944 г.]]
 
На изток Червената армия възобновява настъплението си на 12 януари 1945 г. Германските сили са превъзхождани от 20 към 1 в самолетите, от 11 до 5 в пехота и от 7 до 1 в танкове на Източния фронт.{{sfn|Kershaw|2011|p=168}} До края на месеца, Червената армия прави мост над Одер, последното географско препятствие пред Берлин.{{sfn|Beevor|2002|p=70}} Западните съюзници продължават да напредват, но не толкова бързо, колкото Червената армия.{{sfn|Beevor|2002|p=70}} Корпусът на танковете извършва успешна отбранителна операция на река Хрон на 17-24 февруари, спирайки съюзническия аванс към Виена.{{sfn|Duffy|2002|p=293}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/СС“.