СС: Разлика между версии

Вафен-СС единици, оцелели през летните кампании, са изтеглени от предната линия, за да се върнат отново. Две от тях – 9-та и 10-та танкова дивизия, правят това в района на Нидерландия в началото на септември 1944 г. Съвпадащо на 17 септември съюзниците стартират в същия район Операция Маркет Гардън, съвместна въздушна и сухопътна операция за да вземат контрола на долен [[Рейн]].{{sfn|Weinberg|1994|p=701}} 9-та и 10-та танкова дивизия са сред единиците, които отблъскват атаката.{{sfn|Murray|Millett|2001|pp=439–442439 – 442}}

През декември 1944 г. Хитлер стартира [[Арденска офанзива]], значима контраатака срещу западните съюзници през Ардените с цел да достигне [[Антверпен]], докато обкръжава съюзническите армии в района.{{sfn|Weinberg|1994|pp=765–766765 – 766}} Офанзивата започва с артилерийски обстрел, малко преди зората на 16 декември. Оглавяващи атаката са две танкови армии, съставени главно от дивизии на Вафен-СС. По време на зимните метеорологични условия, бойните групи откриват, че преминават през горите и залесените хълмове на Ардените, но първоначално са постигнали добър напредък в северния сектор.{{sfn|Murray|Millett|2001|p=465}} Те скоро се натъкват на силна съпротива от 2-ра и 99-та пехотна дивизия на САЩ. До 23 декември времето се подобрява достатъчно, че въздушните сили на съюзниците могат да атакуват германските сили и техните колони за доставки, което води до недостиг на гориво. При все по-трудни условия, германският напредък се забавя и е спрян.{{sfn|Weinberg|1994|pp=767–769767 – 769}} Неуспешната атака на Хитлер струва 700 танка и повечето от останалите мобилни сили на запад{{sfn|Weinberg|1994|p=769}}, както и повечето от техните незаменими запаси от човешки ресурси и материали.{{sfn|Stein|1984|p=232}}

[[Файл:Bodies of U.S. officers and soldiers slained by the Nazis after capture near Malmedy, Belgium. –- NARA –- 196544.jpg|мини|upright|ляво|Американски военнопленници, убити от силите на СС, водени от [[Йоахим Пайпер]] при [[Клане край Малмеди|клането в Малмеди]], декември 1944 г.]]

На изток Червената армия възобновява настъплението си на 12 януари 1945 г. Германските сили са превъзхождани от 20 към 1 в самолетите, от 11 до 5 в пехота и от 7 до 1 в танкове на Източния фронт.{{sfn|Kershaw|2011|p=168}} До края на месеца, Червената армия прави мост над Одер, последното географско препятствие пред Берлин.{{sfn|Beevor|2002|p=70}} Западните съюзници продължават да напредват, но не толкова бързо, колкото Червената армия.{{sfn|Beevor|2002|p=70}} Корпусът на танковете извършва успешна отбранителна операция на река Хрон на 17- – 24 февруари, спирайки съюзническия аванс към Виена.{{sfn|Duffy|2002|p=293}}

[[Будапеща]] пада на 13 февруари.{{sfn|Beevor|2002|p=82}} Хитлер заповядва на 6-та танкова армия на Дитрих да се премести в [[Унгария]], за да защити петролните находища и рафинерии в Нагяканиса, които смята за най-стратегически ценните горивни резерви на Източния фронт.{{sfn|Seaton|1971|p=537}}{{sfn|Duffy|2002|p=293}} ''Frühlingserwachsen'' (операция пролетно пробуждане), последната немска офанзива на изток, се състои в началото на март. Германските сили нападат край езерото [[Балатон]], а 6-та танкова армия се придвижва напред на север към Будапеща, а втората танкова армия се движи на изток и на юг.{{sfn|Duffy|2002|p=294}} Силите на Дитрих отначало постигат добър напредък, но когато се приближават до [[Дунав]], комбинацията от кален терен и силна съветска съпротива ги спира.{{sfn|Stein|1984|p=238}} До 16 март битката е загубена.{{sfn|Ziemke|1968|p=450}} Измъчван от поражението, Хитлер нарежда на замесените в Вафен-СС войници да махнат титлите си за маншети като белег на позор. Дитрих отказва да изпълни заповедта.{{sfn|Messenger|2001|pp=167–168167 – 168}}

По това време, както на Източния, така и на Западния фронт, дейностите на СС стават ясни за съюзниците, тъй като лагерите за концентрация и унищожение са освободени.{{sfn|Wachsmann|2015|pp=542–548542 – 548}} Съюзническите войски са изпълнени с недоверие и отвращение от доказателствата за нацистката жестокост в лагерите.{{sfn|Fritz|2004|pp=50–5550 – 55}}

На 9 април 1945 г. [[Кьонигсберг]] пада в ръцете на Червената армия, а на 13 април отрядът на Дитрих е изтласкан от [[Виена]].{{sfn|Stein|1984|p=237}} Битката при Берлин започва в 03:30 часа на 16 април с масивна артилерийска атака.{{sfn|Kershaw|2011|p=302}} В рамките на седмица, борбата се извършва в града. Сред многобройните елементи, защитаващи Берлин, са френски, латвийски и скандинавски войници от Вафен-СС.{{sfn|Stein|1984|p=246}}{{sfn|McNab|2013|pp=328, 330, 338}} Хитлер, който вече се крие във [[Фюрербункер]]а под канцеларията на Райха, все още се надява, че останалите му СС войници могат да спасят столицата. Въпреки безнадеждността на ситуацията, членовете на СС, патрулиращи в града, продължават да застрелват или бесят войници и цивилни за това, което смятат за актове на страхливост или предателство.{{sfn|Moorhouse|2012|pp=364–365364 – 365}} Берлинският гарнизон се предава на 2 май, два дни след като [[Смърт на Адолф Хитлер|Хитлер се самоубива]].{{sfn|Kershaw|2011|p=302}} Тъй като членовете на СС не очакват никаква милост от Червената армия, те се опитват да се придвижат на запад, за да се предадат на [[американци]]те и [[англичани]]те.{{sfn|Stein|1984|pp=248–249248 – 249}}