Реалност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки по ен:
Ред 6:
 
== Във философията ==
[[Философия]]та разглежда две различни страни на проблема за реалността - – природата на самата реалност и отношението между [[разум]]а (както и [[език (лингвистика)|език]]а и [[култура]]та) и реалността.
{{раздел-мъниче}}
 
Същевременно [[онтология]]та изучава [[битие]]то и нейната централен обект на изследване се описва по различни начини - – като битие, съществуване, „това, което е“ и реалност. Задачата на онтологията е да опише най-общите категории на реалността и как те си взаимодействат. Това е основата за позитивните философски дефиниции на реалността. Някои философи разграничават реалността от съществуването, а много съвременни аналитични философи избягват използването на термините „реален“ и „реалност“ в контекста на онтологията. За тези, които се отнасят към „реално е“ по същия начин, както към „съществува“, един от основните въпроси на аналитичната философия е дали съществуването (или реалността) е свойство на предметите. Широко прието от аналитичните философи е, че то не е свойство, но този възглед се оспорва от някои автори.
[[Философия]]та разглежда две различни страни на проблема за реалността - природата на самата реалност и отношението между [[разум]]а (както и [[език (лингвистика)|език]]а и [[култура]]та) и реалността.
 
Същевременно [[онтология]]та изучава [[битие]]то и нейната централен обект на изследване се описва по различни начини - като битие, съществуване, „това, което е“ и реалност. Задачата на онтологията е да опише най-общите категории на реалността и как те си взаимодействат. Това е основата за позитивните философски дефиниции на реалността. Някои философи разграничават реалността от съществуването, а много съвременни аналитични философи избягват използването на термините „реален“ и „реалност“ в контекста на онтологията. За тези, които се отнасят към „реално е“ по същия начин, както към „съществува“, един от основните въпроси на аналитичната философия е дали съществуването (или реалността) е свойство на предметите. Широко прието от аналитичните философи е, че то не е свойство, но този възглед се оспорва от някои автори.
 
От друга страна, особено при дискусиите за [[обективност]]та, както в [[метафизика]]та, така и в [[епистемология]]та, философското разглеждане на реалността често се свързва с начините, по които реалността е или не е зависима (конструирана) от съзнателни фактори, като възприятия, вярвания и други умствени състояния, както и от културни явления, като [[религия]] и [[идеология]] или цялостен [[светоглед]].
 
Възгледът, че има реалност, независима от вярвания, усещания и други фактори на съзнанието, се нарича [[Философски реализъм|реализъм]]. По-конкретно някои философски теории говорят за реализъм относно даден въпрос, например, реализъм относно универсалиите или реализъм относно външния свят. Като цяло, когато се приема, че за дадена категория предмети съществуването им или тяхните съществени свойства не зависят от възприятията, вярванията, езика или друг човешки фактор, може да се говори за реализъм относно тези предмети.
 
Може да се говори също и за [[антиреализъм]] относно дадени предмети. „Антиреализъм“ е само един от термините за възгледи, противопоставящи се на реализма. Сред ранните такива термини е „[[идеализъм]]“, според който реалността е в съзнанието или е резултат от неговите идеи. Според [[Субективен идеализъм|субективния идеализъм]], развит от ирландеца [[Джордж Бъркли]], въприеманите предмети са всъщност идеи на съзнанието. От тази гледна точка може да се каже, че реалността е „конструкция на ума“, макар че според самия Бъркли тези идеи се създават и координират от [[Бог]].
 
През XX век възгледите, сходни с тези на Бъркли, се наричат [[феноменализъм]]. Те се отличават от идеализма на Бъркли главно с това, че според него съзнанията или душите не са просто идеи или съставени от идеи, докато някои направления на феноменализма, като това на [[Бъртранд Ръсел]], отиват по-далеч, разглеждайки самото съзнание като набор от възприятия, спомени и други подобни и смятайки, че не съществува съзнание или душа над тези умствени събития.
 
Днес „антиреализъм“ е широко понятие, обхващащо всички възгледи, според които съществуването на дадени предмети зависи от съзнанието или от културни фактори. Възгледът, че външният свят е всъщност само обществено или културно явление, наричан [[социален конструкционизъм]], е една от разновидностите на антиреализма. [[Културен релативизъм|Културният релативизъм]] е възгледът, че обществените въпроси, като [[морал]]а, не са абсолютни, а поне частично са културен продукт.
 
== Във физиката ==