Добромир Хриз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.111.16.234 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 2:
| име = Добромир Хриз
| категория = военен
| описание =
}}
[[Файл:Dobromir Hriz.jpg|мини|250px|Владенията на Хриз и Балканите в края на XII и началото на XIII век]]
'''
== Биография ==
=== Между България и Византия ===
По времето когато [[Иван Асен I]] и [[Теодор Петър]] вдигат въстание в [[Търново]] (1185), в Македония се появява [[болярин]]ът Добромир Хриз. Според [[Петър Мутафчиев]] <ref>„Владетелите на Просек“ - П.Мутафчиев </ref> той е пратен от [[Асеневци]] да вдигне местното българско население на бунт. Според сведенията на [[Никита Хониат]]<ref>Никита Хониат, "История", 30. - в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_054.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 30., стр. 54]</ref>, Хриз начело на петстотин души свои сънародници завзема крепостта [[Струмица]], от която започва да напада и покорява околните земи. Не само не действа в съгласие с въстаниците в [[Велико Търново|Търновград]], но и влиза в съюз с [[ромеи]]те срещу тях. Впоследствие Хриз променя политиката си и воюва срещу ромеите. Около 1193 г. е заловен от тях и хвърлен в тъмница. Успехите на въстаналите българи принуждават император [[Алексий III Ангел]] да освободи Добромир Хриз и да му върне владенията, разчитайки, че той ще противостои успешно на сънародниците си (около 1196 г.). За да го привърже трайно към себе си императорът го оженва за дъщерята на своя братовчед [[Мануил Камица]].
===
Възползвайки се от проблемите на императора в [[Мала Азия]], скоро след освобождаването си Хриз отново става независим.
Оскъдните исторически извори дават основание за много догадки относно просекския владетел. Основният източник по въпроса е Никита Хониат, който в своята „История“ го нарича само Хриз ({{lang-el|Χρύσος}}). Това небългарско име смущава изследователите (изказвани са предположения, че Хриз и [[Стрез]] са едно и също лице), докато не е обнародвана речта на Хониат към Алексий III от 1203 г., в която заедно с Хриз се употребява словенското Добромир ({{Lang-el|Δοβρομιρός Χρύσος}}).<ref>{{Cite book|title=Nicetae Choniates: Orationes et epistulae|location=Berolini et Novi Eboraci|year=1972|last=Choniates|first=Nicetae |chapter=IA|pages=106|editor=J. A. Van Dieten|language=латински|translator-last=Van Dieten|translator-first=J. A.}}</ref><ref name=":0">{{Cite journal|first=Тома|last=Томов|journal=Анамнеза|title="Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица"|year=2008|issue=1|pages=97-115|id={{ISSN|1312-9295}},|url=https://web.archive.org/web/20160807161400/http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi6-Dobromir_Hriz/Dobromir_Hriz.html|accessdate=20018-10-26}}</ref> Относно Хриз, смята се че произлиза от гръцкия превод на ''Злат'' или е изкривено произнасяне на словенското име ''Хръз''. ▼
Заемайки изоставения [[Просек]] край река [[Вардар]], той го превръща в непристъпна твърдина, от която предприема нападения срещу съседните територии.
В 1197 г. на трона в Търново се възкачва [[Калоян]]. Той сключва съюз с независимите феодали Добромир Хриз и [[Иванко]]. Същата година Алексий III Ангел предприема поход срещу Хриз, но скоро разпуска войските си и се връща в [[Константинопол]]. Причините за тези му действия са неизвестни.
=== Втори поход на императора срещу Хриз ===
През 1199 г. Алексий III Ангел се отправя към владенията на Хриз. Вместо да послуша съветниците си и да завладее първо по-малките крепости, с което да лиши от опора и снабдителна линия Хриз, императорът се отправя направо към Просек. При първия щурм на [[крепост]]та е овладяно допълнителното укрепление, което Хриз издигна в най-уязвимата точка на отбранителната система — входът. Опитът да се подкопаят стените на крепостта завършва с много материални загуби за ромеите. Императорът прекратява атаката, за да изчака подкопаващите машини, които още не са пристигнали. На следващия ден атаките на [[гърци]]те са отблъснати. Каменометните [[машина|машини]] на Хриз нанасят нови поражения на ромейските редици. През нощта българите излизат през таен проход от крепостта и атакуват спящите [[ромеи]], разрушават много от [[катапулт]]ите, разположени по хълмовете около Просек. Обръщайки в бягство нощния караул, те проникват в лагера на ромеите и разграбват палатката на [[протовестиарий|протовестиария]] Йоан, който се спасява с бягство. Завръщайки се в крепостта, българите продължават да всяват страх у врага, като хвърлят празни бъчви в пропастта, създавайки илюзията, че безмилостно екзекутират пленници.
На другия ден императорът, губейки надежда, че може да се справи с Хриз, влиза в преговори с него и признава владенията му около Просек и Струмица. Договорен е брак между Хриз и родственица на императора, която за целта бива разведена със съпруга си. Това е дъщерята на протостратора [[Мануил Камица]], братовчед на императора.<ref>Никита Хониат, "История", 35. - в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_061.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 35., стр. 61]</ref>
=== Хриз и Камица ===
През 1200 г. Алексий III изпраща протостратора Мануил Камица срещу Иванко, но той е пленен и предаден на цар Калоян. След отказа на императора да откупи братовчед си, царят го предава на Добромир Хриз, който му се пада зет.
В 1201 г. Хриз нарушава мира с императора и в съюз с Камица завзема [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Битоля]] и други крепости в Македония. Войските на двамата проникват и в [[Тесалия]] като заплашват да откъснат немалка част от земите на [[Византийска империя|империята]]. Василевсът предприема поход срещу тях, отправяйки се първо срещу Камица. Войната се оказва трудна и се проточва. Тъй като не получава помощ от просекския владетел, Камица бива разбит и изтласкан в Тесалия, а след това прогонен и от там. Хриз повежда преговори с императора и през 1202 год. Добромир Хриз сключва мир,<ref name=":0">{{Cite journal|first=Тома|last=Томов|journal=Анамнеза|title="Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица"|year=2008|issue=1|pages=97-115|id={{ISSN|1312-9295}},|url=https://web.archive.org/web/20160807161400/http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi6-Dobromir_Hriz/Dobromir_Hriz.html|accessdate=20018-10-26}}</ref> като приема нова съпруга от знатно потекло - това е [[Теодора Ангелина Комнина|Теодора]], внучка на императора и вдовица на Иванко, която е докарана от Византион. В замяна Хриз връща под властта на императора Прилеп и областта [[Пелагония]].<ref name=":1">Никита Хониат, "История", 39. - в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_068.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 39., стр. 68]</ref> С това той разтрогва съюза си с Мануил Камица.<ref name=":0" /> Не е известно какво се случва с предходната съпруга на Хриз, дъщерята на Мануил Камица.
=== Загуба на Струмица ===
На връщане от Тесалия, Алексий III измамил Хриз, като завладял Струмица през 1202 г., а по същото време сключил мир с Калоян.<ref name=":1" />
След завземането на Струмица Хриз изчезва от историческите извори. Според монографията на Тома Томов, Добромир Хриз запазва Просек, където се оттегля, като се позовава на сведения у речите на [[Хризоверг]].<ref name=":0" /> Историкът [[Петър Мутафчиев]] твърди, че именно тогава Просек става владение на Калоян, защото около [[1205]] г. там се подвизава калояновият военачалник [[Ециусмен]] (Чесмен). Същият предполага, че между българския цар и императора е имало уговорка за премахването на Хриз и поделяне помежду им на владенията му. Мутафчиев изхожда от някой намеци в ''„История“'' на Никита Хониат, според които Алексий III надхитрил Хриз и сключил мир с Калоян.<ref>{{Cite journal|title=Владетелите на Просек|first=Петър|last=Мутафчиев|journal=Сборник на БАН|year=1913|issue=1|pages=51-54}}</ref>
== Личността на Хриз ==
▲Оскъдните исторически извори дават основание за много догадки относно просекския владетел. Основният източник по въпроса е Никита Хониат, който в своята „История“ го нарича само Хриз ({{lang-el|Χρύσος}}). Това небългарско име смущава изследователите (изказвани са предположения, че Хриз и [[Стрез]] са едно и също лице), докато не е обнародвана речта на Хониат към Алексий III от 1203 г., в която заедно с Хриз се употребява
Хониат нарича Хриз влах (той употребява за българите от [[Северна България]] названието [[власи]]<ref>„История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)“ – проф. Васил Н. Златарски</ref>), което дава повод на румънските историци да го смятат за румънски болярин.
Относно външността и характера на Хриз, разполагаме само с беглите забележки на Хониат. Той споменава, че Хриз бил нисък на ръст и груб в обноските си, а в речта си го нарича „лесно променлив“ и „[[хамелеон]]“.
== Бележки ==
<references/>
== Източници ==
Line 30 ⟶ 52:
* [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi6-Dobromir_Hriz/Dobromir_Hriz.html Томов, Т. Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица - Анамнеза, Т. 6 (2008), 97-114]
* Македонски принц къща (Господарите на Струмица) ([http://archive.is/20121217135633/https://sites.google.com/site/macedoniandynasty/ сайт])
{{Портал|Македония}}
| |||