Отваря главното меню

Промени

м
кор.
{{Личност
| име = Томас Едисън
| име-оригинал = Thomas Edison
| категория = инженер
| описание = американски изобретател
[[Файл:Young Thomas Edison.jpg|мини|Едисън като дете]]
 
Томас Едисън е роден в [[Милан (Охайо)|Милан]], [[Охайо]]. Той е седмото и последно дете на Семюъл Огдън Едисън (1804- – 1896) и Нанси Матюс Елиът (1810- – 1871). Бащата е роден в [[Канада]], а самият Едисън по-късно определя произхода си като [[Нидерландия|нидерландски]].{{hrf|Baldwin|1995|3- – 5}} В училище Едисън често е разсеян и формалното му образование продължава едва три месеца. След това той е обучаван у дома от майка си,{{hrf|US National Park Service}}.
 
Още в ранна възраст Томас Едисън получава [[увреждане на слуха]], вероятно в резултат от боледуване от [[скарлатина]] и постоянни нелекувани [[отит]]и. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътуване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън отново променя историята, твърдейки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се влак, като го е издърпал за ушите.{{hrf|Josephson|1959}}{{hrf|Baldwin|2001}}
 
Семейството на Едисън е принудено да се премести в [[Порт Хюрън]], [[Мичиган]], когато строящата се железопътната линия заобикаля Милан през 1854 година,{{hrf|Josephson|1959|18}} но и там преживяват трудно. Томас Едисън продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете между Порт Хюрън и [[Детройт]], за да допълва доходите на семейството. Той установява, че има заложби за търговска дейност, и поставя началото на дълга поредица търговски начинания на Едисън – в живота си той основава 14 компании, сред които [[General Electric|Дженерал Илектрик]], най-голямата [[публична компания]] в света през 2009 година.{{hrf|Trading Markets.com|2009}}{{hrf|Indian Express.com|2009}}
 
Едисън става [[телеграф]]ист, след като спасява тригодишния Джими Макензи от сгазване от влак. Бащата на детето, началник на гарата в [[Маунт Клемънс]], е толкова благодарен, че го обучава да работи с телеграф. През 1866 година той се премества в [[Луисвил]], където като служител на [[Уестърн Юниън]] работи в бюрото на телеграфната агенция [[Асошиейтед Прес]]. Той често поема нощните смени, когато има много свободно време за двете си любими занимания – четене и експериментиране. В крайна сметка, заради последната дейност той е уволнен – една нощ през 1867 година той работи с [[оловно-киселинен акумулатор]] и разлива [[сярна киселина]] на пода, а тя протича през дървения под до бюрото на началника му на долния етаж.{{hrf|Baldwin|2001|40- – 41}}
 
=== Начало на инженерна дейност ===
След уволнението си Едисън е подпомогнат от своя колега телеграфист и изобретател [[Франклин Ленард Поуп]], който приема младежа да живее и работи в мазето на къщата му в [[Елизабет (Ню Джърси)|Елизабет]]. На 1 юни 1869 година Едисън получава първия си патент – електрически регистратор на гласуване.{{hrf|Patimg1.uspto.gov}}{{hrf|Rutgers University}} След този първи успех Едисън се премества в [[Нюарк]] и продължава да работи в областта на електрическата телеграфия, като много от изобретенията му са откупувани от телеграфните компании. Сред тях са автоматичният телеграф и други подобрени телеграфни апарати.
 
На 25 декември 1871 година Томас Едисън се жени за шестнадесетгодишната Мери Стилуел (1855–18841855 – 1884), служителка в една от неговите работилници, с която се запознава два месеца преди това. Двамата имат три деца – Мериън Естел Едисън (1873–19651873 – 1965),{{hrf|Baldwin|1995|60}} Томас Алва Едисън Младши (1876–19351876 – 1935){{hrf|Baldwin|1995|67}} и Уилям Лесли Едисън (1878–19371878 – 1937), който също е автор на някои изобретения.
 
През 1874 година Едисън създава [[мултиплексор]]ен телеграфен апарат, който се превръща в първият му значим финансов успех. С получените средства (10 хиляди долара) той основава в [[Менлоу Парк]] изследователска лаборатория, една от първите, специализирани в инженерни разработки, предназначени за внедряване в промишлеността. Той получава правата върху повечето изборетения, създадени в лабораторията, макар че под негово ръководство там работят множество служители.
Въпреки множеството си дотогавашни изобретения в областта на телеграфната техника, Едисън и неговата лаборатория стават известни сред широката публика с изобретяването на [[фонограф]]а през 1877 година. Макар че невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина [[Леон Скот дьо Мартенвий]] през 1857 година, а други по това време, особено [[Чарлз Крос]], размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв произвежда уред, който осъществява това на практика, и това е толкова неочаквано за широката общественост, сякаш е едва ли не вълшебство. Едисън става известен като „Магьосникът от Менлоу Парк“. Първият му фонограф записва върху цилиндри от калаено [[фолио]], записаният звук е с ниско качество и записът се унищожава при възпроизвеждане, така че може да се слуша само веднъж. Малко по-късно [[Александър Бел]] създава усъвършенстван модел на фонограф, който записва върху [[восък|восъчни]] цилиндри. Качеството на звука е все още ниско и броят на възпроизвежданията е ограничен, поради бързото износване и унищожаване на записа, обаче изобретението се радва на популярност. [[Грамофон]]ът, който възпроизвежда [[грамофонна плоча|плочи]], изобретен през 1887 година от [[Емил Берлинер]], в ранните години на звукозаписната индустрия има по-лошо качество на звука от фонографските цилиндри, предлагани на пазара от [[Едисън Рекърдс]].
 
През 1877- – 1878 година Едисън разработва [[Въгленов микрофон|въгленовия микрофон]], който се използва масово в [[телефон]]ите до 80-те години на 20 век. Това изобретение става причина за продължителен съдебен спор с Берлинер, но през 1892 година съдът признава на Едисън правата върху патента.
 
И по-късно през живота си Едисън продължава да работи върху комуникационната техника – на 9 август 1892 година получава патент за [[двупосочен телеграф]], а на 29 декември същата година патентова принципа на [[радио]]то (''предаване на сигнали чрез електричество'').
На 8 октомври 1883 година Патентното ведомство излиза с решение, че патентът на Едисън се базира върху работата на Уилям Сойер и не е валиден. Юридическият спор около патента продължава до 6 октомври 1889 година, когато съдът решава, че той все пак е основателно издаден. За да избегне нов съдебен спор с [[Джоузеф Суон]], чийто британски патент е издаден година преди неговия, Едисън става негов съдружник в компанията Едисуон, която произвежда и продава продукта във Великобритания, а след 1892 година става част от [[Дженерал Електрик]].
 
На 9 август 1884 година умира съпругата на Едисън, вероятно от [[тумор]] на главния мозък.{{hrf|The Library of Congress|1999a}} На 24 февруари 1886 година той се жени повторно за двадесетгодишната Мина Милър (1865–19471865 – 1947), дъщеря на изобретателя и [[филантроп]] [[Луис Милър]]. От нея той също има три деца – Медлин Едисън (1888–19791888 – 1979), [[Чарлс Едисън]] (1890–19691890 – 1969), който поема ръководството на компанията след смъртта на баща си, а по-късно е избран и за губернатор на [[Ню Джърси]], [[Тиодор Едисън]] (1898–19921898 – 1992), изобретател с над 80 патента. След втората си женитба Едисън напуска Менлоу Парк и се премества в [[Западен Ориндж (Ню Джърси)|Западен Ориндж]], където живее до смъртта си.
 
=== Електроразпределение ===
== Източници ==
{{дребно2|
* {{cite journal | last = Златева | first = А. | coauthors = М. Златева | year = 2007 | title = Американското признание на българската царица Елеонора | journal = Международна научна конференция „Война и милосърдие“, София 22- – 23.ХІ.2007 г. | lang = bg}}
* {{cite book | last = Baldwin | first = Neal | title = Edison: Inventing the Century | publisher = Hyperion | date = 1995 | isbn = 0-7868-6041-3 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Baldwin | first = Neil | year = 2001 | title = Edison: Inventing the Century | publisher = University of Chicago Press | isbn = 0-226-03571-9 | ref = harv}}