Българска социалдемократическа партия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец
м 3-и ---->3-ти
Ред 91:
След изборите председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев постепенно се превръща в яростен опонент на новото управление, отказвайки да участва пряко в преговорите за включване на представители на партията в новото правителство. На 42-я конгрес през месец септември 1997 г. двете тенденции „за“ и „против“ ОДС се сблъскват. Един срещу друг като кандидати за председателския пост се изправят д-р П. Дертлиев и неговия заместник Теодор Дечев. Конгресът ражда поредния парадокс в съвременната история на БСДП. Той приема като бъдеща линия на партията всички документи, предложени от застъпниците на сътрудничеството в рамките на ОДС и избира Национален комитет, комуто възлага изпълнението на решенията, в който макар и с малко мнозинство имат противниците на подобни виждания. Националният комитет естествено формира Изпълнително бюро, в което привържениците на ОДС са явно малцинство – зам.-председател Й. Нихризов и 3 членове от 21-членния състав. 42-ят конгрес ражда още една морална язва, основа за бъдещото разцепление – най-голямата компактна група, регистрирани като делегати се оказват цигани от село Калитиново, Старозагорско.
 
След конгреса председателят д-р П. Дертлиев започва провеждането на „самостоятелна“ линия, известна като тъй наречения. Лесидренско – Солунски обединителен процес. За осъществяването ѝ в партията отговарят често външни за Изпълнителното бюро на БСДП хора, на които П. Дертлиев възлага задачи и международни контакти. За тези изразени позиции, от името на БСДП, дори неговите привърженици в Изпълнителното бюро не са информирани. Ясно изразените противоречия в партията между гласуваните конгресни решения и провежданата от ръководството политика стават основата за свикването на 24 и 25 10.1998 г. на 43-ити извънреден конгрес в гр. Пловдив. Морален водач на групата, инициирала конгреса е един от възстановителите на БСДП, бившия главен секретар инж. Груди Панчев. До него като почетни председатели на партията на форума в гр. Пловдив застават и другите двама от живите възстановители – инж. Александър Константинов и Михаил Петков. Конгресът избира ново ръководство с председател Йордан Нихризов и утвърждава линията за единство на демократичните сили и осъществяване на необходимите реформи в страната за превръщането ѝ в бъдещ член на НАТО и Европейския съюз. На 22 ноември 1998 г. на друг форум в гр. Варна д-р Дертлиев е обявен за почетен председател на БСДП. В периода от месец ноември 1998 г. до февруари 2001 г. се водят съдебни дела като формално в сила е старото ръководство, избрано на 42-я конгрес, но по същество действат 2 паралелни организации с коренно противоположни цели и политика.
 
През месец октомври 1998 г. д-р Дертлиев търси път за социалдемократическа писта, посредством формиране на Съюз „Социалдемокрация“, а на 16 януари 1999 г. неговите опоненти, провели конгреса в гр. Пловдив, обявяват изграждането заедно с части от Нова СДП и членове на СДП на Български социалдемократически съюз (БСДС). С тази абревиатура те вземат участие и на Местните избори през 1999 г., запазвайки част от позициите си в общинските съвети на София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, Перник и други големи градове.