Светослав Минков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-( +() |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
Ред 62:
Трети е [[Иван Минков]], който е член на [[Военна организация на БКП|военната организация на БКП]] и участник в подготовката за [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]].
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град. Завършва средното си образование във [[Втора мъжка гимназия]] в [[София]] (1921) с кратко прекъсване, когато е изпратен да учи във военното училище във Вайскирхен ([[Австрия]]). Не е призован за военна служба и не участвува във войните, защото е „освободен по §1, буква от Р. Б.“. В гимназията негов учител е [[Божан Ангелов]], който забелязва интереса на Минков към
Още като ученик Минков пише стихове разкази и фейлетони. Сестра му, Теодора (Дора) Минкова, по мъж [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костова]], го свързва с изтъкнати писателски среди. Следва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1922 Св. Минков и [[Владимир Полянов]] основават „Аргус“ – първото и единствено за времето си издателство за фантастична литература.
Ред 68:
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанска академия (август 1922 – септември 1923). В [[Германия]] се запознава с най-новото в немската и световна литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си в България продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].
Работи като [[библиотекар]] (1924 – 1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно 1926 – 1942 работи като книговодител, началник бюро, библиотекар и др. в [[Българска централна кооперативна банка]], [[Българска земеделска и кооперативна банка]] (БЗКБ). Същевременно работи и като редактор в различни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб]]овете (от август до октомври 1936).
През 1941 е свидетел по първото дело срещу [[Никола Вапцаров]], посочен от самия обвиняем, вероятно заради познанството на Минков с [[Бойка Вапцарова]], която също е работила в БЗК Банка като чиновник, а той като помощник-библиотекар. Главен библиотекар в банката тогава е известният български библиограф [[Тодор Боров]]. Минков забавя заминаването си за [[Япония]], за да свидетелства в полза на Вапцаров, като се изказва по художествените достойнства на неговата поезия.
Ред 76:
Посещава [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] в състава на писателска делегация по линия на Немския културен институт в България по покана на министъра на пропагандата [[Йозеф Гьобелс]].
[[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат 1944]] заварва писателя „безработен“. Постъпва веднага в редовете на [[БРП (к)|комунистическата партия – БРП(к)]]. Започва работа като [[коректор (професия)|коректор]] във в. [[Работническо дело]] (септември 1944 – декември 1945), редактор във в. „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1946), в сп. „Български войн“ (1952 – 1954), в [[Българска кинематография]], главен редактор (1954 – 1956) и редактор (1956 – 1962) на издателство „Български писател“.
Писателят има страст и възможност да пътува в редица страни на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
| |||