Полежанско странично било: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Полежанският дял носи името си от връх [[Полежан]], висок 2851 м - най-високият гранитен връх в Пирин и на четвърто място като цяло. От Дженгалската порта билото минава първо през Малък Полежан (2822 м), а когато стига Голям Полежан, от него на изток се откланя Безбожкото било, което също се разкланя от връх [[Безбог (връх)|Безбог]] (2645 м). Между тези две била е оформен дълбокият Полежански циркус с Дисилишкото езеро. На изток от Безбог пък е Безбожкият циркус с [[Безбожко езеро|Безбожкото езеро]].
Преди Полежан на запад се откланя Газейското било, на което е разположен връх [[Газей]] (2761 м). между него и основното било е Газейският циркус с три малки езера, най-горното от които е второ по височина в Пирин. От Газей това било рязко се спуска надолу към река [[Демяница (река)|Демяница]]. Що се отнася до основното било, то продължава право на север като първо минава през скалистия и труднопроходим ръб [[Стражите]] (висок около 2800 м), после се спуска и отново се издига до връх '''''Каймакчал''''' (2753 м), откъдето се откланя за връх '''''Дисилица''''' (2700 м). На север от Каймакчал билото вече се нарича Конаревско, на което е ръзположен и връх '''''Конарево''''' (2533 м) - последният личен връх на Полежанския дял.
Като цяло в този дял на Пирин се намират 5 от 20-те най-високи върха на планината, както и трите най-високи езера: Горното Полежанско (2710 м), Горното Газейско (2642 м) и Плешивото под връх Дисилица - 2592 м. От него водят началото си Дисилишката и Безбожката река (притоци на [[Места]]), а част от водите му се изливатв река [[Ретиже]].
| |||