Адолф фон Арним-Бойценбург: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1 съкращение при използване на шаблон |
м Bot: Automated text replacement (-1-и +1-ви ); козметични промени |
||
Ред 3:
|наставка =
|портрет = AHArnimB.jpg
|длъжност = '''[[Списък на Пруски министър-председатели|1-
|мандат_нач = '''[[19 март]]'''
|мандат_край = '''[[29 март]] [[1848]] г.'''
Ред 67:
През [[1833]] г. заема поста, президент на [[Щралзунд]]ското правителство като и на [[Ахен]] и [[Мерзебург]], след това. От [[1840]] г. е назначен за началник-президент на [[Велико херцогство Познан|Познанската провинция]].
С идването на [[1837]] г. фон Арним става член на Държавния съвет, а през [[1842]] г. заменил фон Рохов в Министерството на вътрешните работи. След като отменил полицейско-шпионската система, той се популяризирал сред народа си, но за кратко време дължащо се на дейностите на пресата и изгонването на Баденските депутати, Гекер и Ицщайн (1845).
От [[1847]] г. в съединена лантага той си спечелва уважение, благодарение на неговата красноречивост, като се старае да придаде на правителството [[Либерализъм|либерална]] посока. След [[Германска революция 1848/49|Мартенската револуция]] обаче по премахването на Боделшвинга, царят му връчил управлението на министерството, но през март той подал оставка след несъгласието по политиката водена от братовчед му, Барон [[Хайнрих Александер фон Арним|Александер фон Арним]], който бил в това врем назначен за министър на външните работи.
Избран за член на Германската национална система по-късно, той напълно се отказал от правомощията на политик, като се застъпил за интересите на благородството на земята участващ в заседанията на Юнкерския парламент. В началото на [[1849]] г. дори е член на [[Законодателна власт|Долната камара]], принадлежаща към крайно дясната политическа партия, като се присъединил към желанието на либералните бюрократи в Конституционните заседания. В тази посока, той е действал още през първите си година на служба в [[Законодателна власт|Горната камара]], на която става наследствен член през [[1854]] г.
През [[1858]] г. едва след падането на Мантойфел, Арним се склонил към феодалната реакция, и благодарение на влиянието си в Горната камара не се съгласил относно усилващата конституция. От [[1862]] до [[1866]] г. да оправдае поведението си, той публикувал книгата ''Das Recht des Herrenhauses bei Festsetzung des Staatshaushalts'' (Берлин 1862 г.)
Ред 81:
{{превод от|en|Арним-Бойценбург, Адольф Генрих фон|36196222}}
{{Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701-1935)}}▼
[[Категория:Министър-председатели на Прусия]]
[[Категория:Родени на 10 април]]
Line 88 ⟶ 90:
[[Категория:Арним]]
[[Категория:Гьотингенски университет]]
▲{{Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701-1935)}}
| |||