Уикипедия

Анастас Янков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8809197 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Bot: Automated text replacement (-1-и +1-ви ); козметични промени
Ред 15:
Участва като доброволец в сръбската армия в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]], в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след [[Битка при Гредетин|битката при Гредетин]]<ref name="DM">Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10</ref>. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] на 18 април 1877 г. постъпва на военна служба<ref name="rumenin">Руменин, с. 133</ref> като доброволец в V дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при [[Шипка (битка, август 1877)|Шипка]] и [[Шейново (битка)|Шейново]], където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/macedonia/opalchenci.html Опълченци от Македония]</ref>
 
[[FileФайл:Anastas Yankov Portrait.jpg|мини|250п|Анастас Янков]]
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]], на 30 август е произведен в чин [[подпоручик]], а на 9 септември 1885 г. в чин [[поручик]] и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. На 24 март 1886 г. е произведен в чин [[капитан]], на 2 август 1890 в чин [[майор]]. През 1896 година е произведен в чин [[подполковник]] и служи последователно като командир на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19<sup>-и</sup> пехотен шуменски полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-иви пехотен средногорски полк]], а накрая и като ротен командир в [[Добрич]]. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „[[Балкански новини]]“:
 
{{Цитат|Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.<ref name="DM"></ref>}}
 
В 1899 година подполковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от [[Осми пехотен приморски полк]]. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.<ref name="Повестница 35">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 35 |url= |accessdate=}}</ref>
Ред 25:
 
=== Поход към Костурско и Горноджумайско въстание ===
[[FileФайл:Anastas Yankov SMAC.jpg|мини|250п|Четата на Анастас Янков]]
[[FileФайл:Colonel Anastas Yankov and the Capture of Belitsa in 1903.jpg|мини|250px|Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица]]
 
В 1902 година, в навечерието на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 119 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref> Още през юни 1902 година отрядът му, в който заместник-войвода е подофицер [[Петър Гайков]], пресича границата и се отправя към [[Леринско]]и родното му [[Костурско]].<ref name="Елдъров 104">{{cite book |title=Генерал Иван Цончев. Биография на два живота |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=954-509-272-6 |pages=104 |url= |accessdate=}}</ref> От Пирин Янков пише укорително на княз Фердинанд:
Ред 43:
Върховисткият деец [[Михаил Думбалаков]] пише за него:
 
{{цитат|По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата...<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;ѣ}} на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 179.</ref>}}
 
[[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него:
Ред 61:
 
== Източници ==
[[FileФайл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Янков (13-и в третата колона).]]
* Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 7 | page = 133}}
Ред 86:
[[Категория:Български полковници]]
[[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]]
[[Категория:Втори випуск на военното училище в София‎София]]
[[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Анастас_Янков“.