Последно танго в Париж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка |
мкор |
||
Ред 27:
| код-Allmovie =
}}
'''Последно танго в Париж''' ({{lang-it|„Ultimo tango a Parigi“}}) е шестият игрален филм на италианския режисьор [[Бернардо Бертолучи]] от [[1972]] година, с участието на [[Марлон Брандо]] и [[Мария Шнайдер]]. Филмът разказва за
Творбата е повод за критики, някои секссцени са определени като неприемливи и унизителни. Мненията варират от признаване на творбата
Преминавайки през цензура, филмът достига скандален касов успех, като това допринася да се възвърне блясъкът на поизбледнялата вече звезда на главния актьор [[Марлон Брандо]]. Бертолучи позволява на Брандо да импровизира в някои от сцените и да използва опита си от предишни роли.
Ред 36:
== Сюжет ==
Пол ([[Марлон Брандо]]), американски собственик на хотел на средна възраст, който жалее за самоубийството на съпругата си, среща млада,
== В ролите ==
Ред 67:
== Предпродукция ==
[[Бернардо Бертолучи]] показва сценария на продуцента Алберто Грималди, който го харесва и решава да го продуцира<!-- S. 122 --><ref name="Tonetti">Claretta Micheletti Tonetti: ''Bernardo Bertolucci. The cinema of ambiguity''. Twayne Publishers, New York 1995, ISBN 0-8057-9313-5, S. 122 – 141</ref>. Първоначално Бертолучи
Бертолучи изобщо не мислел за Брандо, докато някой не споменал името му по време на игра<!-- 5:00 --><ref name="July_Nuytten">July/Nuytten 2004</ref>. Грималди вече бил продуцирал драмата [[Queimada (1970]]), с Брандо в главната роля. Непокорното държание на Брандо по време на снимките на Queimada, довело до преразход на времето и финансите, заради което Бертолучи го осъжда за нанесена вреда. През юни 1971 Грималди замразява приходите на Брандо чрез съда<ref>Peter Manso: ''Brando: the biography''. Hyperion, New York 1994, ISBN 0-7868-6063-4, S. 724 und 729</ref>. Това засилва позицията на Брандо. Той се нуждае от пари за изграждането на своето жилище в Таити и за изплащане на попечителство, и издръжка<!-- 6:00 --><ref name="July_Nuytten" />. Последвалият успех на филма [[Кръстникът]] направил своята премиера през март 1972, довел до артистичен обрат в живота на актьора. Той не успява да разреши финансовите си проблеми напълно, тъй като след участието си в [[Кръстникът]], заради подялба в печалбата се е отказал от една скромна, но бързо изплатена сума<!-- S. 753 --><ref name="Manso_730-767">Manso 1994, S. 730 – 767</ref>. Грималди е убеден, че Брандо е идеалният актьор за филма, и обещава да се откаже от делото срещу него, ако той се съгласи да участва в Последно танго в Париж<!-- 6:00 --><ref name="July_Nuytten" /><!-- S. 735 --><ref name="Manso_730-767" />. Той му предлага 250 000 долара и десет процента от печалбите на филма<ref>''[[Newsweek]]'', 12. Februar 1973, S. 56; Manso 1994, S. 735; July/Nuytten 2004, 6:00</ref>.
Бертолучи и Брандо се срещат за първи път в [[Париж]]. Бертолучи се е възхищавал на Брандо още от ранното си детство и го среща с огромно почитание, нервно потрепервайки. Той накратко разказва за темата на планирания филм и за ролята, която Брандо ще трябва да изиграе. Брандо се подвежда от „Голямата грешка“ и приема, без да е прочел сценария. За да се опознаят по-добре, той води режисьора в [[Лос Анджелис]]. Бертолучи пътува през ноември 1971, три месеца преди началото на снимките. Той обяснява на Брандо, че в сценария са положени само основите, и че той иска
След съгласата на Брандо, Бертолучи среща огромни трудности с финансирането и разпространяването на филма, фирмите, на които бил предложен филма, първо отказали. [[MGM]] не можела да се заеме с проекта, заради еротичното съдържание. [[Paramount]] се опасяват, че ще се повторят неприятностите между Брандо и Бертолучи от Queimada. Накрая [[United Artists]] се решава да помогне с 800 000 долара от общите 1.4 милиона, предвидени за разходи<ref name="Shipman">David Shipman: ''Marlon Brando. Seine Filme – sein Leben''. Heyne, München 1990, ISBN 3-453-04126-7, S. 258; Manso 1994, S. 736</ref>
.
Ред 140:
== Критика ==
Критиката на Последно танго в Париж варира между „осана“ и „разпни го“. Една част от критиците са безпощадни към режисьора и го обвиняват, че е направил нещо „неприлично“. Други заявяват, че това е
== Награди и номинации ==
| |||