Последно танго в Париж: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка
мкор
Ред 27:
| код-Allmovie =
}}
'''Последно танго в Париж''' ({{lang-it|„Ultimo tango a Parigi“}}) е шестият игрален филм на италианския режисьор [[Бернардо Бертолучи]] от [[1972]] година, с участието на [[Марлон Брандо]] и [[Мария Шнайдер]]. Филмът разказва за един американец ина еднасредна възраст и млада французойка, които се срещат в един парижки апартамент за разговор и секс.
 
Творбата е повод за критики, някои секссцени са определени като неприемливи и унизителни. Мненията варират от признаване на творбата катоза шедьовър, до нейното абсолютно отхвърляне.
 
Преминавайки през цензура, филмът достига скандален касов успех, като това допринася да се възвърне блясъкът на поизбледнялата вече звезда на главния актьор [[Марлон Брандо]]. Бертолучи позволява на Брандо да импровизира в някои от сцените и да използва опита си от предишни роли.
Ред 36:
 
== Сюжет ==
Пол ([[Марлон Брандо]]), американски собственик на хотел на средна възраст, който жалее за самоубийството на съпругата си, среща млада, ангажиранасгодена парижанка на име Джейни ([[Мария Шнайдер]]) в апартамент, от който и двамата се интересуват, от отдаването му подда наемнаемат. Пол наема апартамента, след което започвадвамата започват анонимна сексуална връзка там. Той настоява, че никой от тях не трябва да споделя никаква лична информация, дори и именаимето имси. Аферата продължава до един ден, когато Джейни пристига в апартамента и установява, че Пол е напуснал без предупреждение.
 
Пол поПо-късно Пол се среща с Джейни на улицата и казва, че иска да подновят отношенията си. Той ѝ разказва за скорошната трагедия на жена си. Когато разказва историята на живота си, те влизат в танго бар, където той продължава да ѝ разказва за себе си. Загубата на анонимност разсейваразколебава Джейни запо отношение на връзката им. КазваТя казва на Пол, че не иска да го вижда повече.
 
ТяДжени си тръгва, но тойПол я следва през града. Тя бяга в апартамента и взима от едно чекмедже пистолета на баща си. ТойПол пита за името ѝ, и докато тя казваотговаря „Джейни“, при което слага край на живота му. Той лежи мъртъв на балкона, а тя повтаря на себе си изреченията, които по-късно ще каже на полицията: че не го познава, че той е бил луд, който я е преследвал и е искал да я изнасили. „Аз не знам как се казва той.“
 
== В ролите ==
Ред 67:
 
== Предпродукция ==
[[Бернардо Бертолучи]] показва сценария на продуцента Алберто Грималди, който го харесва и решава да го продуцира<!-- S. 122 --><ref name="Tonetti">Claretta Micheletti Tonetti: ''Bernardo Bertolucci. The cinema of ambiguity''. Twayne Publishers, New York 1995, ISBN 0-8057-9313-5, S. 122 – 141</ref>. Първоначално Бертолучи искалиска да даде главните роли на двойката от предишния си филм „Голямата грешка“, [[Доминик Санда]] и [[Жан-Луи Трентинян]]. Санда отказва, защото очаква дете<ref>Florian Hopf: ''Alles über: Der letzte Tango in Paris''. Heyne, München 1973, ISBN 3-453-00375-6, S. 9. Michael Althen: ''Ultimo tango a Parigi'', in: Marlon Brando. Bertz Verlag, Berlin 2004, ISBN 3-929470-86-1, S. 241 – 244; July/Nuytten 2004, 4:00 – 5:00</ref>, а ТринтигнантТрентинян не иска да се съблича пред камера. Бертолучи пита и други актьори. ТойОбръща се обръща към [[Жан-Пол Белмондо]], заради участията му във Филмите на [[Жан-Люк Года̀р]] и му изпраща сценария. Той също отказва да се срещне с него. Нес аргумента, че не искалжелае да участва в порно. [[Ален Делон]], който бил ценен от Бертолучи, заради ролите си във филмите на Висконти, също получилполучава сценария, но когато настоялнастоява самиясамият той да продуцира филма, загубилгуби вниманиетоинтереса върхукъм себе си.
 
Бертолучи изобщо не мислел за Брандо, докато някой не споменал името му по време на игра<!-- 5:00 --><ref name="July_Nuytten">July/Nuytten 2004</ref>. Грималди вече бил продуцирал драмата [[Queimada (1970]]), с Брандо в главната роля. Непокорното държание на Брандо по време на снимките на Queimada, довело до преразход на времето и финансите, заради което Бертолучи го осъжда за нанесена вреда. През юни 1971 Грималди замразява приходите на Брандо чрез съда<ref>Peter Manso: ''Brando: the biography''. Hyperion, New York 1994, ISBN 0-7868-6063-4, S. 724 und 729</ref>. Това засилва позицията на Брандо. Той се нуждае от пари за изграждането на своето жилище в Таити и за изплащане на попечителство, и издръжка<!-- 6:00 --><ref name="July_Nuytten" />. Последвалият успех на филма [[Кръстникът]] направил своята премиера през март 1972, довел до артистичен обрат в живота на актьора. Той не успява да разреши финансовите си проблеми напълно, тъй като след участието си в [[Кръстникът]], заради подялба в печалбата се е отказал от една скромна, но бързо изплатена сума<!-- S. 753 --><ref name="Manso_730-767">Manso 1994, S. 730 – 767</ref>. Грималди е убеден, че Брандо е идеалният актьор за филма, и обещава да се откаже от делото срещу него, ако той се съгласи да участва в Последно танго в Париж<!-- 6:00 --><ref name="July_Nuytten" /><!-- S. 735 --><ref name="Manso_730-767" />. Той му предлага 250 000 долара и десет процента от печалбите на филма<ref>''[[Newsweek]]'', 12. Februar 1973, S. 56; Manso 1994, S. 735; July/Nuytten 2004, 6:00</ref>.
 
Бертолучи и Брандо се срещат за първи път в [[Париж]]. Бертолучи се е възхищавал на Брандо още от ранното си детство и го среща с огромно почитание, нервно потрепервайки. Той накратко разказва за темата на планирания филм и за ролята, която Брандо ще трябва да изиграе. Брандо се подвежда от „Голямата грешка“ и приема, без да е прочел сценария. За да се опознаят по-добре, той води режисьора в [[Лос Анджелис]]. Бертолучи пътува през ноември 1971, три месеца преди началото на снимките. Той обяснява на Брандо, че в сценария са положени само основите, и че той иска актьораактьорът, чрез импровизация да развие своя герой. Понеже той вижда Брандо като много инстиктивенинстинктивен актьор, опитва да изгради с него една „ирационална връзка“. Неговото посещение се превръща в двуседмичен психоаналитичен сеанс, в който Бертолучи разпитва актьора за неговото детство, родители и сексуални представи. Брандо е очарован от откритостта и заинтересоваността към личния му живот. Двамата се разбират добре<ref>''Newsweek'', 12. Februar 1973, S. 56; Hopf 1973, S. 9 – 10; Manso 1994, S. 735 – 736; July/Nuytten 2004 7:00</ref>.
 
След съгласата на Брандо, Бертолучи среща огромни трудности с финансирането и разпространяването на филма, фирмите, на които бил предложен филма, първо отказали. [[MGM]] не можела да се заеме с проекта, заради еротичното съдържание. [[Paramount]] се опасяват, че ще се повторят неприятностите между Брандо и Бертолучи от Queimada. Накрая [[United Artists]] се решава да помогне с 800 000 долара от общите 1.4 милиона, предвидени за разходи<ref name="Shipman">David Shipman: ''Marlon Brando. Seine Filme – sein Leben''. Heyne, München 1990, ISBN 3-453-04126-7, S. 258; Manso 1994, S. 736</ref>
.
 
Ред 140:
 
== Критика ==
Критиката на Последно танго в Париж варира между „осана“ и „разпни го“. Една част от критиците са безпощадни към режисьора и го обвиняват, че е направил нещо „неприлично“. Други заявяват, че това е шедьовърашедьовърът на европейското кино през 70-те години. Зрителите оценяват филма много добре и това носи голям успех на режисьора. Касовият успех доказва, че продукцията не е скандална.
 
== Награди и номинации ==