Австро-турска война (1716 – 1718): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Морея → Кралство Морея (2) |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 4:
| картинка = File:Eugene of Savoy during the Battle of Belgrade 1717.jpg|300px
| описание = [[Евгений Савойски]] в атака на [[Белградска крепост|Белградската крепост]] (1717)
| период = [[1716]]
| място = [[Балкани]], [[Централна Европа]]
| причина = нарушение на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|договора от Карловци (1699)]]
Ред 21:
'''Австро-турската война от 1716/18 г.''' се води между [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Османската империя]]. Тя е относително кратка, но важна с оглед [[геополитика|геополитическите]] резултати - навлизане на австрийците на Балканите и установяване на балкански им владения в продължение на 20-<sub>ина</sub> години - над [[Банат]], [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] и [[Олтения]], т.е. непосредствено до, а включително и минимални над исторически [[българско землище|български земи]].
Установилия се близо две десетилетия мир по силата на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|договора от Карловaц (1699)]] е приемливо дълъг за Османската империя и тя се подготвя за военен реванш след нанесеното ѝ унизително поражение в [[Голяма турска война|голямата турска война]]. <ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289-312 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
== Ход на военните действия ==
Ред 28:
Като реакция от тези събития, Австрия като гарант на изпълнението на мирния договор от Карловaц се почувства застрашена от Османската империя, и в отговор на военните действия на Османската империя срещу останалите християнски сили провокира обявяването на война между Австрия и Османската империя.
[[
Още на първата година от войната, през 1716 г., принц [[Евгений Савойски]] разбива османците при [[Петроварадин]]. Следва завладяване на [[Банат]] и неговия главен град [[Тимишоара]] през октомври 1716 г. На следващата година, австрийците обсаждат и превземат Белград, а Османската империя моли за мир през 1718 г. В резултат на това е сключен [[Пожаревски договор|договорът от Пожаревaц]], по силата на който Османската империя трябва да предаде на [[Хабсбурги]]те [[Олтения|Мала Влахия]], част от [[Банат]], [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]] с [[Белград]] и Северна [[Босна (област)|Босна]], а на [[Венецианска република|Венеция]] някои [[крепост]]и в [[Албания]] и [[остров]]и в [[Йонийско море]].
== Значение ==
Победата на Австрия (Свещената Римска империя) в тази краткотрайна война изиграва решителна роля за затвърждаване на европейските християнски успехи във войните срещу Османската империя. Това обстоятелство катализира и задълбочава процесите на разложение и разпад в Османската империя, извеждайки на преден план в Европа решението на [[Източен въпрос|източния въпрос]]. В европейските монархически дворове започва трайно и целенасочено да се мисли върху политическото бъдеще не само на Балканите, но и на Османската империя. Същевременно австрийската победа дава възможност за трайна интеграция на някогашните земи на [[Кралство Унгария|унгарската корона]] към Хабсбургска Австрия. Въпреки променливите военни успехи на Австрия срещу Османската империя през [[18 век]], новообразуваната [[Руска империя]] успява след управлението на [[Екатерина Велика]] трайно да заздрави християнските успехи в европейския югоизток до края на века. Единствено [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] спасяват "османското наследство" от възвръщането му към християнските корени. <ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 306-307 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
== Източници ==
| |||