Разлика между версии на „Анекдот“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Замяна на ш. Бел1 с references)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Анекдотът''' (от [[гръцки]] ''anèkdotos'' - ''an'', „не“ + ''ek'', „вън“ + ''dòtos'', „даден“, т.е. „непубликуван“, „неоповестяван до момента“) е кратък хумористичен разказ с неочакван край, обикновено водещ до поука. Първоначално под „анекдот“ се разбира единствено занимателна, куриозна (дори не задължително смешна) '''случка''' от живота на известна личност или от живота на разказвача. Дори в съвремието употребата на думата „анекдот“ не съвпада напълно с тази на „[[виц]]“ (от [[немски език|немското]] ''Witz'', „остроумие“, „шега“), защото, за разлика от измисления да забавлява виц, анекдотът е реално събитие.
 
== Примери ==
<small>Могат да се дочетат до края в документите, към които има препратка</small>
* „Преди да свърша, нека ви разкажа и следующия ''анекдот'', който ще ви даде едно ясно понятие за доколко Европейците знаят за нас Българите. В железницата аз са запознах с един Англичанин, католишкий поп. Като ма гледаше, че аз нося фес, а не шапка, той полюбопитства да узнае от каква съм народност, etc.“<ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/pytepisyt.htm Стефан Панаретов, пътепис от края на XIX век]</ref>
 
* „Нека най-напред уточня, а после ще Ви разкажа един ''анекдот''. Уточнението: до 19–годишна възраст никога не бях напускал предградието на [[Алжир (град)|Алжир]] Ел Биар. Въобще не познавах “метрополията”. Анекдотът: през 1996 г. Парламентът на писателите, чийто съсъздател и вицепрезидент съм, посвети в Страсбург едно от първите си заседания на Алжир. Преди началото на дебатите ораторите се събраха в една зала. До мене се озова една млада алжирка. “Да не би да сте живели в Алжир, на улица Орел–дьо–Паладин?”, etc.“<ref>[http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Reviews&rop=showcontent&id=16 „Онова, което ме интересува в събитието, е неговата своеобразност“], [[Жак Дерида]]</ref>
 
* „Всъщност това е един ''анекдот'', който аз често разказвам. По онова време в Русе имаше много желаещи да играят шах, а това е благоприятна среда за развитие на едно дете с перспектива да достигне и световния връх. Централният шахматен клуб в Русе беше на много хубаво място и винаги пълен, etc.“ <ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Lichnosti/Material/1906_topalov.htm „Да губиш понякога е по-добре, отколкото да печелиш леко“], [[Веселин Топалов]]</ref>
 
== Бележки ==
<references/>