Балдуин I (Йерусалим): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире-числа; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 32:
Балдуин участва в поход, заедно с брат си, [[Годфроа дьо Буйон]]. Основното му желание, както може да се съди от неговите действия, не е освобождението на гроба Господен, а завземането на земи на изток и получаването на собствен [[феод]].
Отделен от основната армия на кръстоносците при Киликийските врата, Балдуин се отправя към град [[Тарс]], надявайки се да го превземе с щурм, но града вече е зает от войските на друг кръстоносец - [[Танкред Тарентски]]. Тарс е предаден от Балдуин на арменците. След първоначалните успехи в Киликия, Балдуин тръгва към [[Ефрат]], „получил покана от Армения, където той завладява Тел Башир и Равендан и покорява цялата страна под своя власт.“.<ref name="Sovet">Степаненко В. П. // Совет двенадцати ишханов» и Бодуэн Фландрский. К сущности переворота в Эдессе (март 1098 г.) // Античная древность и средние века: Пробл. социал. развития.
Балдуин обявява себе си за [[сеньор]] на Тарс, поставя там свой заместник и след известно време се придвижва на юг. Когато отрядите на Балдуин минават край крепостта [[Мамистра]], която по-рано е заета от войските на Танкред, те са подложени на обстрел – Танкред си отмъщава за загубата на Тарс. Протестите на обикновените войници в похода принуждават двамата да спрат разприте си, но те завинаги остават врагове.
| |||