Босанчица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м замяна с n-тире
Ред 44:
 
От друга страна, българските филолози никога не са оспорвали сърбохърватския произход на босанчицата, за разлика от т.нар. [[рашка ортография]] (по-коректно е да се каже зетско-рашка ортография) и [[ресавска ортография]] на [[среднобългарски език|среднобългарския език]], без които в историята на българския език и литература се отваря черна дупка в периодите от падането на България под византийска власт през 1018 г. до втората четвърт на 13 век <ref>{{cite book |last= Добрев |first= Иван |authorlink= Иван Добрев (славист) |title= Рашката писменост и българският правопис през средновековието |year= 1991 |publisher= Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 216-217}}</ref>
, и съответно за периода 15 – 18 век. <ref>{{cite book |last= Христова |first= Боряна |authorlink= Боряна Христова |title= За ресавските български ръкописи от XV - XVIII век |year= 1991 |publisher= Старобългаристика XV, кн. 4, 1991, стр. 50-51}}</ref>
 
Все пак, въпросът за босанчицата е на границите на научния интерес, понеже сръбското книжовно наследство се базира върху паметници, възникнали в лоното на българо-сръбската [[Печка патриаршия]], а хърватското – върху творби, писани на глаголица или [[латиница]], които по обхват и стойност далеч надхвърлят тази на босанчицата. Това е и причината, поради която въпросът за босанчицата жестоко се политизира.