Априлски събития в България (1925): Разлика между версии

Подозрения за подготвянето на „втора вартоломеева нощ“ срещу противниците на правителството са изказани от депутата от [[БЗНС]] [[Петко Д. Петков]] от парламентарната трибуна през февруари 1924 г.<ref>21-ово Народно събрание, 112 заседание, четвъртък, 26 юни 1924 г. ''Запитване от народния представител Георги Косовски към министър-председателя относително убийството на бившия народен представител Петко Петков и запитване от народния представител [[Тодор Страшимиров]] към министър-председателя [[Александър Цанков]] относително убийството на народния представител Петко Петков и относително заплашванията, които са били отправени до същия народен представител (Тодор Страшимиров) от някой от министрите'' [http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/21%20ons/1rs/21%20ons-1rs-z1-1.htm] </ref>. Петко Петков е убит на улицата, четири месеца по-късно от правителствен агент <ref> 21-ово Народно събрание,

Жертви на априлските събития стават активисти на левицата, като [[Иван Манев]], [[Александър Боримечков]], [[Ана Маймункова]], [[Жеко Димитров]], [[Тодор Страшимиров]], [[Димитър Грънчаров (Равнище)|Димитър Грънчаров]], [[Христо Косовски]], [[Темелко Ненков]], [[Николай Петрини]], както и интелектуалците [[Гео Милев]], [[Йосиф Хербст]], [[Христо Ясенов]], [[Сергей Румянцев]]. В различни части на страната продължава дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководителите им са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов – Героя]] и [[Тинко Симов]]. След екзекуцията на [[Борис Баев]] и [[Тодор Кацаров]] четата на [[Тинко Симов]] убива ловешкия околийски полицейски управител Николай Тифчев (Кърджи Осман).<ref>http://ikonomov.a-bg.net/tinkosimov.html</ref>При друга нейна акция, още преди атентата в църквата „Света Неделя“, в прохода Арабаконак се прави неуспешен [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|опит за покушение над цар Борис III]]. [[FileФайл:Chetnitzi1925.jpg|мини|300px|Участници в антиправителствена чета]]В крайна сметка повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на [[Александър Цанков]]. В крайна сметка умереното крило, начело с [[Васил Коларов]] и [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], надделява над [[леви комунисти в БКП|ултралевите]] и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.

== Източници ==