Разлика между версии на „Владимир Полянов“

редакция без резюме
'''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и културен деец.
 
Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор|режисура„Режисура“]] във [[Варшава]] (1939). След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]]<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>.
 
Директор е на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.
 
Виден представител е на българския [[експресионизъм]], (наричан от критиката „диаболизъм„) – литературна група, към която принадлежи и младият [[Светослав Минков]]. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен отза комунистическата„фашистки“ критикаот закомунистическия „фашистки“философ ([[Тодор Павлов]]).
 
==Произведения==
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931)
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934)
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: [[Кралица Маб (издателство)|Кралица„Кралица МабМаб“]], 1995). ISBN 954-533-003-15
* Четири разказа. 1928 (1933)
* Вик. Роман. (1933)