Кониково: Разлика между версии

{{цитат|Кониково, 16 /III, 1 3/4 ч. от [[Ливадица (дем Пела)|Ливадица]]. Всичко 13 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават със земеделие, бубарство и лозарство. Във всяка къща живеят по две-три венчила. От Патриаршията е отказано преди 20 години. Черквата, отворена, не притежава нищо. Училището е двуетажно (вакъф), с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х5Х3 големина.<ref name="Извори 85">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 85 }}</ref>}}

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1926 година е прекръстено на Стива (Στίβα),<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> а в 1950 година на Дитико. В селото са заселени гърци бежанци, а 15 български семейства се изселват в [[Горни Воден]], Асеновградско и [[Пловдив]].<ref>Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94</ref>. Според преброяването от 1928 година Кониково е смесено местно бежанско село със 120 бежански семейства със 402 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>