Биоценоза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „== Daka iskash li gubi? == <references /> {{жива материя}} Категория:Екология“ Етикети: Заместване Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/77.77.58.43 |
||
Ред 1:
'''Биоценоза''' (от [[гръцки език|гр.]] ''био'' – живот и ''ценос'' – общество) представлява целокупност от [[Популация|популации]] на различни видове, обитаващи трайно дадена територия [[биотоп]] и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други.
Понятието биоценоза е въведено от немския учен [[Карл Мьобиус]] през [[1877]] г. При изучаване на стридните съобщества в [[Северно море]], той обърнал внимание, че [[стриди (семейство)|стридите]] живеят не само при определени условия на външната среда, но и че те всякога се срещат в съобщества с други организми, които имат сходни изисквания към средата. Мьобиус дава следното определение: „Биоценозата – това е съобщество от живи организми, съответстващо по своя състав, брой на видове и индивиди при определени оптимални условия на средата, съобщество, в което организмите са взаимно свързани и зависими и се запазват в определени места благодарение на постоянно размножаване.“ <ref name="Angelov">Ангелов, П. ''Екология''. Народна просвета, София, 1981 </ref>
== Състав ==
Биоценозите се характеризират с '''количествен''' и '''видов''' състав. Обикновено дребните организми съставляват най-голямата част от [[биомаса]]та на ценозата, но често характерът на една биоценоза се определя от малко видове организми, които са най-многобройни или са най-едри. Това са т. нар '''доминантни видове'''. Например обликът на ливадните биоценози се определя от тревистите растения, на буковата гора от [[бук]]а и т.н. <ref name="Angelov">Ангелов, П. ''Екология''. Народна просвета, София, 1981 </ref> <ref>Каменов, Д. ''Обща екология с основи на опазване на околната среда''. Наука и изкуство, София, 1986</ref>
Според критериите на Скуфин (1949), видовете се разделят в няколко групи, основани на тяхното относително изобилие в биоценозата: <ref>Матев, И. и кол. ''Екология''. Пенсофт, София, 2004, ISBN 954-642-171-5</ref>
* доминантни – над 8 % от общата численост на всички видове
* субдоминантни – 2 – 8 %
* малочислени – 0.5 – 2 %
* редки – под 0.5 %
Биоценозата може да се разглежда като съставена от:
* Фитоценоза (от [[Растения|растителни видове]]; [[гръцки език|гр.]] ''фотос'' – растение) – част от биоценозата, в която се включват всички растения от даден биотоп – дървета, храсти, лишеи, мъхове. Растенията поемат и преработват слънчевата светлина и неорганичните вещества от водата и почвата и създават органични вещества. В тази си роля, растенията се наричат '''продуценти'''.
* Зооценоза (от [[Животни|животински видове]]; [[гръцки език|гр.]] ''зоо'' – животно) – представлява всички гръбначни, безгръбначни животни населяващи даден район. Те консумират органичните вещества и така осигуряват своето размножаване и развитие. Определят се като '''консументи'''.
* Микробоценоза (от [[микроорганизми]]; [[гръцки език|гр.]] ''микро'' – малък) – съвкупност от всички микроорганизми – бактерии, едноклетъчни и мн. други, които се срещат в даден район. Те разграждат органичните вещества от растенията и животните и са в ролята на '''редуценти'''.
* Микоценоза (от гъби) – включва всички гъби. Те също изпълняват функцията на '''редуценти'''.
== Структура ==
В биоценозата всеки [[ви]]д заема различна '''[[екологична ниша]]'''. Така в една зряла биоценоза междувидовата конкуренция е сведена до минимум. По тази причина се обуславят '''трофична (хранителна)''' и '''пространствена''' структура на биоценозата. <ref name="Angelov">Ангелов, П. ''Екология''. Народна просвета, София, 1981 </ref>
=== Трофична (хранителна) структура ===
Различните видове [[Организъм|организми]] в биоценозата встъпват в специфични хранителни взаимоотношения: едни от тях синтезират органична от неорганична материя. Други организми синтезират първите за храна, а трети след [[смърт]]та на другите две групи, разграждат мъртвата органична до неорганична материя. Така се образуват трофични нива на продуцентите, консументите (обикновено са две или три, рядко повече) и редуцентите.
Всяка биоценоза има такава трофична структура, която осигурява извършването на кръговрат на веществата. Така биоценозата има относителна независимост от други ценози.
=== Радомир е село и Иван е гей ===
Представлява пространственото разпределение на организмите в [[биотоп]]а и съответствщите им взаимоотношения. Тя е добре изучена при фитоценозите и незадоволително при зоо- и микробоценозите.
Структурата при фитоценозите бива '''вертикална (етажна)''' и '''хоризонтална'''.
* '''Вертикалната (етажна) структура''' е подчинена на няколко екологични фактора – [[светлина]], [[почва]], [[вода]]. Всяка фитоценоза се характеризира с различен брой етажи: на [[мъхове]] и [[лишеи]], на тревите, на храстите, на дърветата. Етажното разпределение има йерархичен характер – доминиращите видове са най-високо.
* '''Хоризонталната структура''' е разделена на части нар. '''синузии'''. Синузиите представляват екологично и пространствено обособена част на фитоценозата, състоящи се от един или няколко близки вида, свързани помежду си с общи изисквания към средата (синузия на [[черен бор|черния бор]], на [[червена боровинка|червената боровинка]] и т.н.). Различават се по видов състав, количествено съотношение на отделните видове, продуктивност и др. Синузиите се обуславят от [[релеф]]а, [[почва]]та, етажността, като може да възникнат под влияние на животните или човека.
== Видове ==
* Според разнообразието на видове в биоценозата, тя бива '''проста''' или '''сложна'''.
* Според произхода си, биоценозите се делят на '''естествени''' (възникнали по пътя на развитието на организмите) и '''изкуствени''' (създадени от човека).
* Според пространствения си обхват, биоценозите биват: '''макробиоценози''' (поляна, езеро, гора и т.н.) и '''микробиоценози''' (т.нар. ''„микроекологични ниши“'' – микрофлора на устната кухина, на белия дроб, на стомашно-чревния тракт и др.).
== Взаимоотношения между популациите в биоценозата ==
Делят се на '''вътревидови''' и '''междувидови'''.
=== Вътревидови ===
* [[сътрудничество]]
* [[брачно поведение]]
* [[конкуренция (екология)|конкуренция]]
* [[антагонизъм]]
=== Междувидови ===
* '''[[Неутрализъм]]''' – индивидите от двата вида не влизат във взаимоотношения, не си влияят 0 0
* '''[[конкуренция (екология)|Конкуренция]]''' – индивидите от двата вида губят от взаимоотношенията си взаимно се подтискат, – -
* '''[[Аменсализъм]]''' – индивидът от едната популация губи, а за другия взаимоотношението е безразлично 0 -
* '''[[Експлоатация]]''' – единият индивид губи, а другият печели от взаимоотношението (хищничество)(паразитизъм) + -
* '''[[Коменсализъм]]''' – единият индивид извлича полза, а за другия взаимоотношението е безразлично + 0
* '''[[Мутуализъм]]''' – индивидите от двата вида имат полза от взаимоотношението + +
== Бележки ==
<references />
| |||