Отваря главното меню

Промени

добавени детайли
}}
 
Проф. '''Марин Стоянов Дринов''' ({{lang-ru|Марин Степанович Дринов}}) е [[България|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[история|историк]] и, [[филология|филолог]] и [[държавник]], работил през по-голямата част от живота си в [[Русия]]. Той е един от основоположниците на българската [[историография]], член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Брат на революционера [[Найден Дринов]].
 
== Биография ==
=== Детство и образование ===
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]]. Учи в едно от първите класни училища в България при [[Йордан Ненов]].
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]]. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].
 
През 1857 г., с помощта на копривщенеца [[Найден Геров]] и на панагюрското население, което събира 7000 гроша, заминава заедно с другаря си [[Нешо Бончев]] за Русия, за да продължи образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г.
 
Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.
 
През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].
 
=== Държавническа кариерадейност в България (18781877 – 1879) ===
През освободителната [[Руско-турска война (1877 – 1878)]] Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора [[Александър II (Русия)|Александър Втори]] и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.
 
=== Държавническа кариера (1878 – 1879) ===
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава.
 
=== Професор в Русия ===
В края на 19 век жителите на село '''Бахшишлар''' (от турската дума „бакшиш”) днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в [[Харков|Харковския университет]] – [[Марин Дринов]], като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.
След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.
 
==== Последни години и смърт ====
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.<ref>[http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. ''Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание''. Пловдив, 1906 г., стр. 23]</ref> след продължително боледуване от [[туберкулоза]].
 
== На негово име ==
На негово име е наречено [[Издателство „Проф. Марин Дринов“|издателството на БАН]].
В края на 19 век жителите на село '''Бахшишлар''' (от турската дума „бакшиш”), днес [[Дриново]], решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в [[Харков|Харковския университет]] – [[Марин Дринов]], като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.
 
На негово име е наречено [[Издателство „Проф. Марин Дринов“|издателството на БАН]].
== Библиография ==
[[Файл:Haskovo Historic Museum 2011 PD 304.JPG|мини|250px|Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.]]
572

редакции