Психоанализа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
→Теории: теоретично допълнение |
||
Ред 68:
Преобладаващите психоаналитични теории могат да бъдат групирани в няколко теоретични „школи“. Макар тези теоретични „школи“ да се различават, повечето от тях продължават да подчертават силното влияние на несъзнателните елементи, засягащи психичния живот на хората. Извършена е и значителна работа за обединяването на елементите на конфликт в теорията. Както във всички сфери на грижа за здравето и тук има някои постоянни конфликти, свързани със специфичните причини за някои синдроми и дискусии относно най-добрите техники на лечение. След 2000 г. психоаналитичните идеи обхванаха западната култура, особено полета като грижа за децата, [[образование]], [[литературна критика]], [[културология]] и душевно здраве, особено [[психотерапия]].
Акцентът в класическата психоанализа е поставен върху несъзнаваната психична дейност. С теорията за изтласкването се появява и тази за [[несъзнавано]]то. В човешката психика действат два принципа, които управляват функционирането на личността и нейните процеси. Това са ''Принципът на удоволствието'' и ''Принципът на реалността''. Първият изразява фактът, че всеки човек се стреми да избягва неудоволствието и страданието, като се стреми да си набавя все по - голямо количество удоволствие. Тук неудоволствието представлява нарастване на напрежението(възбудата), а удоволствието - намаляване на това напрежение. С този принцип е свързан ''Принципът на реалността'' - той влияе и контролира ''Принципа на удоволствието.'' Принципът на реалността се активира, когато самата реалност не позволява възможност за получаване на удоволствие по най - прекия път или се налага временно да отложи получаването на удоволствие. Понякога Принципът на реалността предлага обиколни пътища за реализирането на удоволствието. [[Несъзнавано]]то се свързва с ''Принципът на удоволствието'', а [[съзнание|съзнаваното]] - с ''Принципа на реалността''. Тези количествени разлики между удоволствие и неудоволствие е прието да се наричат '''количествен(икономически) аспект''' и са свързани с нивата на либидото. '''Топичният (пространствен) аспект''' представлява разделянето на психичният апарат на части. Първата топика по Фройд разделя психиката на три части: [[несъзнавано]] → цензура → [[предсъзнавано]] → цензура → [[съзнание]]. Втората топика допълва първата, като уточнява и добавя инстанции – Аз, Свръх-Аз и То. Тези три инстанции са в динамично отношение и това представлява '''динамичният аспект''' в психоанализата. Трите аспека са свързани. В тази система само То е несъзнавано и посредничи между соматичните и психичните процеси. Инстанциите Аз и Свръх-Аз са както в полето на съзнанието, така и в несъзнаваното. Азът е продукт и посредник на То, а Свръх-Аза е "наследник на Едиповия комплекс". От Свръх-Азът се проявяват морала, съвестта и Аз – идеалите.<ref>"Приложна психоанализа I том" – Петър Иванов</ref><ref>"Приложна психоанализа II том" – Петър Иванов</ref>
Човешката психика функционира по два начина. Това се осъществява чрез '''първичният психичен процес''' и чрез '''вторичния психичен процес'''. Първичният процес се отнася към системата несъзнавано и е отговорен за ставащото там. Той е подчинен на ''Принципа на удоволствието''. Вторичният е отговорен за случващото се в системите предсъзнавано - съзнание и се ръководи от ''Принципа на реалността''. Тези два процеса са двата основни начина на работа на психичният апарат. Те са напълно различни в същността си. Този специфичен начин на функциониране си има свои особености и закономерности. В първичният процес смисъл не може да се търси - той протича като напълно свободен, асоциативен, халюцинаторен и има символен характер. Циркулирането на психична енергия е свободно и неконтролируемо - от една форма в друга, от една представа в друа, от един образ на съня в друг, от една фантазия в друга. Основните механизми на първичният процес са сгъстяване, изместване, изтласкване, символизиране и др. Върху протичането му няма контрол, нито логичност и рационалност. Описва се като езикът на поезията, митовете, магията, мистицизма и психозите. Вторичният процес може да се каже, че е производен на първичния, но е негова противоположност. За вторичният са характерни разумът, съзнателната воля, активното внимание, разсъжденията, рационалността и логиката. Той изразява когнитивните форми на мисленето. При вторичният процес асоциациите, вътрешните образи и представи може да прекъснат, да се направляват избирателно, съгласно Принципа на реалността, в който са въплатени социални, морални, естетически или религиозни мотиви. Психичната енергия не може да се насочи без разумът и интелекта да са посочили посоката. Вторичният процес е от по - висш порядък. Той контролира и регулира действията на човек.
<ref>"Приложна психоанализа II том" – Петър Иванов</ref>
=== Топографска теория ===
| |||