Разлика между версии на „Национален отбор по футбол на Германия“

м
Bot: Automated text replacement (-1-а +1-ва )
м (Bot: Automated text replacement (-1-а +1-ва ))
За селекционер е назначен [[Юп Дервал]], а под неговото ръководство германският представителен тим няма загуба до [[Европейско първенство по футбол 1980|Европейското първенство в Италия]] през [[1980]] г., въпреки че се записват и необичайни резултати като 0:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]]. Така Западна Германия отново е един от фаворитите на европейските финали, проведени за първи път с осем отбора и групова фаза. Още в първата среща в групата германците се реваншират на [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] за загубата на финала преди четири години и побеждават с 1:0. След това „бундестима“ води до 80-а минута с 3:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] след три гола на [[Клаус Алофс]], но две попадения за „лалетата“ на [[Джони Реп]] и [[Вили ван де Керкхоф]] връщат интригата. Все пак преднината е запазена и германците печелят с 3:2, а 0:0 в последната среща срещу [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] носи победа в групата и право на участие във финала. Там Западна Германия среща изненадата на първенството [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]], надделяла в група с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]], [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] и домакина [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. [[Хорст Хрубеш]] дава преднина на германците след 10 игрови минути, но [[Рене Вандерайкен]] изравнява от дузпа в 72-а минута. Минута преди края отново [[Хорст Хрубеш|Хрубеш]] бележи с глава и осигурява втората европейска титла на своята страна. Голмайсторският приз отново става притежание на германски футболист – трите гола от срещата с [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] са достатъчни на [[Клаус Алофс]] да стане топреализатор на първенството.
 
Футболната репрезентация на [[Западна Германия]] отново е сред фаворитите на [[Световно първенство по футбол 1982|Световното първенство в Испания]] през [[1982]] г., въпреки разочароващото си представяне в [[Аржентина]] за предходната световна купа. Квалификационният кръг е преминат убедително с осем победи от осем срещи, но още на старта на първенството германците сензационно губят от [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] с 1:2 и продължаването напред в състезанието може да се получи само след безусловни победи над [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]] и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. След като срещата с чилийците е спечелена, двубоят с вече класиралите се австрийци се превръща във футболен куриоз и грубо потъпкване на правилата за честна игра. В т.нар. „''пакт за ненападение от Хихон''“ германският отбор повежда в 11-ава минута след гол на [[Хорст Хрубеш]] и след това двата отбора играят с топката в центъра на игрището, без да създават опасности пред никоя от вратите. Скандалното в случая е, че на германците е необходима точно минимална победа, за да се класират напред, печелейки групата по голова разлика пред [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] и абсолютния дебютант [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]]. Алжирските футболисти получават искрените симпатии на световната футболна общественост, но въпреки двете си победи те отпадат от първенството само поради по-лошата си голова разлика от Западна Германия и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. След хихонския двубой [[ФИФА]] взима решението последните срещи в предварителните групи да се играят по едно и също време, с цел възможността от подобни уговорки да се сведе до минимум.
 
По регламент след предварителните групи на турнира се формират нови групи, а германците печелят своята след победа над [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] и равенство с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]. Англичаните и испанците също завършват наравно и заедно се разделят с мечтите за световната купа. На полуфинала Западна Германия се изправя срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] в един незабравим сблъсък, наречен „севилската нощ“ от германските медии. Французите са представени от своя отбор, където играят футболисти като [[Ален Жирес]], [[Жан Тигана]] и [[Мишел Платини]]. Германците повеждат в 18-а минута, но резултатът е изравнен 8 минути по-късно. В редовното време не падат повече голове, така че се преминава към две продължения по 15 минути. Преди това германският вратар [[Харалд Шумахер|Тони Шумахер]] се втурва пред наказателното си поле, за да изчисти една топка, и нокаутира откъсналия се [[Патрик Батистон]]. Французинът изпада в безсъзнание, губи три зъба и получава фрактура на челюстта. Когато се свестява в болницата по-късно, разбира, че [[Харалд Шумахер|Шумахер]] не получава дори предупреждение от главния съдия за постъпката си. Още един куриоз се получава, когато [[Патрик Батистон|Батистон]] кани германския вратар на своята сватба три години след инцидента. На терена обаче нещата са не по-малко любопитни. Французите бързо повеждат с 3:1 в продълженията, но [[Карл-Хайнц Румениге]] и [[Клаус Фишер]] довеждат нещата до 3:3. При изпълнението на дузпи [[Ули Щилике]] пропуска своя удар в началото за Западна Германия, обаче неточните удари на французите [[Дидие Сикс]] и [[Максим Босис]] неутрализират пропуска. Стига се до решителната дузпа, отбелязана от [[Хорст Хрубеш]], която класира „бундестима“ на финал.
Германският национален отбор има амбицията да спечели [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г., на което [[Западна Германия]] е домакин. Предварителната група на турнира е спечелена без особено впечатляваща игра – щастливо равенство 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и две победи с по 2:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] и [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]]. В полуфиналната среща германците са победени от бъдещите шампиони [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]], въпреки че повеждат в резултата. [[Лотар Матеус]] вкарва първия гол от дузпа в 55-а минута, но наказателен удар за „лалетата“ изравнява статуквото. Когато двата отбора изглеждат примирени с идващите продължения на мача, [[Марко ван Бастен]] използва грешка на [[Юрген Колер]] и с плътен удар по тревата изпраща топката в далечния ъгъл на вратата. На финалната среща в [[Мюнхен]] холандците този път тотално надиграват [[Национален отбор по футбол на СССР|Съветския съюз]] с 2:0 (гол на [[Рууд Гулит|Гулит]] с глава и воле на [[Марко Ван Бастен|Ван Бастен]]), реваншират се за загубата с 0:1 в предварителната група и убедително печелят турнира.
 
Германците отново срещат [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] в квалификационната група за [[Световно първенство по футбол 1990|Световното първенство в Италия]] през [[1990]] г. И двете срещи на противниците завършват наравно и след ново равенство на „бундестима“ срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]], в последната среща срещу уелсците е нужна победа за заемане на едно от първите две места, даващи право на класиране на „Мондиале“. Британците обаче повежда с гол в 11-a минута. Попадения на [[Руди Фьолер]] (25-а) и [[Томас Хеслер]] (48-а) обръщат мача и носят малко щастливото класиране на световно първенство. Там германците започват ударно – 4:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] и 5:1 срещу [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|Обединените арабски емирства]]. Последният мач от предварителната група завършва с 1:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Колумбия|Колумбия]], като Западна Германия повежда с 1:0 две минути преди края, но грешка в защитата носи изравняването за южноамериканците. На осминафинала чакат старите познайници [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]], а двубоят между футболните врагове е ожесточен. Още в 22-a минута [[Франк Райкард]] и [[Руди Фьолер]] получават червени картони за неспортсменско поведение. Така движещата ос на „лалетата“ „Рийкард-Гулит-Ван Бастен“ е нарушена, което носи съществени игрови затруднения на холандците. При липсата на [[Руди Фьолер|Фьолер]] нападението на германския национален отбор се води от младия таран [[Юрген Клинсман]], който изиграва един от най-добрите си мачове с националната фланелка. [[Юрген Клинсман|Клинсман]] открива резултата в 51-ава минута, а нов гол на [[Андреас Бреме]] носи комфортна преднина, задържана до края, въпреки допуснат гол минута преди изтичане на редовното време. В четвъртфинала германците изиграват най-слабата си среща от турнира и побеждават Чехословакия с минималното 1:0 след гол от дузпа на [[Лотар Матеус|Матеус]]. Футболните запалянковци стават свидетели на нова драма в полуфиналната среща с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]], която след 1:1 в редовното време и продълженията преминава в изпълнения на дузпи. Това е първият турнирен двубой с удари от бялата точка за англичаните и поставя началото на футболен комплекс за албионците. След като защитникът [[Стюарт Пиърс]] пропуска решаващата дузпа, Западна Германия печели с 4:3 и отива на трети пореден финал, където има възможност да се реваншира на [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] за предходното световно първенство.<br/>
Финалът не предлага нещо драматично. <ref>[http://worldcup2014.gol.bg/skrita/2010-06-05/obedinena-germaniia-detronira-arjentina-na-maradona Worldcup2014, gol.bg, Мондиал 1990]</ref> Германците имат инициативата в по-голямата част от мача, но световните шампиони играят стабилно и твърдо в защита, макар че в 65-а минута остават с човек по-малко след червен картон на [[Педро Монсон|Монсон]].<ref>[http://www.fifa.com/tournaments/archive/worldcup/italy1990/matches/round=3462/match=27/index.html FIFA.com/tournaments/archive/Worldcup/Italy1990/matches]</ref>
И когато нещата отиват към продължения, няколко минути преди края Фьолер от движение поема чудесен пас на Матеус в празно пространство и се втурва в наказателното поле, [[Педро Тролио]] го блокира и с шпагат изчиства топката в корнер, но нападателят пада през крака му и мексиканският съдия Карвасал посочва бялата точка. Целият аржентински отбор протестира и загражда съдията, но той показва жълт картон на Тролио. Отсъдената дузпа е спорна и предизвиква разгорещени дискусии и до днес.<br/>