Разлика между версии на „Национален отбор по футбол на Германия“

м
Bot: Automated text replacement (-0-а +0-та )
м (Bot: Automated text replacement (-1-а +1-ва ))
м (Bot: Automated text replacement (-0-а +0-та ))
Към историята на германския национален отбор принадлежи и т.нар. „''срам от Кордоба''“. Това определение се използва са срещата между Западна Германия и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] на [[Световно първенство по футбол 1978|Световното първенство в Аржентина]] през [[1978]] г. Тогава действащият световен шампион сензационно губи от австрийците с 2:3 в полуфиналната група и отпада от по-нататъшната фаза на турнира. Преди това германците завършват два пъти наравно с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] и с две точки от четири възможни заемат временното трето място в групата. Първото място дава право на участие на финал, а второто – право на участие в срещата за третото място. Италианците и холандците заемат първите две места с по три точки и равенство между тях в последната им среща означава, че Западна Германия има нужда от изразителна победа срещу австрийците, за да може да завърши първа или втора. „Лалетата“ обаче побеждават „скуадра адзура“ с 2:1 и си осигуряват участие на финал. Така мачът на „бундестима“ с австрийците в голяма степен губи своето значение и в крайна сметка е загубен с попадение на [[Ханс Кранкъл]] в 88-а минута, а това е и единствената австрийска победа над германския национален отбор във важно състезание. В предварителните групи германците записват две равенства с по 0:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] и [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] и победа с 6:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]], което е достатъчно за второто място. След края на световното първенство селекционерът [[Хелмут Шьон]] се оттегля от поста си, както е заявил дълго време преди това.
 
За селекционер е назначен [[Юп Дервал]], а под неговото ръководство германският представителен тим няма загуба до [[Европейско първенство по футбол 1980|Европейското първенство в Италия]] през [[1980]] г., въпреки че се записват и необичайни резултати като 0:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]]. Така Западна Германия отново е един от фаворитите на европейските финали, проведени за първи път с осем отбора и групова фаза. Още в първата среща в групата германците се реваншират на [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] за загубата на финала преди четири години и побеждават с 1:0. След това „бундестима“ води до 80-ата минута с 3:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] след три гола на [[Клаус Алофс]], но две попадения за „лалетата“ на [[Джони Реп]] и [[Вили ван де Керкхоф]] връщат интригата. Все пак преднината е запазена и германците печелят с 3:2, а 0:0 в последната среща срещу [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] носи победа в групата и право на участие във финала. Там Западна Германия среща изненадата на първенството [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]], надделяла в група с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]], [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] и домакина [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. [[Хорст Хрубеш]] дава преднина на германците след 10 игрови минути, но [[Рене Вандерайкен]] изравнява от дузпа в 72-а минута. Минута преди края отново [[Хорст Хрубеш|Хрубеш]] бележи с глава и осигурява втората европейска титла на своята страна. Голмайсторският приз отново става притежание на германски футболист – трите гола от срещата с [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] са достатъчни на [[Клаус Алофс]] да стане топреализатор на първенството.
 
Футболната репрезентация на [[Западна Германия]] отново е сред фаворитите на [[Световно първенство по футбол 1982|Световното първенство в Испания]] през [[1982]] г., въпреки разочароващото си представяне в [[Аржентина]] за предходната световна купа. Квалификационният кръг е преминат убедително с осем победи от осем срещи, но още на старта на първенството германците сензационно губят от [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] с 1:2 и продължаването напред в състезанието може да се получи само след безусловни победи над [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]] и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. След като срещата с чилийците е спечелена, двубоят с вече класиралите се австрийци се превръща във футболен куриоз и грубо потъпкване на правилата за честна игра. В т.нар. „''пакт за ненападение от Хихон''“ германският отбор повежда в 11-ва минута след гол на [[Хорст Хрубеш]] и след това двата отбора играят с топката в центъра на игрището, без да създават опасности пред никоя от вратите. Скандалното в случая е, че на германците е необходима точно минимална победа, за да се класират напред, печелейки групата по голова разлика пред [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] и абсолютния дебютант [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]]. Алжирските футболисти получават искрените симпатии на световната футболна общественост, но въпреки двете си победи те отпадат от първенството само поради по-лошата си голова разлика от Западна Германия и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. След хихонския двубой [[ФИФА]] взима решението последните срещи в предварителните групи да се играят по едно и също време, с цел възможността от подобни уговорки да се сведе до минимум.
=== Финали срещу Аржентина и Обединение на Германия (1982 – 1990 г.) ===
[[Файл:Rummenige2008-05.jpg|мини|Карл-Хайнц „Кале“ Румениге<br/> (2008 г.)]]
[[Европейско първенство по футбол 1984|Европейското първенство във Франция]] през [[1984]] г. е първият значим турнир, в който германският национален отбор отпада още в груповата фаза. Самите квалификации за първенството също не минават лесно и след домакинската загуба в предпоследния мач с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] германците се нуждаят от безусловна победа срещу тогавашното „футболно джудже“ [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]], за да се класират с по-добра голова ралика. Албанците обаче повеждат с 1:0 в 23-а минута и въпреки мигновеното изравняване на резултата с гол на [[Карл-Хайнц Румениге|Румениге]] минута по-късно, победният гол пада чак 10 минути преди края на срещата. [[Герхард Щрак]] отбелязва единственото си попадение с националния екип и спасява своите съотборници от срамен провал. В предварителните групи на [[Европейско първенство по футбол 1984|Евро'84]] Западна Германия прави нулево равенство с [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] и след това побеждава [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] с 2:1. В последната среща ново равенство за „бундестима“ срещу [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] би означавало продължаване напред в състезанието, но победен гол в 90-ата минута на [[Антонио Маседа|Маседа]] за испанците слага край на амбициите за нова титла. След европейското първенство [[Юп Дервал]] е освободен от поста национален селекционер.
 
За наследник на [[Юп Дервал|Дервал]] е назначен самият „Кайзер“ [[Франц Бекенбауер]], който поради липсата на треньорски лиценз по това време формално се завежда като „директор на отбора“. В квалификационния цикъл за [[Световно първенство по футбол 1986|Световното първенство в Мексико]] през [[1986]] г. още в началото става ясно, че германците няма да имат особени проблеми с класирането си, печелейки 5 от първите си 6 срещи. Те губят едва предпоследния си двубой срещу [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], когато вече теоретически са спечелили правото да играят на мондиала, и това е първа загуба за Западна Германия в квалификации за световно първенство изобщо.<br/>
 
През лятото на [[1986]] г. по време на финалния турнир в [[Мексико]] скандалите не липсват в германския лагер, а [[Ули Щайн]] е първият германски футболист, изваден от разширения състав на националния отбор по време на турнир от световната купа. В предварителните групи равенство с [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]], победа срещу [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] и загуба от [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] класират германците на второ място. На осминафинала много трудно е победен отборът на [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]], а победният гол е дело на [[Лотар Матеус]] в 88-а минута от пряк свободен удар. Четвъртфиналният двубой е още по-труден и домакините от [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] са победени чак след изпълнение на дузпи. Западна Германия заиграва убедително едва на полуфинала, когато отново както преди 4 години побеждава [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]], този път с 2:0. На финала „бундестимът“ се изправя срещу силно играещият отбор на [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], който рядко допуска гол и постига стабилни резултати, воден от [[Диего Марадона]]. Аржентинците овладяват играта и повеждат с 2:0, но от средата на второто полувреме Германия упражнява силен натиск и само за 7 минути – от 74-а до 80-ата минута [[Карл-Хайнц Румениге|Румениге]] и [[Руди Фьолер|Фьолер]] изравняват резултата. Мнозина очакват немски обрат, но отговорът следва незабавно. Марадона овладява топката пред наказателното си поле и започва контраатака. Преодолява с дрибъл двама души и от центъра извежда в голово положение [[Хорхе Буручага|Буручага]], който прокарва топката покрай вратаря [[Хералд Шумахер|Шумахер]] и бележи гол в 83-а минута. Германците отново стават световни вицешампиони, след като губят финала с 2:3 от вече двукратния шампион [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]].
 
Германският национален отбор има амбицията да спечели [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г., на което [[Западна Германия]] е домакин. Предварителната група на турнира е спечелена без особено впечатляваща игра – щастливо равенство 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и две победи с по 2:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] и [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]]. В полуфиналната среща германците са победени от бъдещите шампиони [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]], въпреки че повеждат в резултата. [[Лотар Матеус]] вкарва първия гол от дузпа в 55-а минута, но наказателен удар за „лалетата“ изравнява статуквото. Когато двата отбора изглеждат примирени с идващите продължения на мача, [[Марко ван Бастен]] използва грешка на [[Юрген Колер]] и с плътен удар по тревата изпраща топката в далечния ъгъл на вратата. На финалната среща в [[Мюнхен]] холандците този път тотално надиграват [[Национален отбор по футбол на СССР|Съветския съюз]] с 2:0 (гол на [[Рууд Гулит|Гулит]] с глава и воле на [[Марко Ван Бастен|Ван Бастен]]), реваншират се за загубата с 0:1 в предварителната група и убедително печелят турнира.