Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) →top: пропуски тук там |
Brassmonger (беседа | приноси) →Принцип на действие: преместване на раздел с приложение и картинка. |
||
Ред 38:
При линейните машини това отблъскване на работното тяло от статора се проявява като левитация – статорът едновременно повдига и движи тялото. С подобни линейни двигатели са снабдени някои високоскоростни влакове. Често работното тяло представлява просто токово огледало – масивна метална ивица, в която се завихрят [[токове на Фуко]].
Разработени са и асинхронни двигатели с конусни ротори със специализирано приложение в подемната техника ([[телфер]]и). Те могат да служат и като аварийна спирачка при прекъсване на захранването. Поради коничната форма на ротора, възникват и аксиално насочени сили. Едната от тях е споменатата компонента на лоренцова сила, която се стреми да отблъсне ротора от статора. Другата сила възниква поради това, че индуктивността на статорната намотка при изваден ротор е по-малка от тази при прибран в статора неподвижен ротор. Тази сила е по-голяма от отблъскващата при отдалечен ротор и поради това той се стреми да се прибере в статора (аналогично същият принцип се използва при почти всички видове електромеханични релета, магнет-вентили, асансьорни спирачки, релета на стартери за двигатели с вътрешно горене и други). Когато роторът се приближи достатъчно, двете сили се уравновесяват, установявайки определена стойност на въздушната междина между ротора и статора. В някои конструкции междината се установява принудително чрез поставяне механични ограничители на аксиалния ход на ротора. При липса или при недостатъчно напрежение на намотката на статора, мощна пружина притиска твърдо прикрепена към ротора полирана стоманена повърхност към специална феродова накладка, монтирана върху стационарния корпус на статора – така двигателят е блокиран. Тези двигатели са разработени и внедрени в България от [[Трайко Атанасов]] през 50-те години на ХХ век. Днес такива двигатели се произвеждат във Велико Търново.▼
Трансформаторното действие на асинхронната машина изисква работното тяло да се движи с тангенциална скорост, различна от тази на индуциращото в него токове статорно променливо магнитно поле. Така е, защото [[честота]]та на индуцираните в проводниците на работното тяло токове е равна на абсолютната стойност от разликата между честотата на статорното поле и честотата, измерена в чифтове полюси, пресечени за единица време, на движение на работното тяло.
Line 49 ⟶ 47:
Въпросното изоставане се нарича [[хлъзгане]] и се изразява като разликата в честотите на въртене, отнесена към статорната честота. Обикновено се дава в проценти. Като правило, колкото по-нискоефективна е машината, т.е. колкото по-големи са общите загуби на енергия в нея във вид на топлина и толкова по-голямо хлъзгане се появява, за да ги компенсира. Също, понеже по-маломощните машини са по-ниско ефективни от големите си събратя, те имат и по-голямо хлъзгане. Фактът, че малките машини са с по-ниски енергийни показатели, не е случаен и се дължи на това, че се изработват с по-малък брой канали, с относително по-голяма междина (сравнено с размера на машината), а и поради по-голямото съотношение повърхност/обем на статорния пакет имат относително по-голямо разсеяно поле, което индуцира вихрови токове в корпуса.
Основни източници на загуби в асинхронните машини са топлинните загуби в проводниците (поради ненулевото им съпротивление – [[закон на Джаул-Ленц]]), загубите от пренамагнитване на магнитопроводящия материал (хистерезис в най-често [[силициева стомана]]), загубите от генерация на хармоници на основното магнитно поле, лагерните загуби, загубите от [[Токове на Фуко|вихрови токове]] в корпуса и вала, породени от разсеяните магнитни полета, загубите за самообдухване и самоохлаждане на машината.
=== ''Специално приложение'' ===
▲Разработени са и асинхронни двигатели с конусни ротори със специализирано приложение в подемната техника ([[
При липса или при недостатъчно напрежение на намотката на статора, мощна пружина притиска твърдо прикрепена към ротора полирана стоманена повърхност към специална феродова накладка, монтирана върху стационарния корпус на статора – така двигателят е блокиран. Тези двигатели са разработени и внедрени в България от [[Трайко Атанасов]] през 50-те години на ХХ век. Днес такива двигатели се произвеждат във Велико Търново.
== Пускане на асинхронен двигател ==
Line 119 ⟶ 122:
== Фактор на мощността ==
[[Файл:Power Factor Meter, Electrotechnical Museum of Hungary.jpg|мини|Аналогов измервателен уред за фактора на мощността. ]]
Факторът на мощността (<math>\cos\varphi</math>) представлява отношението на активната мощност, която машината употребява от мрежата, към привидната (включваща и реактивната компонента). Това е величина, характерна за всичи променливотокови машини. Обикновено конструкторите се стремят да я приближат максимално до единица, защото в противен случай машината консумира неоправдано голям ток, който нагрява както нея, така и захранващата линия, налагайки също така ненужно преоразмерени предпазители, прекъсвачи и др. елементи. При това реактивната компонента на тока не участва пряко в извършването на полезна работа от машината. Но в определени специфични случаи се правят компромиси – например, когато трябва да се построи машина с по-голяма претоварваща способност, това отчасти се постига с увеличаване на въздушната междина, което пък води до известно намаляване на <math>\cos\varphi</math>.
| |||