Илайхю Рут: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м допълване, източници, външ. и вътр. препратки, форматиране |
||
Ред 7:
| роден-място = [[Клинтън (Ню Йорк)|Клинтън]], [[САЩ]]
| починал-място = [[Ню Йорк]], [[САЩ]]
| националност = {{USA}}
| брак = Клара Франсис Уейлс (ж. 1878 г.)
| баща = Орен Рут II
| майка = Нанси Уитни Батрик
| вложки = {{Личност/Юрист
| област =
Line 18 ⟶ 22:
| пост =
| членства =
| награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за мир]] (1912)
| повлиян =
| повлиял = }}
Line 23 ⟶ 28:
{{нобелов медал}}
'''Илайхю Рут''' ({{lang-en|Elihu Root}}) е [[
== Произход и образование (1845 – 1867) ==
Роден е на [[15 февруари]] [[1845]] година в [[Клинтън (Ню Йорк)|Клинтън]], щат [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], САЩ, трети от четиримата сина в семейството на професора по [[математика]] Орен Рут и Нанси Уитни Батрик.<ref name=":0">Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.</ref> На 15-годишна възраст постъпва в Хамилтън колидж. През 1864 г., след като завършва колежа, се премества в [[Манхатън]] и постъпва в юридическото училище към [[Нюйоркски университет|Нюйоркския унивесритет]].
== Юридическа кариера (1867 – 1898) ==
След дипломирането си през 1867 г., Рут постъпва на работа в Нюйоркския съд. Две години по-късно, на 24-годишна възраст, Рут открива собствена юридическа практика.<ref name=":0" /> С аналитичен ум и способност да отдели същественото от цялото многообразие на обстоятелствата, скоро застава в първите редици на нюйоркските адвокати. Сред неговите клиенти има [[Банка|банки]], [[железопътни линии]], видни промишленици.
Благодарение на процъфтяващата си практика и на силното си чувство за гражданска отговорност Рут става знаменита фигура в местните републикански кръгове. Той застава на страната на реформистките елементи в партията. В епохата на всеобща [[корупция]] привлича вниманието с удивителната си честност.
От 1883 до 1885 г. е [[прокурор]] на Южния окръг в [[Ню Йорк]].<ref name=":0" /> Докато е на тази позиция се противопоставя на политиците и решително се изказва срещу рушветчийството в градските управи.
През 1898 г. подкрепя кандидатурата на [[Теодор Рузвелт]] по време на изборите за [[губернатор]] на щата Ню Йорк.
== Политическа дейност (1899 – 1909) ==
=== Военен министър (1899 – 1904) ===
Като взема под внимание юридическия и политическия опит на Рут, през 1899 г. президентът [[Уилям Маккинли]] го назначава за военен министър.<ref name=":0" /> Оставайки на този пост до 1904 г., Рут предприема редица реформи в системата на страната, а по-специално основава военен колеж във [[Вашингтон]], засилва федералния контрол над Националната гвардия, учредява генерален щаб за наблюдение, планиране и координиране на дейността на департамента. В допълнение към задълженията си в страната Рут развива безпрецедентна дейност в чужбина. Влизайки в правителството, след като [[Испано-американската война]] прави САЩ [[Империализъм|империалистическа държава]], той става архитект на колониалната ѝ политика. Следвайки британския образец, но придавайки по-малко значение на представителните институти и на бъдещата независимост, Рут подчертава икономическите предимства и поставя на преден план отговорното управление. На [[Филипините]] той строи [[пътища]], създава [[здравеопазване]] и [[образование]], но потиска съпротивата на филипинците с помощта на войската.
=== Държавен секретар (1905 – 1909) ===
За кратко през 1904 г. Рут се връща към частната си практика. След това, през 1905 г., влиза в администрацията на президента Теодор Рузвелт като държавен секретар.<ref name=":0" /> Остава на този пост до 1909 г. Подобно на Рузвелт той смята, че мощта на САЩ дава увереност за утрешния ден на страната. В съответствие с това Рут се стреми да примири разногласията на народите, следвайки сдържан дипломатически маниер.
Най-важните достижения на Рут на поста държавен секретар са в областта на [[арбитраж]]а, международното сътрудничество и [[мир]]а. Той разрешава продължителния спор с [[Великобритания]] за [[риболов]]а в района на [[Нюфаундленд]], а през 1909 г. води преговори за постоянна Американо-канадска комисия за решаване на споровете. През 1908 г. постига подобряване на обтегнатите американо-японски отношения с договора Рут-Такаира, според който двете правителства решават да запазят [[статукво]]то в [[Тихи океан|Тихия океан]] и да се придържат към политиката на открити врати в [[Китай]].
Най-конструктивни се оказват усилията на Рут за укрепване на панамериканското сътрудничество. В годините, когато заема правителствения пост, [[експанзия]]та на САЩ в [[Карибския басейн]] предизвиква дълбоко недоверие към тях от страна на [[Латинска Америка|латиноамериканските държави]]. За да възстанови добросъседските отношения в региона, през 1906 г. Рут присъства на Третата панамериканска конференция в [[Рио де Жанейро]]. В приветственото си обръщение към делегатите той заявява:
{{цитат|''Ние не искаме други победи освен мирни, никакви територии освен собствената си, никаква власт освен над самите себе си. Ние смятаме, че независимостта и равноправието на най-малката държава са достойни за същото уважение, както и достойнството на най-голямата империя.''|}}
През следващата 1907 година САЩ и [[Мексико]] организират Централноамериканската мирна конференция във Вашингтон. Основно достижение на конференцията става Централноамериканският съд за справедливост – въплъщение на идеите на Рут. Съдът се превръща в първото учреждение, което решава споровете между републиките в [[Централна Америка]].
== Следващи години (1909 – 1937) ==
През последния си период обществената кариера на Рут все повече се съчетава с интереса към принципите и практиката на [[международното право]]. Представлявайки щата Ню Йорк в [[Сенат на САЩ|американския сенат]] от 1909 до 1915 г., Рут убеждава колегите си да не освобождават съда на САЩ от плащане на обичайните [[данъци]] за [[Панамски канал|Панамския канал]]. По това време става член на Международния съд в [[Хага]].<ref name=":0" /> През 1913 г. председателства гледането на дело за спор на Великобритания, [[Франция]], [[Испания]] и [[Португалия]].
Рут изиграва видна роля за учредяването на Американското дружество за международно право. От 1910 до 1924 г. е президент на Фонда за международен мир ''Карнеги'', организация, която изучава причините за войните и начините за тяхното предотвратяване. По време на дебата за влизане на САЩ в [[Обществото на народите]] Рут подкрепя неговия Устав с някои забележки, но колегите му заемат противоположна позиция. През 1920 г. е в комитета на юристите, изработил основите на Постоянния съд, който трябва да разрешава споровете между членовете на Обществото, а също и да тълкува Устава му.
Умира на [[7 февруари]] [[1937]] година в [[Ню Йорк]] на 91-годишна възраст.<ref name=":0" />
== Семейство ==
През 1878 г. Рут се жени за Клара Франсис Уейлс, дъщеря на преуспяващ редактор. Двамата имат три деца.
Въпреки значителното си състояние и световната си известност Рут живее доста скромно. След оставката си прекарва своето време в Ню Йорк и Клинтън.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1912/ Нобелова награда за мир 1912 на Илайхю Рут]
* {{икона|ru}} [http://n-t.ru/nl/mr/root.htm Биография на Илайхю Рут]
* {{икона|en}} [https://www.nobelprize.org/prizes/peace/1912/root/biographical/ Биография на Илайхю Рут в сайта на Нобеловите награди]
{{Нобел мир}}
{{Нормативен контрол}}
| |||