Разлика между версии на „Lockheed U-2“

м
Бот: Козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-брилянтен +))
м (Бот: Козметични промени)
Смятало се е, че въздухоплавателно средство, което може да лети на височина 21000 m, ще бъде извън обсега на съветски ракети и дори извън техните [[радар]]ни станции<ref>Miller, Herbert L. (Director). [http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB54/st04.pdf „Suggestions re: The Intelligence Value of AQUATONE.“] ''Central Intelligence Agency'', [[17 юли]] [[1956]]. Преглед от: [[10 март]] [[2009]].</ref>. Това би позволило на прелитащите на голяма височина самолети да направят безопасно въздушни [[фотография|фотографии]] на военни и други обекти.
 
Под кодовото име „Плешив орел“ (на английски език ''„Bald Eagle“''), ВВС на САЩ сключва договори<ref>Pocock 2005, p. 10.</ref> с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел „Разработки“ на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационния [[инженер]] Кларънс „Кели“ Джонсън възможността да разработи конструкцията за новата [[машина]]. Джонсън бил [[конструктор]], който отговаря за разработването на легендарния [[Lockheed P-38 Lightning]] и реактивния [[F-80 Shooting Star]]. Джонсън е известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти, работещи в отделно подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works („завод [[Скункс]]“).
 
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер средноплощник с много тънки и силно разперени криле на [[фюзелаж]]а, е различен от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Starfighter]]. За да се ​​намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат [[Устройства за излитане и кацане|конвенционален колесник]], което щяло да затрудни кацането и било на път да провали проекта. За самолета е приложена малко използваната двуопорна схема на колесник, наричана още „велосипедна схема“, която масово се използва при [[планер]]ите.
Първият полет на U-2 е на полигона Groom Lake (Area 51), и е извършен на 1 август 1955 г.<ref name="I&T">Huntington, Tom. „U-2.“ ''Invention & Technology Magazine'', Volume 22, Number 3.</ref>.
 
[[FileФайл:U-2 Dragon Lady web 030410-F-0000C-004 Cockpit USAF.jpg|мини|255п|Кокпитът на U-2]]
Джеймс Бейкър разработва оптиката за голямоформатната камера, която се използва в U-2, докато работи за Perkin-Elmer. Тези нови камери имат разделителна способност от 7,6 cm при височина на полета 18000 m. Тъй като балансът на самолета е критичен, камерата била разположена след редица изчисления в предната част на U-2, като захранващият барабан с филм бил разположен отпред, а на подходящо място се съхраняват заснетите кадри. По този начин да не се променя съществено центъра на тежестта на самолета и се поддържа балансирано разпределение на теглото по време на полет.
 
 
== Конструкция ==
Уникалната конструкция, която дава на U-2 забележителни резултати, го прави също така много труден за управление в полет<ref>''Invention & Technology Magazine,'' Volume 22, number 3.</ref>. Той е проектиран и произвеждан за планиране с минимално тегло, като повечето самолети имат версии с единична седалка, а има само пет известни двуместни версии<ref>Karl, Jonathan. [http://abcnews.go.com/Technology/story?id=3490523&page=1 „So High, So Fast.“] ''ABC News'', 17 August 2007. Retrieved: 8 March 2009.</ref>. Ранната версия на U-2 се задвижва с турбореактивен двигател Pratt & Whitney J57<ref>Donald, David, ed. „Lockheed U-2“. ''The Complete Encyclopedia of World Aircraft''. New York: Barnes & Noble Books, [[1997]]. ISBN 0-7607-0592-5.</ref>. Версиите U-2 В и TR-1A използват по-мощния Pratt & Whitney J75. U-2S и TU-2S са оборудвани с още по-мощния двигател General Electric F118. За да поддържа своя оперативен таван от 21 000 m, моделите U-2А и U-2C (вече не е в експлоатация) трябвало да летят близо до тяхната максимална скорост.
 
== Източници ==
{{Commonscat|Lockheed U-2}}
{{Портал Авиация}}
 
[[Категория:Американски разузнавателни самолети]]