Асинхронен двигател: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Принцип на действие: преместване на раздел с приложение и картинка.
м кор.
Ред 45:
Обратно, когато асинхронната машина работи в генераторен режим, нейното статорно поле изостава спрямо движението на работното тяло. Ходът на разсъжденията е аналогичен, но е в обратен ред.
 
Въпросното изоставане се нарича [[хлъзгане]] и се изразява като разликата в честотите на въртене, отнесена към статорната честота. Обикновено се дава в проценти. Като правило, колкото по-нискоефективна е машината, т.е. колкото по-големи са общите загуби на енергия в нея във вид на топлина и толкова по-голямо хлъзгане се появява, за да ги компенсира. Също, понеже по-маломощните машини са по-ниско ефективни от големите си събратя, те имат и по-голямо хлъзгане. Фактът, че малките машини са с по-ниски енергийни показатели, не е случаен и се дължи на това, че се изработват с по-малък брой канали, с относително по-голяма междина (сравнено с размера на машината), а и поради по-голямото съотношение повърхност/обем на статорния пакет имат относително по-голямо разсеяно поле, което индуцира вихрови токове в корпуса.
 
Основни източници на загуби в асинхронните машини са топлинните загуби в проводниците (поради ненулевото им съпротивление – [[закон на Джаул-Ленц]]), загубите от пренамагнитване на магнитопроводящия материал ([[хистерезис]] в най-често [[силициева стомана]]), загубите от генерация на хармоници на основното магнитно поле, лагерните загуби, загубите от [[Токове на Фуко|вихрови токове]] в корпуса и вала, породени от разсеяните магнитни полета, загубите за самообдухване и самоохлаждане на машината.
 
=== ''Специално приложение'' ===
Разработени са и асинхронни двигатели с конусни ротори със специализирано приложение в подемната техника ([[Телфер|телферителфер]]и). Те могат да служат и като аварийна спирачка при прекъсване на захранването. Поради коничната форма на ротора, възникват и аксиално насочени сили. Едната от тях е споменатата компонента на лоренцова сила, която се стреми да отблъсне ротора от статора. Другата сила възниква поради това, че индуктивността на статорната намотка при изваден ротор е по-малка от тази при прибран в статора неподвижен ротор. Тази сила е по-голяма от отблъскващата при отдалечен ротор и поради това той се стреми да се прибере в статора (аналогично същият принцип се използва при почти всички видове електромеханични релета, магнит-вентили, асансьорни спирачки, релета на стартери за двигатели с вътрешно горене и други). Когато роторът се приближи достатъчно, двете сили се уравновесяват, установявайки определена стойност на въздушната междина между ротора и статора. В някои конструкции междината се установява принудително чрез поставяне механични ограничители на аксиалния ход на ротора.
 
При липса или при недостатъчно напрежение на намотката на статора, мощна пружина притиска твърдо прикрепена към ротора полирана стоманена повърхност към специална феродова накладка, монтирана върху стационарния корпус на статора – така двигателят е блокиран. Тези двигатели са разработени и внедрени в България от [[Трайко Атанасов]] през 50-те години на ХХ век. Днес такива двигатели се произвеждат във Велико Търново.