Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) →Принцип на действие: преместване на раздел с приложение и картинка. |
м кор. |
||
Ред 45:
Обратно, когато асинхронната машина работи в генераторен режим, нейното статорно поле изостава спрямо движението на работното тяло. Ходът на разсъжденията е аналогичен, но е в обратен ред.
Въпросното изоставане се нарича [[хлъзгане]] и се изразява като разликата в честотите на въртене, отнесена към статорната честота. Обикновено се дава в проценти. Като правило, колкото по-нискоефективна е машината, т.е. колкото по-големи са общите загуби на енергия в нея във вид на топлина и
Основни източници на загуби в асинхронните машини са топлинните загуби в проводниците (поради ненулевото им съпротивление – [[закон на Джаул-Ленц]]), загубите от пренамагнитване на магнитопроводящия материал ([[хистерезис]] в най-често [[силициева стомана]]), загубите от генерация на хармоници на основното магнитно поле, лагерните загуби, загубите от [[Токове на Фуко|вихрови токове]] в корпуса и вала, породени от разсеяните магнитни полета, загубите за самообдухване и самоохлаждане на машината.
=== ''Специално приложение'' ===
Разработени са и асинхронни двигатели с конусни ротори със специализирано приложение в подемната техника ([[
При липса или при недостатъчно напрежение на намотката на статора, мощна пружина притиска твърдо прикрепена към ротора полирана стоманена повърхност към специална феродова накладка, монтирана върху стационарния корпус на статора – така двигателят е блокиран. Тези двигатели са разработени и внедрени в България от [[Трайко Атанасов]] през 50-те години на ХХ век. Днес такива двигатели се произвеждат във Велико Търново.
|