Асинхронен двигател: Разлика между версии

Въпросното изоставане се нарича [[хлъзгане]] и се изразява като разликата в честотите на въртене, отнесена към статорната честота. Обикновено се дава в проценти. Като правило, колкото по-нискоефективна е машината, т.е. колкото по-големи са общите загуби на енергия в нея във вид на топлина и толкова по-голямо хлъзгане се появява, за да ги компенсира. Също, понеже по-маломощните машини са по-ниско ефективни от големите си събратя, те имат и по-голямо хлъзгане. Фактът, че малките машини са с по-ниски енергийни показатели, не е случаен и се дължи на това, че се изработват с по-малък брой канали, с относително по-голяма междина (сравнено с размера на машината), а и поради по-голямото съотношение повърхност/обем на статорния пакет имат относително по-голямо разсеяно поле, което индуцира вихрови токове в корпуса.

Основни източници на загуби в асинхронните машини са топлинните загуби в проводниците (поради ненулевото им съпротивление – [[закон на Джаул-Ленц]]), загубите от пренамагнитване на магнитопроводящия материал ([[хистерезис]] в най-често [[силициева стомана]]), загубите от генерация на хармоници на основното магнитно поле, лагерните загуби, загубите от [[Токове на Фуко|вихрови токове]] в корпуса и вала, породени от разсеяните магнитни полета, загубите за самообдухване и самоохлаждане на машината.

Разработени са и асинхронни двигатели с конусни ротори със специализирано приложение в подемната техника ([[Телфер|телферителфер]]и). Те могат да служат и като аварийна спирачка при прекъсване на захранването. Поради коничната форма на ротора, възникват и аксиално насочени сили. Едната от тях е споменатата компонента на лоренцова сила, която се стреми да отблъсне ротора от статора. Другата сила възниква поради това, че индуктивността на статорната намотка при изваден ротор е по-малка от тази при прибран в статора неподвижен ротор. Тази сила е по-голяма от отблъскващата при отдалечен ротор и поради това той се стреми да се прибере в статора (аналогично същият принцип се използва при почти всички видове електромеханични релета, магнит-вентили, асансьорни спирачки, релета на стартери за двигатели с вътрешно горене и други). Когато роторът се приближи достатъчно, двете сили се уравновесяват, установявайки определена стойност на въздушната междина между ротора и статора. В някои конструкции междината се установява принудително чрез поставяне механични ограничители на аксиалния ход на ротора.