|
Като дете среща известния окултист и теософ [[Чарлс Ледбитър]] в земите на Теософското дружество в [[Адяр]], [[Ченай]], [[Индия]]. Ледбитър заявява, че ясновидски усеща „най-силната [[Аура (езотерика)|аура]], която е виждал, без частица егоизъм“. Вследствие на което попечителството му е поето от [[Ани Безант]]. Двамата окултисти, ръководили [[Теософско общество|Теософското общество]] по онова време, обявили Кришнамурти за носител на духа на Световен учител, за който се говори в трудовете на [[Елена Блаватска]], и основали организация (Орден на Звездата), която да разпространява тази идея.
В годините от 1922-а до 1929-а Кришнамурти променя вижданията си. Теософската реторика започва силно да отстъпва в речите му, като накрая съвсем изчезва. На летен лагер на „Ордена на Звездата“ на 2 август 1929 в Оммен, Нидерландия, Кришнамурти разпуска ордена. Заявява: „В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“. И още: „Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“. След това негово действие известни теософи се обръщат срещу него, включително Ледбитър (който заявява: „Видението е било погрешно“). Впоследствие Кришнамурти се разграничава от всички дейности и вярвания на Теософското общество. Прекарва остатъка от живота си, говорейки за природата на вярата, истината, скръбта, съдбата, свободата, смъртта и стремежа към духовно изпълнен живот. Не приема нито последователи, нито поклонници, вярвайки, че връзката гуру-адепт окуражава зависимостта и експлоатацията.
== Кришнамурти на български ==
|
