Психоанализа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 9x тире, 4x кавички, 2x нов ред (ползвайки Advisor) |
→Научна критика: Допълнение |
||
Ред 213:
Ранните критици на психоанализата вярват, че нейните теории се опират прекалено малко на количествени и експериментални изследвания и прекалено много на метода на клиничния случай. Някои дори обвиняват Фройд в изфабрикуване на най-известния му случай с [[Анна О]] (Borch-Jacobsen 1996). Нарастващото количество на емпирични изследвания от академичните психолози и психиатри започва да се обръща към този критицизъм. Общ поглед на научните изследвания подсказва, че докато личностните черти свързани с [[Орален стадий|оралната]], [[Анален стадий|аналната]], [[Едипов комплекс|едиповата]] и [[Генитален стадий|гениталната]] фази на Фройд могат да бъдат наблюдавани, то те не се показват непременно ясно като стадии на развитие на децата. Тези изследвания също не потвърждават, че такива черти във възрастните са резултат от преживявания в детството (Fisher & Greenberg, 1977, p. 399). Все пак тези стадии не трябва да бъдат разглеждани като решаващи за модерната психоанализа. Това, което е решаващо за модерната психоаналитична теория и практика, е силата на несъзнателното и феномена на [[пренос]]а.
Идеята за [[несъзнателно]]то е оспорвана, защото човешкото поведение може да бъде наблюдавано, докато за човешката психология трябва да се гадае. Обаче, сега несъзнателното е популярна тема на изследвания в полетата на [[Експериментална психология|експерименталната]] и [[Социална психология|социалната психология]]. Скорошно развитие в невронауката доведе от една страна до убеждението, че е намерена биологична основа за несъзнателните емоционални процеси в съответствие с психоаналитичната теория, тоест [[невропсихоанализа]]та, (Westen & Gabbard 2002), докато от друга страна такива открития правят психоанализата остаряла и нерелевантна.
Подкрепата, която дава [[невропсихоанализа]]та за ''несъзнаваното'' и ''Принципът на удоволствието/реалността'' се състои в [[допамин|допаминовата]] наградна система на мозъка. През развитието и живота си човек реагира и придобива широк спектър от допаминозависими реакции, чиято цел е намаляване/избягване на болката и засилване на удоволствието. Клинично доказано е, че тази система управлява връзките между базалните ганглии и префронталната кора в мозъка. Тези зони са критична наградна верига. След като поведението е вече заучено и представено в кората, дадена ситуация може да освободи съзнанието за него. По този начин поведението става несъзнателно. Повишаването на допамина прудружава положителните награди и поведения. Спадът на допамин води до отрицателно подкрепление, потиснатост и поведение на избягване.<ref>"Невропсихология на несъзнаваното", изд. изток - запад, 2018 - Ефрат Гинот</ref>
[[Едуин Тори]] пише в ''Знахари и психиатри'' (1986), че психоаналитичните теории нямат повече научна основа, отколкото теориите на традиционните местни лечители „знахари“ или модерните „култови“ алтернативи като [[Семинар за обучение на Ерхард|Семинарите за обучение на Ерхард]].<ref>Fuller Torrey E., Witchdoctors and Psychiatrists, 1986, 76</ref>
| |||