Разлика между версии на „Хуан Карлос Фереро“

м
м (замяна с n-тире)
м (-а)
На Ролан Гарос през 2002 г. Фереро стига до първия си финал на турнир от [[Голям шлем|Големия шлем]]. Въпреки че контузва десния си глезен на тренировка по време на турнира и играе на обезболяващи инжекции, за противниците му е трудно да спрат победния му ход и той отстранява последователно играчи като [[Гилермо Кория]], [[Гастон Гаудио]], [[Андре Агаси]] и Марат Сафин. На финала срещу [[Алберт Коста]] специалистите считат Фереро за фаворит, но той изненадващо губи в не особено оспорван четирисетов мач. През годината Фереро печели Мастърса в [[Монте Карло Мастърс|Монте Карло]] и турнира в [[Хонгконг]] и губи финала в [[Кицбюл]]. През ноември участва на Мастърс Къп и след победи над Агаси и [[Иржи Новак]] и загуба от Федерер в групата и победа над [[Карлос Моя]] на полуфинала, Фереро губи финалната среща от Лейтън Хюит. Хуан Карлос завършва годината четвърти в ранглистата и така става първият испанец след [[Серхи Бругера]] през 1993 и 1994 г., завършил два поредни сезона в топ 5 на света.
 
2003 е най-успешната година в кариерата на Фереро. Печели Ролан Гарос, побеждавайки последователно [[Мишел Кратоквил]], [[Николас Масу]], [[Тим Хенман]], [[Феликс Мантия]], [[Фернандо Гонсалес]], [[Алберт Коста]] и [[Мартин Веркерк]]. Играе финал на Откритото първенство на САЩ, където губи от [[Анди Родик]], а преди това отстранява [[Тод Мартин]], Хюит и Агаси. На Откритото първенство на Австралия стига до четвъртфинал, а на Уимбълдън - до четвърти кръг. Печели Мастърсите в Монте Карло и [[Мадрид Мастърс|Мадрид]] и турнира във [[Валенсия]] и играе финали в [[Сидни]] и [[Банкок]]. Става първият играч след [[Иван Лендъл]] през 1980, който успява да спечели поне по 30 срещи на клей и твърда настилка (победи/загуби: 33-5 на клей и 30-12 на твърди кортове). Тези успехи го изкачват на първо място в световната ранглиста на 8 септември 2003. Завършва годината на трето място, изравнявайки рекорда на [[Алекс Кореча]] от 1998 г. за най-добро класиране на испанец в края на годината. С Испания играе финал за Купа Дейвис, но отборът му губи от Австралия.
 
=== 2004 – 2007 ===
[[Файл:Ferrero Hamburg Masters 07 3.jpg|мини|250px|Фереро (в ляво) срещу Федерер, Хамбург Мастърс 2007, трети кръг]]
 
През 2005 лека-полека възвръща формата си. Играе финал в Барселона и [[Виена]], полуфинал на Монте Карло Мастърс и в [[Чайна Оупън|Пекин]], четвъртфинал в [[Бостад]] и [[Умаг]].
 
През 2006 г. Фереро играе финал на [[Синсинати Мастърс]], полуфинал в [[Копа Телмекс|Буенос Айрес]] и четвъртфинал в Барселона, Бостад и [[Хертогенбош]].