Бронирана бригада: Разлика между версии

[[Файл:Nish1.jpg|alt=Български танк Panzerkampfwagen IV Ausf H. на Бронираната бригада при тържественото посрещане в София на 2 декември 1944 г. Надписите по танка свидетелстват, че е взел участие в боевете за Ниш.|мини|Български танк Panzerkampfwagen IV Ausf H. на Бронираната бригада при тържественото посрещане в София на 2 декември 1944 г. Надписите по танка свидетелстват, че е взел участие в боевете за Ниш.]]

След преврата на 9 септември 1944 г. България заявява, че се присъединява към антихитлеристката коалиция и започва бойни действия срещу нея. Бронираната бригада към момента е от малкото съединения, окомплектовани по военновременния щат. Тя разполага с 97 танка „Майбах Т-IV“, 36 леки танка „Шкода“, 10 леки танка „Прага“, 20 разузнавателни автомобила М-222 и М-223. В тила за учебни цели са отделени 40 танка „Рено“ и 14 танкети „Ансалдо-Фиат“ и 8 танка „Викерс“. Като опознавателен знак на българските танкове в първата фаза на войната е въведен черен „Андреевски кръст“, изрисуван направо върху корпуса или в бял квадрат. От март 1945 г. за танковете на Първа бронирана дружина, продължаващи бойните действия с Първа българска армия, кръстът е заменен с остър щит с диагонално разположен в него български трикольор.

[[Файл:Poduevo 1944.jpg|alt=Танкове на Бронираната бригада в Подуево, ноември 1944 г.|мини|Танкове на Бронираната бригада в Подуево, ноември 1944 г.]]

До 15 септември 1944 г. бригадата се изнася към [[Пирот]], където влиза в подчинение на Първи армейски корпус, командван от ген.-майор [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Константинов Попов]]. Бригадата получава заповед да атакува противника по направление [[Пирот]] – [[Бела паланка]]. При изнасянето, на няколко километра западно от Пирот, колоната танкове е изненадана от стоящ в засада германски оръдеен разчет с 88-mm зенитно оръдие. След като улучва първия и последния танк от 7-а рота, разчетът успява да унищожи 10 танка. С изгубения лек танк „Шкода“ два дни по-рано бригадата губи още в началото 41 танкисти и 11 танка. На следващия ден бригадата е изтеглена в резерв на Първи корпус. След разформироването му на 23 септември бригадата е придадена към [[Втора армия]]. В нейния състав взема участие в [[Нишка операция (1944)|Нишката операция]]. На 8 октомври бригадата настъпва през труднопроходима клисура в посока на град [[Власотинци]] и след усилен походен марш на 9 октомври заема позиции в района на село Своге, за да изчака овладяването на височините край Власотинци от пехотата. На 10 октомври бригадата се включва активно в боевете, първа пробива противниковата линия и овладява Власотинци, като продължава преследването на противника по долината на река [[Южна Морава|Българска Морава]]. На 11 октомври е овладян град Лесковац. Ожесточено сражение край село Кочане води разузнавателната дружина на бригадата, подкрепена от моторизирана дружина и танкове. След оттеглянето на противника пътят към Ниш за бригадата е открит. На 13 октомври са формирани две бойни групи на от бригадата: група Диков – с 1-ва бронирана дружина, едно артилерийско отделение, една преносима дружина и една 75-mm бронеизтребителна рота, и група Мутафов с 2-ра бронирана дружина. На 14 октомври двете групи са насочени към град Прокупле и село Мрамор, където участват в боевете с изтегляща се колона на [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“]].<ref>Чолпанов, Б., Ст. Минев. Нови войни – нови оръжия. Бронирани войски и борбата срещу тях". С., 1945, с.VIII-XVI.</ref> На 15 и 18 октомври се водят тежки боеве за гр. [[Прокупле]], който е овладян на 16 октомври, и гр. [[Куршумлия]], който след тежки нощни боеве е овладян на 17 октомври. На 21 октомври 9-а рота, която е придадена на 4-та пехотна дивизия, без успех са атакува височините около с. Мердаре, където е унищожена машината на командира на ротата поручик Виниций Петров. На 3 ноември в рамките на [[Косовска операция (1944)|Косовската настъпателна операция]] бронираният полк овладява в [[Подуево]], като губи два танка в боевете. След сражението полкът е изтеглен в Куршумлийски бани, където почива до 16 ноември.

 

На 25 ноември приключва и участието на Бронираната бригада в първия етап, когато започва изтеглянето към България, където на 2 декември е тържественото им посрещане в София. На 5 декември бронираният полк е демобилизиран. Общо безвъзвратните загуби от първия етап са 20 танка, но голяма част от останалите се нуждаят от ремонт.<ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 41&nbsp;– 58. </ref>

Щурмовите артилерийски отделения (ЩАО) също вземат участие в първия етап. 1-во ЩАО е придадено към Втора армия, а 2-ро ЩАО – към Първа армия. 1-во ЩАО участва в боевете за Бела паланка, Ниш, Подуево, Митровица, Вучи трън. В хода на бойните действия някои машини са обстреляни погрешка от съветската щурмова авиация. За времето на бойните действия безвъзвратно е изгубено само едно щурмово оръдие. 2-ро ЩАО атакува по направление Куманово – Крива паланка. Заедно с парашутната дружина една щурмова батарея участва в боевете за Стражин. Цялото ЩАО заедно с 6-и пехотен полк участва в боевете за [[Страцинско-Кумановска операция|Страцин]]. Безвъзвратните загуби на 2-ро ЩАО са 3 щурмови оръдия.