Отваря главното меню

Промени

м
y
[[Файл:Empire_state_building_history.jpg|мини|500px|център|Етапите на строителство]]
{{clear}}
След това започва работата по интериора на сградата и короната. В допълнение към ограниченията във времето строителите имат и пространствени ограничения, защото строителните материали трябва да бъдат доставени бързо, а камионите трябва да пренесат тези материали, без да предизвикват задръствания. Проблемът е решен чрез създаването на временна алея за камиони между 33-ата и 34-а улици, а след това и съхраняването на материалите в първия етаж и [[мазе]]тата на сградата. Бетонобъркачки, тухлени бункери и каменни подемници в сградата гарантират, че материалите ще могат да се изкачват бързо, без да застрашават или затрудняват обществеността. В един момент над 200 камиона правят доставки на материали на строителната площадка всеки ден. Емпайър Стейт Билдинг е завършен на 11 април 1931 г., дванадесет дни по-рано и 410 дни след началото на строителството.
 
Луис Хин прави много снимки на строежа, документирайки не само самата работа, но и вниква в ежедневието на работниците през тази епоха. Изображенията се използват широко от медиите, за да публикуват ежедневни съобщения в пресата. По-късно ги организира в собствена колекция.<ref>Young, William H.; Young, Nancy K. (2007). The Great Depression in America: A Cultural Encyclopedia. Greenwood Press. pp. 144 – 145. ISBN 978-0-313-33522-8.</ref>
Сградата се превръща в популярна туристическа атракция, като един милион души през 1931 г. плащат по един долар, за да се качат на асансьорите до площадките за наблюдение. През първата година от дейността си площадката за наблюдение носи приблизително 2 милиона долара приходи. До 1936 г. площадката за наблюдение е претъпквана ежедневно, [[храна]] и [[напитка|напитки]] са достъпни за покупка на върха, а през 1944 г. кулата празнува своя 5-милионен посетител<ref>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1944/09/09/88609404.pdf|title=British Flier, on Wedding Trip, Gets Bond As 5,000,000th Empire State Tower Visitor|date=September 9, 1944|work=The New York Times|access-date=October 24, 2017|language=en-US|issn=0362-4331}}{{dead link|date=March 2018 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 1931 г. [[NBC]] наема помещение на 85-я етаж за радиопредавания. От самото начало сградата е в дълг и губи 1 милион долара годишно до 1935 г. Агентът на недвижими имоти Сиймур Дърст припомня, че през 1936 г. сградата е толкова неизползвана, че няма асансьор над 45-ия етаж, тъй като сградата над 41-ия етаж е празна с изключение на офисите на NBC и офисите на Раскоб/Дю Пон на 81-я етаж.
 
Според първоначалните планове, Емпайър Стейт Билдинг е предназначена за докинг станция на [[дирижабъл|дирижабли]]. Раскоб и Смит предлагат на 86-я етаж билетни гишета и чакални за пътници, а самите въздушни кораби да са вързани на купола на еквивалентното на 106-ти етаж на сградата. Асансьорът ще превозва пътниците от 86-я до 101-я етаж, по-късно преименуван на 102-ири етаж. Предишният 102-ири етаж, сега 103-ти етаж, вече е [[балкон]], до който обществеността няма достъп.<ref name = "hearst"> {{cite book | author = Hearst Magazines | title = Популярна механика | url = https: //books.google.com/? id = n-MDAAAAMBAJ & pg = PA812 | 1931 | издател = Hearst Magazines | isbn = | page = 812}} </ref> След това пътниците се изкачват по стръмни стълби, за да се качат на дирижабъла. Идеята обаче се оказва непрактична и опасна поради мощните течения, причинени от самата сграда, вятърните течения и кулите на близките небостъргачи. Освен това, дори ако дирижабълът успее да преодолее всички тези препятствия, неговият екипаж трябва да изхвърли някакъв баласт, като пусне вода по улиците по-долу, за да поддържа стабилност<ref name=smithsonian2000>{{cite journal|last=Reingold|first=Lester A.|title=Airships and the Empire State Building—Fact and Fiction|journal=Air and Space Smithsonian|date=July 2000}}</ref> и след това да върже носа на въздухоплавателния съд без линии за закрепване. На 15 септември 1931 г. е първият и единствен случай на дирижабъл, използващ мачтата на сградата, малък търговски дирижабъл на [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушните сили на Съединените Щати]], който кръжи 25 пъти при вятър със скорост 45 мили в час<ref>{{cite news | title=Throng Strains Necks as Blimp Tries to Kiss Empire State Mast |page=3 | work=Brooklyn Daily Eagle | date=September 15, 1931 | url=https://bklyn.newspapers.com/image/57565568/ | access-date=October 26, 2017|via=[[Newspapers.com]]}}</ref>. След това въздушният кораб се опитва да се прикрепи към мачтата, но баластът се разлива и въздушният кораб се разтърсва от непредсказуеми въртения<ref name="Associated Press">{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewspapers%252023%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2520-%25203298.pdf|title=Blimp Moored to Tower of Empire State Building|last=|first=|date=September 15, 1931|work=Daily Sentinel|accessdate=October 23, 2017|publisher=[[Associated Press]]|location=[[Rome, New York]]|page=1|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref><ref>{{cite news | title=MOORS TO EMPIRE STATE.; Small Dirigible Makes Brief Contact While Traffic Is Jammed Below | work=The New York Times | date=September 16, 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/09/16/118424702.pdf | access-date=October 24, 2017}}</ref>. Близостта до катастрофа кара собствениците да изоставят тази идея.
 
=== Загуба на титлата „Най-високата сграда“ ===
=== Екстериор ===
[[Файл:Empire State - panoramio (1).jpg|мини|Екстериорът на Емпайър Стейт Билдинг]]
Aрт деко дизайнът на Емпайър Стейт Билдинг е типичен за архитектурата в Ню Йорк преди Втората световна война. Модернистичните, направени от [[неръждаема стомана]] корнизи на входовете на 33-ата и 34-а улица водят до двуетажни високи коридори около асансьорното ядро, пресичани от мостове от стъкло и стомана на втория етаж. Нивелираната стоманена рамка на сградата първоначално е проектирана така, че да се справя успешно с всички гравитационни напрежения и вятърни натоварвания. Екстериорът на сградата е облицован с варовикови панели от Индиана, произхождащи от ''Empire Mill'' в [[Сандърс]], [[Индиана]]<ref name="PetersonNYT1981">{{cite web|url=https://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|title=LIMESTONE CENTER TURNS TO TOURISM|last1=Peterson|first1=Iver|date=November 10, 1981|website=The New York Times|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150524081323/http://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|archivedate=May 24, 2015|accessdate=September 5, 2016}}</ref>, които дават на сградата особения светъл („блондински“) цвят. Фасадата от варовик, която е облицована с вертикални стоманени греди, успоредни на всеки прозорец, също спомага да се увеличи твърдостта на стоманената рамка срещу силните ветрове. Количеството на използвания материал в конструкцията на сградата води до много устойчива структура в сравнение с други небостъргачи, със строителна [[коравина]] от 2,0 кРа спрямо 1,6 кРа на [[Уилис Тауър]] и 1,2 kPa на [[Джон Ханкок Център]].
 
Проектът се характеризира с един голям и няколко по-малки „спада“, които намаляват размерите на нивото при увеличение на височината, което прави горните 81 етажа много по-малки от долните пет етажа. Въпреки това, този дизайн позволява слънчевата [[светлина]] да осветява интериора на горните етажи и освен това да постави тези нива далеч от шумни улици по-долу. Този проект е бил упълномощен съгласно Резолюцията за зониране от 1916 г., която е имала за цел да позволи на слънчевата светлина да достигне и улиците. Обикновено в сграда с размерите на Емпайър Стейт Билдинг би било разрешено да построи до 12 етажа на страната на Пето авеню и до 17 етажа на 33-та/34-та улица, ако не е използвала „спадовете“. Последните са подредени така, че най-големият спад е на шестия етаж, над петте етажа<ref name="NYTimes-Novel-Design-1930">{{cite news | title=SMITH SKYSCRAPER HAS A NOVEL DESIGN; Setbacks of the Empire State Building Will Begin With the Sixth Story. LIFTS IN CENTRE CYLINDER Plan Will Save Space and Assure Light, and Air to Neighbors-- Mooring Mast Offers Problems. | work=The New York Times | date=January 8, 1930 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1930/01/08/94228622.pdf | access-date=October 24, 2017}}</ref>, така че останалата част от сградата над шестия етаж да има фасада с еднаква форма.
==== Входно фоайе ====
[[Файл:Empire_State_Building_in_Manhattan,_New_York,_USA_(9892697546).jpg|мини|ляво|Входът на Емпайър Стейт Билдинг]]
Основното фоайе е достъпно от Пето авеню, на източната страна на сградата, където входът е с един комплект двойни врати между двойка въртящи се врати. В горната част на всяка врата има бронзов мотив, изобразяващ един от трите занаяти или индустрии, използвани в строителството на сградата – електричество, [[зидария]] и отопление. Фоайето съдържа два нюанса на [[мрамор]], по-светъл мрамор на върха, над витрините, и по-тъмен мрамор на основата, на нивото на витрините. На пода на фоайето има модел на зигзагообразни теракотни плочки, който води от входа на изток към алуминиевия релеф на запад. Високото три етажа фоайе, което е паралелно на 33-ата и 34-а улици, съдържа помещения за [[магазин]]и на север и на юг. Витрините са оградени от всички страни с тръби от тъмно модернистично заоблен мрамор, според комисията за опазване на забележителностите на Ню Йорк, и най-горе от вертикална ивица от канали, поставени в мрамора. Непосредствено във фоайето има контролен пункт за сигурност подобен на този в летищата.
 
Стените на двете северни и южни страни на фоайето имат витрини и [[ескалатор]]и. В западния край на фоайето има алуминиев [[релеф]] на [[небостъргач]]а, така както е изглеждал, когато е първоначално построен (без антената). Релефът, който е предназначен да посреща гостите, съдържа релеф на чертежа на сградата, придружен от това, което Комисията за опазване на природните забележителности описва като „лъчите на алуминиевото слънце, което блести зад кулата и се смесва с алуминиевите лъчи, излъчвани от върха на Емпайър Стейт Билдинг“. За фон служи държавна карта на Ню Йорк. [[Компас]] е разположен в долния десен ъгъл, а плоча с имената на главните разработчици на кулата се намира в долния ляв ъгъл.
 
Плочата в западния край на лобито се намира на източната вътрешна стена на едноетажен правоъгълен коридор, който заобикаля ескалаторите, подобно на фоайето. Правоъгълният коридор всъщност се състои от два дълги коридора на северната и южната страна на правоъгълника, както и по-къс коридор на източната страна и друг дълъг коридор от западната страна. В двата края на северните и южните коридори има четири асансьора. Западната страна на правоъгълния коридор се простира на север до входа на 34-та улица и на юг до входа на 33-та улица. Той граничи с три големи витрини и води до ескалатори, които водят както до втория етаж, така и към подземието. Отивайки от запад на изток, има допълнителни входове на 34-а и 33-ата улици от северните и южните коридори, съответно на приблизително две трети от всеки коридор.
 
До 60-те години на миналия век на таваните на фоайето има стенописи в стил арт деко. Последвалите щети на тези стенописи, проектирани от художника Лейф Неандрос, довежда до инсталирането на репродукции. Обновяването на фоайето през 2009 г., като например подмяната на [[часовник]]а над информационното бюро във фоайето на Пето авеню с [[анемометър]] и поставянето на два [[полилей|полилея]], предназначени да бъдат част от сградата при първоначалното откриване, съживява голяма част от величието на сградата.<ref name=nyt20090923>{{cite news |url=https://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |title=Overhead, a Lobby Is Restored to Old Glory |work=The New York Times |author=Barron, James |authorlink=James Barron (journalist) |date=September 22, 2009 |accessdate=September 10, 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140306125255/http://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |archivedate=March 6, 2014}}</ref> Северният коридор съдържа осем осветени панела, създадени през 1963 г. от Рой Спаркия и Рене Неморов, навреме за Световния панаир през 1964 г., изобразявайки сградата като осмото чудо на света, успоредно с традиционните седем.<ref name=arbus-bio>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=CveczaI95Q8C&pg=PA215|title=Diane Arbus: A Biography|last=Bosworth|first=Patricia|date=1984|publisher=W. W. Norton & Company|isbn=9780393326611|language=en|page=215}}</ref> Собствениците на сградата инсталират редица картини от нюйоркската художничка Киса Джонсън на ниво конкурс. Джонсън по-късно завежда федерално съдебно дело през януари 2014 г. по силата на Закона за правата върху произведенията на изкуството, в което твърди, че нехайното отношение унищожава картините ѝ и с това нейната репутация като художник.<ref>{{cite web |url=http://artsbeat.blogs.nytimes.com/2014/01/31/artist-files-suit-over-missing-empire-state-building-paintings |title=Artist Files Suit Over Missing Empire State Building Paintings |work=New York Times |date=January 31, 2014 |accessdate=February 1, 2014}}</ref> Като част от обновяването на сградата през 2010 г., за фоайето е предвидена инсталация, състояща се от 15 000 звезди и 5 000 кръга, върху гравирано стъкло с размери 4,0 на 1,5 m.<ref>{{Cite news|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9404E2DC163AF930A25751C0A9679D8B63|title=Restored Lobby's Crowning Touch|last=Barron|first=James|date=February 13, 2011|work=The New York Times|access-date=November 6, 2017|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref>