Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
'''Междусъюзническата''', или '''Втората балканска война''', е въоръжен конфликт между [[България]], от една страна, и [[Сърбия]], [[Гърция]], [[Черна гора]], [[Румъния]] и [[Османска империя|Османската империя]], от друга, през лятото на 1913 година.
 
Причина за войната е спорът между членовете на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] за разпределяне на земите, отнети от османците по време на [[Балканска война|Първата балканска война]]. Бойните действия избухват в [[Македония (област)|Македония]] след безуспешен опит на 2-ара и 4-ата българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени [[битка при Брегалница|боеве при Кочани]] и [[Битка при Кукуш и Лахна|Кукуш]] в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай [[Брегалница]] и на север покрай [[Струма]]. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия [[Мидия - Енос]] и завземат [[Одрин]]. В резултат на [[битка при Калиманци|сраженията при Калиманци]] и [[Битка за Кресненския пролом|Кресненския пролом]] настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на [[София]] и принуждават българското правителство да иска примирие.
 
С [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]] от [[стар стил|28 юли]] България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – [[Южна Добруджа]]. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С [[Цариградски договор|Цариградския договор]] Османската империя си връща [[Източна Тракия]]. Населението в завладените земи е подложено на [[етническо прочистване]], стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и [[Тракия]].
В края на май, при прехвърлянето на войски към сръбската граница и Македония, избухват [[Бунтове в българската армия (1913)|бунтове в българската армия]].<ref>{{Харв|Енциклопедия „България“|1978|loc=731 – 732}}</ref> На 8 юни Сърбия предупреждава София, че ще обяви анексия на териториите, окупирани от сръбски войски, ако българската страна не отговори в най-къс срок на предложението за ревизия на договора.<ref>{{Харв|Гоцев|1981|loc=43}}</ref> На 9 юни българският заместник-главнокомандващ генерал [[Михаил Савов]] поставя на своето правителство срок от десет дни за решението дали да воюва срещу съюзниците или да разпусне войските. На същия ден кабинетът Данев отговаря положително на руското предложение за посредничество, но при условие, че арбитражът бъде извършен до осем дни и да се отнася само за „спорната“ зона между България и Сърбия. Руската страна обещава решение в кратък срок, но иска от България да приеме арбитраж и за спора си с Гърция, а също и да демобилизира войските си. В същото време [[Сергей Сазонов|Сазонов]] предупреждава българския дипломатически представител в Петербург, че София не може да разчита на [[Българо-руска военна конвенция (1902)|българо-руската конвенция от 1902 г.]] за защита от румънско нападение.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=341 – 344, 349}}</ref>
 
Петербургската конференция, на която са поканени министър-председателите на балканските страни, е отложена, поради дебатите в сръбската [[Скупщина]], на които се разисква въпросът дали Белград да приеме руския арбитраж. Цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] решава да засили българската позиция на предстоящите преговори с успешна военна акция в Македония.<ref>{{Харв|Стателова|1994|loc=478}};{{Br}}{{Харв|Stavrianos|2008|loc=539}}</ref> По негова заповед през нощта на 16 срещу 17 юни 4-ата и 2-ара армия атакуват сръбските и гръцките войски на широк фронт от [[Осогово|Осоговската планина]] до [[Орфански залив|Орфанския залив]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=72 – 73, 106 сл.}}</ref> Въпросът дали българското правителство е предварително уведомено за тази акция, дала повод за войната със съюзниците, не е напълно изяснен от историците. Тезата, че тя е предприета без знанието (съгласието) на министър-председателя Данев, е широко застъпена<ref>Марков, Г. [http://www.vi-books.com/vis/vis3/9_poukite.htm Поуки от Балканските войни 1912 – 1913 г.] (ВИСб 2003/1, 30 април 2010){{Br}}{{Харв|Стателова|1994|loc=478}}</ref>, но се изтъкват и аргументи в противното<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=305 – 307}}</ref>.
 
На 18 юни, под натиска на Данев и без знанието на Фердинанд, генерал Савов нарежда едностранно прекратяване на бойните действия. Българските парламентьори обаче са отхвърлени. Сърби и гърци използват българското нападение от 17 юни, за да преминат в контранастъпление.<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=419 – 420, 428 – 431}};{{Br}}{{Харв|Ратковић|1972|loc=268}}</ref> Гръцкото правителство обявява формално война на България на 22 юни. Ден по-късно (23 юни) същото правят Сърбия и Черна гора.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=99, 101}}</ref> По това време решителните битки на македонския фронт са вече в разгара си.