Луфтвафе на Третия райх: Разлика между версии

| картинка_описание = Емблема на германските ВВС – 1933 – 1945

| дати = [[15 май]] [[1933]] – [[8 май]] [[1945]] г.

| преданост = Имперско министерство на отбраната

| клон = [[Вермахт]]

== История ==

{{основна|Луфтвафе}}

След разгрома на [[Германската империя]] през [[Първата световна война]] [[Версайски договор|Версайският договор]] забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни [[самолет]]и. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана, като сключва таен договор със [[Съветския съюз]]. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от [[1923]] до [[1933]] г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището [[Липецк]], а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално [[Авиоотряд 4|4-и авиоотряд]] на [[Авиополк 40|40-и авиополк]] на [[Червена армия|Червената армия]]. Тези пилоти образуват ядрото на [[Луфтвафе]], създадено след като [[Адолф Хитлер]] и неговата [[НСДАП|Националсоциалистическа работническа партия]] идват на власт, през 1933 г.

 

 

След смъртта на [[генерал-полковник]] [[Ернст Удет]], в края на [[1941]] г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматикът [[фелдмаршал]]ът [[Ерхард Милх]]. Той проумява необходимостта от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през [[1944]] г. Въпреки тежките [[бомбардировка|бомбардировки]] и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в [[Германия]] през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно [[гориво]] и опитни [[пилот]]и.

 

Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600000 души в началото на войната на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените [[Полева дивизия на Луфтвафе|полеви дивизии]] (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през [[1943]] г., а накрая на 50 през 1944 г.

 

== Самолетостроене ==

В Германия стотици фирми работят в областта на [[самолетостроене]]то. Голяма част от тях са производители на [[агрегат]]и, възли и полупродукти. С конструиране и производство на [[самолет]]и, както и на елементи и възли за тях, се занимават около 20 фирми, между които са по-малко известните ''[[AGO Flugzeugwerke|AGO]], [[Bücker Flugzeugbau|Bücker]], [[Blohm & Voss]], [[Deutsche Forschungsanstalt für Segelflug|DFS]], Erla, [[Flettner]], Gotha Waggonbau, [[Hanns Klemm|Klemm]], [[Siebel Flugzeugwerke|Siebel]] и [[Weser Flugzeugbau|Weser]]''. Но 8 са големите фирми, които създават и произвеждат основната част на самолетите на Луфтвафе през [[Втората световна война]]. Това са:

''[[Arado Flugzeugwerke]], [[Dornier Flugzeugwerke|Dornier-Werke]], [[Gerhard-Fieseler-Werke]], [[Focke-Wulf|Focke-Wulf Flugzeugbau]], [[Ернст Хайнкел]], Henschel-Flugzeugwerke, [[Junkers|Junkers Flugzeug und Motorenwerke]] и [[Месершмит|Messerschmitt]]''.

 

 

За обозначаване се използват букви и цифри. Първите букви характеризират основната фирма производител. Например ''Ar – Arado, Bf – Bayerische Flugzeugwerke, Bv – Blohm & Voss, Do – Dornier, Fi – Fieseler, Fw – Focke-Wulf, Go – Gothaer Waggonfabrik, He – Heinkel, Hs – Henschel, Ju – Junkers, Kl – Klemm, Me – Messerschmitt, Si – Siebel''. В края на войната някои от самолетите на Focke-Wulf са обозначени с името на главния [[конструктор]] [[Инженер|инж]]. [[Курт Танк]], например [[Та 152]] и [[Та 154]].

 

== Структура ==

Преди войната Германия била разделена на въздушни области ({{lang-de|Luftkreiskommando}}) подчинени на всички съединения на Военновъздушните сили.

 

Въздушното оръжие („Луфтвафе“) имало първоначално два ръководни щаба: Генерален щаб ({{lang-de|Generalstabes der Luftwaffe}}) и Главен щаб ({{lang-de|Luftwaffenfuhrungsstabes}}). През пролета на 1942 г. обаче, те се обединяват под името [[Главно командване на Луфтвафе]] ({{lang-de|Oberkommando der Luftwaffe}} – [[Главно командване на Луфтвафе|OKL]]). През 1939 г. се сформира и ''Организационна структура на Луфтвафе'' (разработена от Гьоринг и Милх) и просъществувала до края на Втората световна война.

* [[1-ви въздушен флот (Германия)|1-ви въздушен флот]]: действа по северния фланг на Източния фронт, в края на февруари 1945 г. под командването на луфтвафе „Курландия“.

* [[2-ри въздушен флот (Германия)|2-ри въздушен флот]]: между 1940/42 г. действа в центъра на Източния фронт, от 1942 г. по [[Средиземноморие]]то, през септември 1944 г. предава функциите си на командващото луфтвафе в Италия;

* [[4-ти въздушен флот (Германия)|4-ти въздушен флот]]: действащ по южния фланг на Източния фронт, от 14 април 1945 г. преименуван на 4-то командващо луфтвафе, включен в 6-ти въздушен флот;

* [[5-ти въздушен флот (Германия)|5-ти въздушен флот]]: действащ по северния военен театър, включително в [[Норвегия]] и [[Финландия]], през септември 1944 г. предава функциите си на командващото луфтвафе в [[Норвегия]].

* 1./Aufkl.Gr Ob.d.L. – 1-ва ескадрила – разузнавателна група, пряко подчинена на командването на военновъздушните сили

* 1./KGr 106 – 1-ва ескадрила – 106-та бомбардировъчна група;

 

При изтребителите всяка ескадрила е изградена от три четворки („Schwarm“). Най-малките единици са тройката („Kette“) и двойката („Rotte“). Няколко ескадри образуват въздушен корпус („Fliegerkorps“) или въздушна дивизия („Fliegerdivision“).

 

=== Командна част ===

През цялата история на Третия Райх Луфтвафе има само 2 главнокомандващи. Първият е Херман Гьоринг, а вторият е [[генерал-полковник]] [[Роберт Ритер фон Грайм]] – последен главнокомандващ на Луфтвафе, повишен до звание [[фелдмаршал]] и последен германски офицер от Втората световна война получил втория по-големина военен ранг. Други офицери повишени във втория по-големина военен ранг били, [[Алберт Кеселринг]], [[Хуго Шперле]], Ерхард Милх и [[Волфрам фон Рихтхофен]].

 

|Брой връчени медали

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

| 1942 || Знак „За стрелец и Борден инженер“ {{Br}}(''Fliegerschützenabzeichen für Bordschützen und Bordmechaniker'') || ||

|-

|-

| 1944 || Знак „За близък бой“ {{Br}}(''Nahkampfspange der Luftwaffe'') || ||

| 1944 || Знак „Танк“ {{Br}}(''Panzerkampfabzeichen der Luftwaffe'') ||||

|-

|-

|}

</div>

== Опознавателни знаци ==

; Знаци на самолетите

 

 

Съгласно предписанията за [[изтребител]]ите на всеки самолет трябва да се нанесе число с [[арабски цифри]] от 1 до 20, както следва: бяла за [[1-ва изтребителна ескадра (Втора световна война)|1-ва]], [[4-та изтребителна ескадра|4-та]] и [[7-ма изтребителна ескадра|7-ма]] ескадрила („Staffel“), червена за [[2-ра изтребителна ескадра|2-ра]], [[5-та изтребителна ескадра|5-та]] и [[8-ма изтребителна ескадра|8-ма]] ескадрила, жълта за [[3-та изтребителна ескадра|3-та]], [[6-та изтребителна ескадра|6-та]] и [[9-та изтребителна ескадра|9-та]] ескадрила. Самолетите от I група нямат специално обозначение. Тези от II група имат на тялото отстрани зад [[кръст]]а хоризонтална линия със цвета на ескадрилата. В първите години на [[война]]та самолетите от III група имали вълнообразна линия с цвета на ескадрилата. По-късно самолетите от III група прибавят вертикална линия с цвета на ескадрилата, а тези от IV група – вълнообразна линия. Самолетът на [[командир]]а на група вместо цифра получава черен ъгълник. Самолетът на командира на [[ескадра]] („Geschwader“) освен ъгълник има отстрани дълга черна линия, достигаща до [[опашка]]та, така че се получава изображението на [[стрела]].

На всички други самолети освен изтребителите са изписани четири букви или три букви и една цифра. Първите две черни букви (или буква и цифра), нанесени вляво от кръста, са кодирано обозначение на групата и ескадрата. Третата буква (вдясно от кръста) е индивидуална характеристика на самолета, често изписвана в цвета на ескадрилата. Последната черна буква указва подразделението в рамките на ескадрата, към което е включен самолетът. Обикновено тези букви и цифра са изписани в черно отдолу на крилата.

 

 

Що се отнася до [[камуфлаж]]а на самолетите на Луфтвафе, той представлява до началото на войната редуващи се зони в зелени тонове – чернозелено и тъмнозелено („Schwarzgrün“ и „Dunkelgrün“) – върху горните повърхности и светлосиньо върху долните. Скоро германците установяват, че сивото е полезен неутрален цвят и го добавят към зелените тонове. По-късно светлозелените и сиви странични повърхности на тялото и вертикалните кормилни плоскости са изпъстрени с тъмнозелени петна. Повърхностите на самолетите, действащи в [[Северна Африка]], са оцветени в пясъчно жълто („Sandgelb“), като в много случаи са изпъстрени с маслиненозелени петна. През зимните месеци самолетите на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] обикновено са боядисвани бели с водоразтворими бои, за да бъдат по-добре маскирани в зимната обстановка. На самолетите, действащи през нощта, долните повърхности са оцветени черно и белите елементи на маркировките са замазани с черна боя.

 

; Други знаци

; Изтребители

{{основна|Изтребител}}

 

В [[Испания]] са изпратени 17 изтребителя [[Хайнкел He 112]]. Те имат същия двигател [[Junkers Jumo 210 (двигател)|Jumo 210]] с мощност 640 к.с. като [[Месершмит Bf 109|Messerschmitt Bf 109A]], но са по-бързи и по-тежко въоръжени – имат две 20-[[Милиметър|mm]] [[оръдия]] в крилете и две леки [[картечници]] над [[двигател]]я. Те обаче се оказват трудни за производство и затова струват значително по-скъпо от конкурента си. Повърхностната им охладителна система е много чувствителна към пробиви от [[снаряд]]и. Поради тази причина производството им е прекратено, след като са произведени 30 бройки, част от които са продадени на румънските ВВС.

През [[1937]] г. в Испания са изпратени три ескадрили изтребители Bf 109B (по името на фирмата-производител ''Bayerische Flugzeugwerke''. Година по-късно фирмата е преименувана на ''Messerschmitt A.G.''). Тези изтребители са сравнително бавни и са въоръжени само с три леки картечници. Но през следващите години те са усъвършенствани и [[Месершмит Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109|Bf 109E]] е самолетът, от който Луфтвафе се нуждае, за да си осигури господство във въздуха в началото на Втората световна война. Германските пилоти постигат с този изключително [[маневра|маневрен]] изтребител забележителни успехи.

 

 

Прототипът на изтребителя [[Focke-Wulf Fw 190|Focke Wulf Fw 190]] лети за първи път оъ [[1 юни]] 1939 г. Той е пуснат през [[1941]] г. в масово производство без особени проблеми и става може би най-добрият германски универсален изтребител и [[Щурмови самолет|щурмовик]] през Втората световна война. Най-разпространеният модел ''Fw 19А-8'' е въоръжен с четири 20-mm оръдия в крилете и две 13-mm картечници над двигателя. От повече от 20,000 ''Fw 190'', произведени до края на войната, най-малко една трета са използвани като щурмовици на Източния фронт с различно бомбено въоръжение. През 1944 г. се появява удълженият с 120 cm вариант ''Fw 190D'' с редови двигател с повишена мощност.

 

Тъй като ''Fw 190'' се оказва неефективен като прехващач на големи височини, през [[1942]] г. заводите ''Focke-Wulf'' започват работа по изтребителя [[Focke-Wulf Ta 152|Ta 152]], кръстен на главния конструктор [[Курт Танк]]. Предвижда се той да може да лети на височина 14,500 m със скорост 725 km/h. До края на войната са построени малък брой машини, но те не вземат участие във военните действия.

Двумоторният нощен изтребител ''Та 154'' е с дървена конструкция, подобно на британския [[Де Хавиланд Москито|De Havilland „Mosquito“]]. Но за разлика от него, вместо да се появи през 1941 г., той за първи път участва в бойни действия в последния месец на войната. Има мощно оръдейно въоръжение и е снабден с [[радар]].

 

== Въоръжение ==

=== Самолетни картечници ===

През 1932 г. фирмата ''[[Райнметал|Rheinmetall-Borsig]]'' създава 7,92-mm самолетна лека [[картеница]], която е приета по-късно на въоръжение в новосъздаденото Луфтвафе в два варианта: [[MG15]] за подвижен монтаж и [[MG17]] за неподвижен монтаж. И двата модела се монтират на голям брой самолети до края на Втората световна война.

 

 

 

През 1936 – 1937 г. в [[швейцарски]]я [[концерн]] ''Oerlikon'', където на ръководни постове са [[германци]], е създадено 20-mm оръдие [[MGFF]]. То се произвежда не само в [[Германия]], но по-късно и от [[Хиспано-Суиза|Hispano-Suiza]] в Испания и [[Франция]], а също и от [[Мицубиши]] в [[Япония]]. Монтира се неподвижно или подвижно в бомбардировачи и изтребители. Главният недостатък на това оръдие е това, че то се зарежда само с 45 до 60 снаряда.

 

=== Ракетни снаряди ===

Още от [[1937]] г. в Германия се работи по създаването на самолетни [[ракета|ракетни]] [[снаряд]]и, но постигнатите резултати са незадоволителни. От лятото на 1943 г. окачват под крилата на някои изтребители ''Ме 109'' и ''Fw 190'', както и на ''Ме 110'', тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на ракетни снаряди [[Werfergranate 21|Wgr 21]] („Wurfgranate“) за ракетната установка [[Небелверфер|Nebelwerfer 42]].

 

 

Върхово постижение на самолетните оръжия е ракетният снаряд [[X-4 (ракета)|Х-4]] с управление по [[кабел|жици]], проектиран през 1943 г. от фирмата ''Ruhrstahl''. Той е предвиден за изстрелване от изтребители ''Fw 190'' и [[Месершмит Ме 262|Ме 262]] срещу съюзническите бомбардировачи, но това не е реализирано до края на войната.

=== Летяща бомба [[Фау-1]] ===

Летящата бомба V-1, изстреляна за първи път срещу [[Англия]] през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] 1944 г., има официалното обозначение ''Fieseler Fi 103''. Тя е разработена под кодовото название ''Kirschkern'' („черешова костилка“) и с обозначение за заблуждение на противника ''FZG-76'' (Flakzielgerät – мишена за зенитната артилерия).

 

Въпреки че се води като конструкция на фирмата „[[Физелер]]“, V-1 е колективно творение на четири фирми. На „Физелер“ е възложено изработването на корпуса и крилата, на ''Argus'' – на двигателя, на [[Сименс АГ|Siemens]] – на автоматичната система за управление и на ''Walter'' – на [[катапулт]]а за изстрелване. Поради липса на капацитет по-късно „Физелер“ възлага производството на по-голямата част от телата и крилата на [[автомобил]]ните заводи [[Фолксваген]].

Първите прототипи на ''V-1'' показват много дефекти – нещо нормално за един принципно нов продукт. За да се установят причините за тези дефекти, няколко V-1 са снабдени с [[Стъклена кабина|пилотска кабина]] в [[нос]]а. Но четирима пилоти-изпитатели загиват без да се получат рпезултати. Единствено известната авиаторка [[Хана Райч]] успява да изпълни десет драматични полета, при които основните дефекти са изяснени. За своето геройство тя е наградена с високи ордени. Но и западните съюзници създават затруднения при реализирането на програмата V-1. Планираното за [[15 декември]] 1943 г. изстрелване на първите V-1 срещу Англия се забавя в резултат на тежката бомбардировка над [[Пенемюнде]] през август 1943 г., защото се налага службите за изпитване да бъдат прехвърлени в [[Източна Прусия]].

 

 

Първите 10 летящи бомби са изстреляни срещу Англия през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] [[1944]] г. Всички са насочени към Лондон, но четири от тях се взривяват още при изстрелването, две не достигат английското крайбрежие и само една пада в района на Лондон. Темпът на изстрелване нараства значително до края на месеца и за 17 дни, до [[29 юни]], вече са изстреляни 2000 летящи бомби. Но трябва да се има предвид, че поради несъвършенството им, всяка пета бомба се взривява в района на изстрелването или недалеч от него. 316 бомби са изстреляни на [[7 август]] 1944 г. – това е най-голямата бройка за един ден, но само една трета от тях достига Англия.

Произведени са повече от 30,000 летящи бомби V-1. Използването им приключва на [[19 март]] [[1945]] г., девет месеца след първото изстрелване срещу Англия. От 6,725 бомби, които пресичат [[Ла Манш]]а, около 60% са свалени от британската противовъздушна отбрана. Над Лондон падат 2,419 летящи бомби и освен това малък брой падат и над други английски градове. Те засягат 23,000 сгради и убиват или раняват 73,000 души. Срещу Антверпен са изстреляни 4,900 V-1, 2,759 от които падат в града, и още около 3,000 са изстреляни срещу [[Лиеж]].

 

 

=== Балистична ракета [[Фау-2]] ===

Това е второто „тайно оръжие за възмездие“ с техническо обозначение ''А-4'' (А – [[агрегат]]), но по-известно с пропагандното обозначение ''V-2''. Създадено е в научноизпитателния център на [[Сухопътни войски|сухопътните войски]] Пеенемюнде на остров [[Узедом]] в [[Балтийско море]] под ръководството на главния конструктор [[Вернер фон Браун]]. След несполучливия [[Заговор от 20 юли|атентат срещу Хитлер на 20 юли]] 1944 г. командването на ракетните оръжия е възложено на [[СС]].