Луфтвафе на Третия райх: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м y; козметични промени |
|||
Ред 5:
| картинка_описание = Емблема на германските ВВС – 1933 – 1945
| дати = [[15 май]] [[1933]] – [[8 май]] [[1945]] г.
| държава = [[
| преданост = Имперско министерство на отбраната
| клон = [[Вермахт]]
Ред 32:
== История ==
{{основна|Луфтвафе}}
[[
След разгрома на [[Германската империя]] през [[Първата световна война]] [[Версайски договор|Версайският договор]] забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни [[самолет]]и. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана, като сключва таен договор със [[Съветския съюз]]. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от [[1923]] до [[1933]] г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището [[Липецк]], а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално [[Авиоотряд 4|4-и авиоотряд]] на [[Авиополк 40|40-и авиополк]] на [[Червена армия|Червената армия]]. Тези пилоти образуват ядрото на [[Луфтвафе]], създадено след като [[Адолф Хитлер]] и неговата [[НСДАП|Националсоциалистическа работническа партия]] идват на власт, през 1933 г.
Ред 44:
След смъртта на [[генерал-полковник]] [[Ернст Удет]], в края на [[1941]] г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматикът [[фелдмаршал]]ът [[Ерхард Милх]]. Той проумява необходимостта от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през [[1944]] г. Въпреки тежките [[бомбардировка|бомбардировки]] и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в [[Германия]] през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно [[гориво]] и опитни [[пилот]]и.
[[
Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600000 души в началото на войната на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените [[Полева дивизия на Луфтвафе|полеви дивизии]] (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през [[1943]] г., а накрая на 50 през 1944 г.
Ред 64:
== Самолетостроене ==
[[
В Германия стотици фирми работят в областта на [[самолетостроене]]то. Голяма част от тях са производители на [[агрегат]]и, възли и полупродукти. С конструиране и производство на [[самолет]]и, както и на елементи и възли за тях, се занимават около 20 фирми, между които са по-малко известните ''[[AGO Flugzeugwerke|AGO]], [[Bücker Flugzeugbau|Bücker]], [[Blohm & Voss]], [[Deutsche Forschungsanstalt für Segelflug|DFS]], Erla, [[Flettner]], Gotha Waggonbau, [[Hanns Klemm|Klemm]], [[Siebel Flugzeugwerke|Siebel]] и [[Weser Flugzeugbau|Weser]]''. Но 8 са големите фирми, които създават и произвеждат основната част на самолетите на Луфтвафе през [[Втората световна война]]. Това са:
''[[Arado Flugzeugwerke]], [[Dornier Flugzeugwerke|Dornier-Werke]], [[Gerhard-Fieseler-Werke]], [[Focke-Wulf|Focke-Wulf Flugzeugbau]], [[Ернст Хайнкел]], Henschel-Flugzeugwerke, [[Junkers|Junkers Flugzeug und Motorenwerke]] и [[Месершмит|Messerschmitt]]''.
За самолетостроенето работят и много други фирми. Това са производителите на [[двигател]]и, например ''Argus, Daimler-Benz, [[BMW]], Bramo, Hirth, Walter'', на оръжейни системи, например [[Mauser]], Rheinmetall-Borsig, производители на ''[[Хидрявлика|хидравлични]] и пневматични системи'', [[лагер (механизъм)|
[[
За обозначаване се използват букви и цифри. Първите букви характеризират основната фирма производител. Например ''Ar – Arado, Bf – Bayerische Flugzeugwerke, Bv – Blohm & Voss, Do – Dornier, Fi – Fieseler, Fw – Focke-Wulf, Go – Gothaer Waggonfabrik, He – Heinkel, Hs – Henschel, Ju – Junkers, Kl – Klemm, Me – Messerschmitt, Si – Siebel''. В края на войната някои от самолетите на Focke-Wulf са обозначени с името на главния [[конструктор]] [[Инженер|инж]]. [[Курт Танк]], например [[Та 152]] и [[Та 154]].
Ред 85:
== Структура ==
Преди войната Германия била разделена на въздушни области ({{lang-de|Luftkreiskommando}}) подчинени на всички съединения на Военновъздушните сили.
[[
Въздушното оръжие („Луфтвафе“) имало първоначално два ръководни щаба: Генерален щаб ({{lang-de|Generalstabes der Luftwaffe}}) и Главен щаб ({{lang-de|Luftwaffenfuhrungsstabes}}). През пролета на 1942 г. обаче, те се обединяват под името [[Главно командване на Луфтвафе]] ({{lang-de|Oberkommando der Luftwaffe}} – [[Главно командване на Луфтвафе|OKL]]). През 1939 г. се сформира и ''Организационна структура на Луфтвафе'' (разработена от Гьоринг и Милх) и просъществувала до края на Втората световна война.
Ред 95:
* [[1-ви въздушен флот (Германия)|1-ви въздушен флот]]: действа по северния фланг на Източния фронт, в края на февруари 1945 г. под командването на луфтвафе „Курландия“.
* [[2-ри въздушен флот (Германия)|2-ри въздушен флот]]: между 1940/42 г. действа в центъра на Източния фронт, от 1942 г. по [[Средиземноморие]]то, през септември 1944 г. предава функциите си на командващото луфтвафе в Италия;
* [[
* [[4-ти въздушен флот (Германия)|4-ти въздушен флот]]: действащ по южния фланг на Източния фронт, от 14 април 1945 г. преименуван на 4-то командващо луфтвафе, включен в 6-ти въздушен флот;
* [[5-ти въздушен флот (Германия)|5-ти въздушен флот]]: действащ по северния военен театър, включително в [[Норвегия]] и [[Финландия]], през септември 1944 г. предава функциите си на командващото луфтвафе в [[Норвегия]].
Ред 257:
* 1./Aufkl.Gr Ob.d.L. – 1-ва ескадрила – разузнавателна група, пряко подчинена на командването на военновъздушните сили
* 1./KGr 106 – 1-ва ескадрила – 106-та бомбардировъчна група;
* Stab/ZG 2-
При изтребителите всяка ескадрила е изградена от три четворки („Schwarm“). Най-малките единици са тройката („Kette“) и двойката („Rotte“). Няколко ескадри образуват въздушен корпус („Fliegerkorps“) или въздушна дивизия („Fliegerdivision“).
Ред 289:
=== Командна част ===
[[
През цялата история на Третия Райх Луфтвафе има само 2 главнокомандващи. Първият е Херман Гьоринг, а вторият е [[генерал-полковник]] [[Роберт Ритер фон Грайм]] – последен главнокомандващ на Луфтвафе, повишен до звание [[фелдмаршал]] и последен германски офицер от Втората световна война получил втория по-големина военен ранг. Други офицери повишени във втория по-големина военен ранг били, [[Алберт Кеселринг]], [[Хуго Шперле]], Ерхард Милх и [[Волфрам фон Рихтхофен]].
Ред 339:
|Брой връчени медали
|-
| 1935 || Знак „Изтребител“ {{Br}}(''[[Фалширмйегери|Fallschirmschützenabzeichen]]'') || [[
|-
| 1935 || Флигершафтcабцайхен {{Br}}(''[[Флигершафтcабцайхен|Fliegerschaftsabzeichen]]'') || [[
|-
| 1935 || Знак „Пилот-наблюдател {{Br}}(''[[Знак „Пилот-наблюдател|Beobachterabzeichen]]'') || [[
|-
| 1936 || Знак „Стрелец“ {{Br}}(''Fligerschützenabzeichen für Bordfunker'') || [[
|-
| 1936 || Знак „Пилот“ {{Br}}(''[[Знак „Пилот“|Flugzeugführerabzeichen]]'') || [[
|-
| 1936 || Знак „Пилот-наблюдател {{Br}}(''Gemeinsames Flugzeugführer'') || [[
|-
| 1936 || Почетен знак на Луфтвафе {{Br}}(''Flieger-Erinnerungsabzeichen'') ||[[
|-
| 1940 || Противовъздушна зенитна значка {{Br}}(''Flak-Kampfabzeichen'') || [[
|-
| 1940 || Знак „За военноморска борба“ {{Br}}(''Segelflugzeugführerabzeichen'')|| [[
|-
| 1942 || Знак „Земно нападение“ {{Br}}(''Erdkampfabzeichen der Luftwaffe'') || [[
|-
| 1942 || Знак „За стрелец и Борден инженер“ {{Br}}(''Fliegerschützenabzeichen für Bordschützen und Bordmechaniker'') || ||
|-
| 1944 || ? {{Br}}(''Ehrenblatt-Spange der Luftwaffe'') || [[
|-
| 1944 || Знак „За близък бой“ {{Br}}(''Nahkampfspange der Luftwaffe'') || ||
Ред 367:
| 1944 || Знак „Танк“ {{Br}}(''Panzerkampfabzeichen der Luftwaffe'') ||||
|-
| 1944 || ? {{Br}}(''Seekampfabzeichen der Luftwaffe'') || [[
|-
| 1941<br/>1942<br/>1942<br/>1944<br/>1942<br/>1941<br/>1941<br/>[[1941]] || Закопчалки на Луфтвафе {{Br}}(''Frontflugspange'') || [[
|}
</div>
Ред 378:
== Опознавателни знаци ==
; Знаци на самолетите
[[
След идването на [[Националсоциализъм|Хитлеровата власт]] в [[Германия]] и създаването на Луфтвафе, през средата на 1930-те години като национален отличителен знак върху крилата и телата на германските военни самолети отново се появява правият кръст („Balkenkreuz“) от края на Първата световна война. През цялото вертикално оперение преминава червена лента, като в средата
По време на Втората световна война са въведени специални маркировки за обозначаване на [[театър]]а на военните действия. Така например в района на [[Средиземноморие]]то Германските и [[Италиа]]нските самолети имат широка бяла лента около тялото. По време на [[Битка за Британия|Битката за Англия]] през втората половина на [[1940]] г. германските самолети участващи в нея, имат жълти ленти около тялото и жълто оцветени краища на [[Крило|крилата]] и (или) обвивки на [[двигател]]ите и (или) вертикални кормила. При [[Битка за Гърция|похода на Балканите]] през пролетта на [[1941]] г. германските самолети имат също такова оцветяване. Това се налага, тъй като [[Югославия|югославските]] и [[Гърция|гръцките]] въздушни сили разполагат с голям брой германски самолети. Това обозначение е въведено по-късно и за всички самолети на Луфтвафе и на германските съюзници на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] и на [[Балкани]]те. То е въведено и на [[Българска армия|
Съгласно предписанията за [[изтребител]]ите на всеки самолет трябва да се нанесе число с [[арабски цифри]] от 1 до 20, както следва: бяла за [[1-ва изтребителна ескадра (Втора световна война)|1-ва]], [[4-та изтребителна ескадра|4-та]] и [[7-ма изтребителна ескадра|7-ма]] ескадрила („Staffel“), червена за [[2-ра изтребителна ескадра|2-ра]], [[5-та изтребителна ескадра|5-та]] и [[8-ма изтребителна ескадра|8-ма]] ескадрила, жълта за [[3-та изтребителна ескадра|3-та]], [[6-та изтребителна ескадра|6-та]] и [[9-та изтребителна ескадра|9-та]] ескадрила. Самолетите от I група нямат специално обозначение. Тези от II група имат на тялото отстрани зад [[кръст]]а хоризонтална линия със цвета на ескадрилата. В първите години на [[война]]та самолетите от III група имали вълнообразна линия с цвета на ескадрилата. По-късно самолетите от III група прибавят вертикална линия с цвета на ескадрилата, а тези от IV група – вълнообразна линия. Самолетът на [[командир]]а на група вместо цифра получава черен ъгълник. Самолетът на командира на [[ескадра]] („Geschwader“) освен ъгълник има отстрани дълга черна линия, достигаща до [[опашка]]та, така че се получава изображението на [[стрела]].
[[
На всички други самолети освен изтребителите са изписани четири букви или три букви и една цифра. Първите две черни букви (или буква и цифра), нанесени вляво от кръста, са кодирано обозначение на групата и ескадрата. Третата буква (вдясно от кръста) е индивидуална характеристика на самолета, често изписвана в цвета на ескадрилата. Последната черна буква указва подразделението в рамките на ескадрата, към което е включен самолетът. Обикновено тези букви и цифра са изписани в черно отдолу на крилата.
Ред 396:
Що се отнася до [[камуфлаж]]а на самолетите на Луфтвафе, той представлява до началото на войната редуващи се зони в зелени тонове – чернозелено и тъмнозелено („Schwarzgrün“ и „Dunkelgrün“) – върху горните повърхности и светлосиньо върху долните. Скоро германците установяват, че сивото е полезен неутрален цвят и го добавят към зелените тонове. По-късно светлозелените и сиви странични повърхности на тялото и вертикалните кормилни плоскости са изпъстрени с тъмнозелени петна. Повърхностите на самолетите, действащи в [[Северна Африка]], са оцветени в пясъчно жълто („Sandgelb“), като в много случаи са изпъстрени с маслиненозелени петна. През зимните месеци самолетите на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] обикновено са боядисвани бели с водоразтворими бои, за да бъдат по-добре маскирани в зимната обстановка. На самолетите, действащи през нощта, долните повърхности са оцветени черно и белите елементи на маркировките са замазани с черна боя.
[[
; Други знаци
Ред 408:
; Изтребители
{{основна|Изтребител}}
[[
По време на [[Гражданска война в Испания|гражданската война Испания]] се превръща в „изпитателен полигон“ за самолетите на Луфтвафе, които вземат участие на страната на [[Национализъм|
В [[Испания]] са изпратени 17 изтребителя [[Хайнкел He 112]]. Те имат същия двигател [[Junkers Jumo 210 (двигател)|Jumo 210]] с мощност 640 к.с. като [[Месершмит Bf 109|Messerschmitt Bf 109A]], но са по-бързи и по-тежко въоръжени – имат две 20-[[Милиметър|mm]] [[оръдия]] в крилете и две леки [[картечници]] над [[двигател]]я. Те обаче се оказват трудни за производство и затова струват значително по-скъпо от конкурента си. Повърхностната им охладителна система е много чувствителна към пробиви от [[снаряд]]и. Поради тази причина производството им е прекратено, след като са произведени 30 бройки, част от които са продадени на румънските ВВС.
Ред 415:
През [[1937]] г. в Испания са изпратени три ескадрили изтребители Bf 109B (по името на фирмата-производител ''Bayerische Flugzeugwerke''. Година по-късно фирмата е преименувана на ''Messerschmitt A.G.''). Тези изтребители са сравнително бавни и са въоръжени само с три леки картечници. Но през следващите години те са усъвършенствани и [[Месершмит Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109|Bf 109E]] е самолетът, от който Луфтвафе се нуждае, за да си осигури господство във въздуха в началото на Втората световна война. Германските пилоти постигат с този изключително [[маневра|маневрен]] изтребител забележителни успехи.
По време на войната ''Bf 109'' e непрекъснато усъвършенстван. Повишава се мощността на двигателя, усилват се броневата защита и въоръжението. Мощността на двигателя ''DB 605A'' е 1500 [[к.с.]] и с него ''Bf 109G'' достига скорост 635 km/h на [[височина]] 7000 m. Но този усложнен двигател трябва да се вмести в пространството, предвидено в ''Bf 109B'' за по-малкия двигател ''Jumo'', което създава големи технически проблеми. Освен това, монтажът на двете тежки картечници над двигателя налага да се оформят две големи „бузи“. В края на войната машините от модела ''[[Месершмит Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109|Bf 109K]]'' имат едно 30-mm оръдие в оста на [[Винтова линия|
Прототипът на изтребителя [[Focke-Wulf Fw 190|Focke Wulf Fw 190]] лети за първи път оъ [[1 юни]] 1939 г. Той е пуснат през [[1941]] г. в масово производство без особени проблеми и става може би най-добрият германски универсален изтребител и [[Щурмови самолет|щурмовик]] през Втората световна война. Най-разпространеният модел ''Fw 19А-8'' е въоръжен с четири 20-mm оръдия в крилете и две 13-mm картечници над двигателя. От повече от 20,000 ''Fw 190'', произведени до края на войната, най-малко една трета са използвани като щурмовици на Източния фронт с различно бомбено въоръжение. През 1944 г. се появява удълженият с 120 cm вариант ''Fw 190D'' с редови двигател с повишена мощност.
Тъй като ''Fw 190'' се оказва неефективен като прехващач на големи височини, през [[1942]] г. заводите ''Focke-Wulf'' започват работа по изтребителя [[Focke-Wulf Ta 152|Ta 152]], кръстен на главния конструктор [[Курт Танк]]. Предвижда се той да може да лети на височина 14,500 m със скорост 725 km/h. До края на войната са построени малък брой машини, но те не вземат участие във военните действия.
[[
Двумоторният нощен изтребител ''Та 154'' е с дървена конструкция, подобно на британския [[Де Хавиланд Москито|De Havilland „Mosquito“]]. Но за разлика от него, вместо да се появи през 1941 г., той за първи път участва в бойни действия в последния месец на войната. Има мощно оръдейно въоръжение и е снабден с [[радар]].
Ред 432:
== Въоръжение ==
=== Самолетни картечници ===
[[Файл:MG34 change barrel.jpg|
През 1932 г. фирмата ''[[Райнметал|Rheinmetall-Borsig]]'' създава 7,92-mm самолетна лека [[картеница]], която е приета по-късно на въоръжение в новосъздаденото Луфтвафе в два варианта: [[MG15]] за подвижен монтаж и [[MG17]] за неподвижен монтаж. И двата модела се монтират на голям брой самолети до края на Втората световна война.
Фирмата „[[Маузер|Mauser]]“ създава за сухопътните войски 7,92-mm стандартна картечница [[MG34]]. Производството
От 1933 г. фирмата ''Rheinmetall-Borsig'' разработва тежка картечница с [[калибър]] 13 mm, която в края на 1940 г. Луфтвафе
[[
През 1936 – 1937 г. в [[швейцарски]]я [[концерн]] ''Oerlikon'', където на ръководни постове са [[германци]], е създадено 20-mm оръдие [[MGFF]]. То се произвежда не само в [[Германия]], но по-късно и от [[Хиспано-Суиза|Hispano-Suiza]] в Испания и [[Франция]], а също и от [[Мицубиши]] в [[Япония]]. Монтира се неподвижно или подвижно в бомбардировачи и изтребители. Главният недостатък на това оръдие е това, че то се зарежда само с 45 до 60 снаряда.
Ред 458:
=== Ракетни снаряди ===
[[
Още от [[1937]] г. в Германия се работи по създаването на самолетни [[ракета|ракетни]] [[снаряд]]и, но постигнатите резултати са незадоволителни. От лятото на 1943 г. окачват под крилата на някои изтребители ''Ме 109'' и ''Fw 190'', както и на ''Ме 110'', тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на ракетни снаряди [[Werfergranate 21|Wgr 21]] („Wurfgranate“) за ракетната установка [[Небелверфер|Nebelwerfer 42]].
През 1944 г. в заводите ''Deutsche Waffen und Munitionsfabriken'' (DWM) в [[Любек]] е създадена неуправляема самолетна ракета [[Неуправляема ракета тип R4M|R4M Orkan]] с диаметър 55 mm, дължина 821 mm, маса 3,85 kg и далечина на полета 1500 m. Тя се изстрелва от единични шини или [[Батарея|батареи]] от 12 шини. До края на войната са произведени 12,000 бройки, но само около 2,500 са предадени на бойните поделения. Други ракетни снаряди, които не са влезли в употреба, са противотанковият ''R4 Panzerblitz 1'', който пробива броня с дебелина 90 mm, и ''R4HL Panzerblitz 2'', който пробива броня с дебелина 160 mm, както и противосамолетната ракета [[Хеншел Hs 127|Hs 127]] [[Фьон|Föhn]] с диаметър 73 mm, дължина 330 mm и маса 3,2 kg. 24 ракети ''Föhn'' или 33 ракети ''R4M'' е трябвало да бъдат монтирани в носа на ракетния прехващач [[
Върхово постижение на самолетните оръжия е ракетният снаряд [[X-4 (ракета)|Х-4]] с управление по [[кабел|жици]], проектиран през 1943 г. от фирмата ''Ruhrstahl''. Той е предвиден за изстрелване от изтребители ''Fw 190'' и [[Месершмит Ме 262|Ме 262]] срещу съюзническите бомбардировачи, но това не е реализирано до края на войната.
Ред 472:
=== Летяща бомба [[Фау-1]] ===
Летящата бомба V-1, изстреляна за първи път срещу [[Англия]] през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] 1944 г., има официалното обозначение ''Fieseler Fi 103''. Тя е разработена под кодовото название ''Kirschkern'' („черешова костилка“) и с обозначение за заблуждение на противника ''FZG-76'' (Flakzielgerät – мишена за зенитната артилерия).
[[
Въпреки че се води като конструкция на фирмата „[[Физелер]]“, V-1 е колективно творение на четири фирми. На „Физелер“ е възложено изработването на корпуса и крилата, на ''Argus'' – на двигателя, на [[Сименс АГ|Siemens]] – на автоматичната система за управление и на ''Walter'' – на [[катапулт]]а за изстрелване. Поради липса на капацитет по-късно „Физелер“ възлага производството на по-голямата част от телата и крилата на [[автомобил]]ните заводи [[Фолксваген]].
Ред 478:
Първите прототипи на ''V-1'' показват много дефекти – нещо нормално за един принципно нов продукт. За да се установят причините за тези дефекти, няколко V-1 са снабдени с [[Стъклена кабина|пилотска кабина]] в [[нос]]а. Но четирима пилоти-изпитатели загиват без да се получат рпезултати. Единствено известната авиаторка [[Хана Райч]] успява да изпълни десет драматични полета, при които основните дефекти са изяснени. За своето геройство тя е наградена с високи ордени. Но и западните съюзници създават затруднения при реализирането на програмата V-1. Планираното за [[15 декември]] 1943 г. изстрелване на първите V-1 срещу Англия се забавя в резултат на тежката бомбардировка над [[Пенемюнде]] през август 1943 г., защото се налага службите за изпитване да бъдат прехвърлени в [[Източна Прусия]].
Първите площадки за изстрелване на летящите [[бомба|бомби]] са разположени дъгообразно във [[Франция|
Първите 10 летящи бомби са изстреляни срещу Англия през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] [[1944]] г. Всички са насочени към Лондон, но четири от тях се взривяват още при изстрелването, две не достигат английското крайбрежие и само една пада в района на Лондон. Темпът на изстрелване нараства значително до края на месеца и за 17 дни, до [[29 юни]], вече са изстреляни 2000 летящи бомби. Но трябва да се има предвид, че поради несъвършенството им, всяка пета бомба се взривява в района на изстрелването или недалеч от него. 316 бомби са изстреляни на [[7 август]] 1944 г. – това е най-голямата бройка за един ден, но само една трета от тях достига Англия.
Ред 490:
Произведени са повече от 30,000 летящи бомби V-1. Използването им приключва на [[19 март]] [[1945]] г., девет месеца след първото изстрелване срещу Англия. От 6,725 бомби, които пресичат [[Ла Манш]]а, около 60% са свалени от британската противовъздушна отбрана. Над Лондон падат 2,419 летящи бомби и освен това малък брой падат и над други английски градове. Те засягат 23,000 сгради и убиват или раняват 73,000 души. Срещу Антверпен са изстреляни 4,900 V-1, 2,759 от които падат в града, и още около 3,000 са изстреляни срещу [[Лиеж]].
Поради неточността си (отклонения от целта от няколко до 100 km) летящата бомба ''V-1'' има много малък ефект върху хода на военните действия и е безполезна от военна гледна точка. Но психологическото
=== Балистична ракета [[Фау-2]] ===
[[Файл:V-2 Rocket On Meillerwagen.jpg|
Това е второто „тайно оръжие за възмездие“ с техническо обозначение ''А-4'' (А – [[агрегат]]), но по-известно с пропагандното обозначение ''V-2''. Създадено е в научноизпитателния център на [[Сухопътни войски|сухопътните войски]] Пеенемюнде на остров [[Узедом]] в [[Балтийско море]] под ръководството на главния конструктор [[Вернер фон Браун]]. След несполучливия [[Заговор от 20 юли|атентат срещу Хитлер на 20 юли]] 1944 г. командването на ракетните оръжия е възложено на [[СС]].
|