Разлика между версии на „Национален отбор по футбол на Германия“

м
y
м (Bot: Automated text replacement (-0-а +0-та ))
м (y)
| [[Файл:ENG-GER 1966-07-30.svg|мини|Състави на финалистите от [[Световно първенство по футбол 1966|СП 1966]]]]
|}
В решаващия мач за купата „Жюл Риме“ срещу домакина [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] германците откриват резултата след попадение на [[Хелмут Халер|Халер]] в 12-ара минута, но 6 минути по-късно [[Джоф Хърст|Джеф Хърст]] изравнява. [[Питърс]] дава преднина за албионците 12 минути преди края, а защитникът на [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] [[Волфганг Вебер]] вкарва първия си гол за националния отбор секунди преди последния съдийски сигнал и води срещата до продължения. Третото попадение на британците предизвиква разгорещени дискусии и до днес. Ритнатата топка от английския нападател [[Джоф Хърст|Хърст]] се удря в горната греда и тупва около гол-линията, но никога не става ясно със сигурност дали я е преминала с целия си обем. Така или иначе страничният съдия от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] [[Тофик Бахрамов]] подава сигнал, че голът е редовен, а впоследствие [[Джоф Хърст|Джеф Хърст]] с нов гол постига хет-трик като удвоява преднината на англичаните и това се оказва решаващо за изхода на двубоя. Германците губят с 2:4 и за пръв път в историята печелят сребърни медали от световно първенство. След загубата германските медии критикуват [[Хелмут Шьон|Шьон]], че е отслабил нападението като е върнал [[Франц Бекенбауер]] в защита със задачата да пази персонално [[Боби Чарлтън]]. Куриозното в случая е, че английският селекционер [[Алф Рамзи]] инструктира [[Боби Чарлтън|Чарлтън]] да охранява лично ... [[Франц Бекенбауер|Бекенбауер]].
 
През [[1968]] г. Западна Германия за първи път участва в квалификации за Европейско първенство по футбол. Те започват добре с победи от 6:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] и 3:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]]. Реваншът срещу югославяните е загубен с 0:1, но благодарение на по-добрата си голова разлика на германците е достатъчна само една победа при гостуването на треторазредните албанци, победени с лекота от югославския отбор. Въпреки че [[Хелмут Шьон]] включва в отбора най-резултатния нападател на [[Първа Бундеслига]] [[Петер Майер]], германците завършват 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] на [[17 декември]] [[1967]] г. и така за последен път пропускат класиране за важно първенство.
Към историята на германския национален отбор принадлежи и т.нар. „''срам от Кордоба''“. Това определение се използва са срещата между Западна Германия и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] на [[Световно първенство по футбол 1978|Световното първенство в Аржентина]] през [[1978]] г. Тогава действащият световен шампион сензационно губи от австрийците с 2:3 в полуфиналната група и отпада от по-нататъшната фаза на турнира. Преди това германците завършват два пъти наравно с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] и с две точки от четири възможни заемат временното трето място в групата. Първото място дава право на участие на финал, а второто – право на участие в срещата за третото място. Италианците и холандците заемат първите две места с по три точки и равенство между тях в последната им среща означава, че Западна Германия има нужда от изразителна победа срещу австрийците, за да може да завърши първа или втора. „Лалетата“ обаче побеждават „скуадра адзура“ с 2:1 и си осигуряват участие на финал. Така мачът на „бундестима“ с австрийците в голяма степен губи своето значение и в крайна сметка е загубен с попадение на [[Ханс Кранкъл]] в 88-а минута, а това е и единствената австрийска победа над германския национален отбор във важно състезание. В предварителните групи германците записват две равенства с по 0:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] и [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] и победа с 6:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]], което е достатъчно за второто място. След края на световното първенство селекционерът [[Хелмут Шьон]] се оттегля от поста си, както е заявил дълго време преди това.
 
За селекционер е назначен [[Юп Дервал]], а под неговото ръководство германският представителен тим няма загуба до [[Европейско първенство по футбол 1980|Европейското първенство в Италия]] през [[1980]] г., въпреки че се записват и необичайни резултати като 0:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]]. Така Западна Германия отново е един от фаворитите на европейските финали, проведени за първи път с осем отбора и групова фаза. Още в първата среща в групата германците се реваншират на [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] за загубата на финала преди четири години и побеждават с 1:0. След това „бундестима“ води до 80-та минута с 3:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] след три гола на [[Клаус Алофс]], но две попадения за „лалетата“ на [[Джони Реп]] и [[Вили ван де Керкхоф]] връщат интригата. Все пак преднината е запазена и германците печелят с 3:2, а 0:0 в последната среща срещу [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] носи победа в групата и право на участие във финала. Там Западна Германия среща изненадата на първенството [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]], надделяла в група с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]], [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] и домакина [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. [[Хорст Хрубеш]] дава преднина на германците след 10 игрови минути, но [[Рене Вандерайкен]] изравнява от дузпа в 72-ара минута. Минута преди края отново [[Хорст Хрубеш|Хрубеш]] бележи с глава и осигурява втората европейска титла на своята страна. Голмайсторският приз отново става притежание на германски футболист – трите гола от срещата с [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] са достатъчни на [[Клаус Алофс]] да стане топреализатор на първенството.
 
Футболната репрезентация на [[Западна Германия]] отново е сред фаворитите на [[Световно първенство по футбол 1982|Световното първенство в Испания]] през [[1982]] г., въпреки разочароващото си представяне в [[Аржентина]] за предходната световна купа. Квалификационният кръг е преминат убедително с осем победи от осем срещи, но още на старта на първенството германците сензационно губят от [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] с 1:2 и продължаването напред в състезанието може да се получи само след безусловни победи над [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]] и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. След като срещата с чилийците е спечелена, двубоят с вече класиралите се австрийци се превръща във футболен куриоз и грубо потъпкване на правилата за честна игра. В т.нар. „''пакт за ненападение от Хихон''“ германският отбор повежда в 11-ва минута след гол на [[Хорст Хрубеш]] и след това двата отбора играят с топката в центъра на игрището, без да създават опасности пред никоя от вратите. Скандалното в случая е, че на германците е необходима точно минимална победа, за да се класират напред, печелейки групата по голова разлика пред [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] и абсолютния дебютант [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]]. Алжирските футболисти получават искрените симпатии на световната футболна общественост, но въпреки двете си победи те отпадат от първенството само поради по-лошата си голова разлика от Западна Германия и [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. След хихонския двубой [[ФИФА]] взима решението последните срещи в предварителните групи да се играят по едно и също време, с цел възможността от подобни уговорки да се сведе до минимум.
=== Финали срещу Аржентина и Обединение на Германия (1982 – 1990 г.) ===
[[Файл:Rummenige2008-05.jpg|мини|Карл-Хайнц „Кале“ Румениге<br/> (2008 г.)]]
[[Европейско първенство по футбол 1984|Европейското първенство във Франция]] през [[1984]] г. е първият значим турнир, в който германският национален отбор отпада още в груповата фаза. Самите квалификации за първенството също не минават лесно и след домакинската загуба в предпоследния мач с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] германците се нуждаят от безусловна победа срещу тогавашното „футболно джудже“ [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]], за да се класират с по-добра голова ралика. Албанците обаче повеждат с 1:0 в 23-ата минута и въпреки мигновеното изравняване на резултата с гол на [[Карл-Хайнц Румениге|Румениге]] минута по-късно, победният гол пада чак 10 минути преди края на срещата. [[Герхард Щрак]] отбелязва единственото си попадение с националния екип и спасява своите съотборници от срамен провал. В предварителните групи на [[Европейско първенство по футбол 1984|Евро'84]] Западна Германия прави нулево равенство с [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] и след това побеждава [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] с 2:1. В последната среща ново равенство за „бундестима“ срещу [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] би означавало продължаване напред в състезанието, но победен гол в 90-та минута на [[Антонио Маседа|Маседа]] за испанците слага край на амбициите за нова титла. След европейското първенство [[Юп Дервал]] е освободен от поста национален селекционер.
 
За наследник на [[Юп Дервал|Дервал]] е назначен самият „Кайзер“ [[Франц Бекенбауер]], който поради липсата на треньорски лиценз по това време формално се завежда като „директор на отбора“. В квалификационния цикъл за [[Световно първенство по футбол 1986|Световното първенство в Мексико]] през [[1986]] г. още в началото става ясно, че германците няма да имат особени проблеми с класирането си, печелейки 5 от първите си 6 срещи. Те губят едва предпоследния си двубой срещу [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], когато вече теоретически са спечелили правото да играят на мондиала, и това е първа загуба за Западна Германия в квалификации за световно първенство изобщо.<br/>
 
През лятото на [[1986]] г. по време на финалния турнир в [[Мексико]] скандалите не липсват в германския лагер, а [[Ули Щайн]] е първият германски футболист, изваден от разширения състав на националния отбор по време на турнир от световната купа. В предварителните групи равенство с [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]], победа срещу [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] и загуба от [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] класират германците на второ място. На осминафинала много трудно е победен отборът на [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]], а победният гол е дело на [[Лотар Матеус]] в 88-а минута от пряк свободен удар. Четвъртфиналният двубой е още по-труден и домакините от [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] са победени чак след изпълнение на дузпи. Западна Германия заиграва убедително едва на полуфинала, когато отново както преди 4 години побеждава [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]], този път с 2:0. На финала „бундестимът“ се изправя срещу силно играещият отбор на [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], който рядко допуска гол и постига стабилни резултати, воден от [[Диего Марадона]]. Аржентинците овладяват играта и повеждат с 2:0, но от средата на второто полувреме Германия упражнява силен натиск и само за 7 минути – от 74-а до 80-та минута [[Карл-Хайнц Румениге|Румениге]] и [[Руди Фьолер|Фьолер]] изравняват резултата. Мнозина очакват немски обрат, но отговорът следва незабавно. Марадона овладява топката пред наказателното си поле и започва контраатака. Преодолява с дрибъл двама души и от центъра извежда в голово положение [[Хорхе Буручага|Буручага]], който прокарва топката покрай вратаря [[Хералд Шумахер|Шумахер]] и бележи гол в 83-ата минута. Германците отново стават световни вицешампиони, след като губят финала с 2:3 от вече двукратния шампион [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]].
 
Германският национален отбор има амбицията да спечели [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г., на което [[Западна Германия]] е домакин. Предварителната група на турнира е спечелена без особено впечатляваща игра – щастливо равенство 1:1 с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и две победи с по 2:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] и [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]]. В полуфиналната среща германците са победени от бъдещите шампиони [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]], въпреки че повеждат в резултата. [[Лотар Матеус]] вкарва първия гол от дузпа в 55-а минута, но наказателен удар за „лалетата“ изравнява статуквото. Когато двата отбора изглеждат примирени с идващите продължения на мача, [[Марко ван Бастен]] използва грешка на [[Юрген Колер]] и с плътен удар по тревата изпраща топката в далечния ъгъл на вратата. На финалната среща в [[Мюнхен]] холандците този път тотално надиграват [[Национален отбор по футбол на СССР|Съветския съюз]] с 2:0 (гол на [[Рууд Гулит|Гулит]] с глава и воле на [[Марко Ван Бастен|Ван Бастен]]), реваншират се за загубата с 0:1 в предварителната група и убедително печелят турнира.
| [[Файл:CZE-GER 1996-06-30.svg|мини|Състави на финалистите от [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП 1996]]]]
|}
Следва пето участие на финали на европейско първенство в [[Англия]]. През [[1996]] г. европейските финали за първи път се провеждат с участието на 16 отбора, а Германия завършва на първо място в своята предварителна група след 2:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]], 3:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] и щастливо равенство 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]], при което германският вратар [[Андреас Кьопке]] играе превъзходно и спасява доста удари към своята врата, включително и дузпа, изпълнена от [[Джанфранко Дзола]]. В четвъртфинален двубой германците се налагат над [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] с 2:1 във вълнуващ мач и след това се стига до нова драма с дузпи срещу домакина [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]. Както и 6 години по-рано германците показват по-здрави нерви и печелят, за да се стигне до нова среща в последния мач на турнира срещу познатия противник от предварителната група [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]]. Чехите повеждат в 59-а минута след гол от дузпа, но преднината им трае до 73-ата минута, когато резервата [[Оливер Бирхоф]] изравнява с глава. В продълженията вторият гол на нападателя в мача е решаващ за титлата и третия европейски трофей, спечелен чрез нововъведеното правило за „златен гол“.
 
Новите европейски шампиони успяват да се класират и за [[Световно първенство по футбол 1998|Световното първенство във Франция]] през [[1998]] г., но това не става съвсем безпроблемно. Решаваща се оказва срещата с 4:3 срещу [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] в последния кръг, станала факт след множество драматични обрати. В 55. минута албанците повеждат за първи път след автогол на [[Юрген Колер]], а [[Томас Хелмер]], [[Оливер Бирхоф]] и [[Олаф Маршал]] на три пъти изравняват резултата. Едва в последната минута нов гол на [[Оливер Бирхоф|Бирхоф]] носи окончателната победа, а с това и директното класиране на световните футболни финали. Жребият за тях формира една любопитна група на политически съперници като поставя германците редом с [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]], [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]] и [[Национален отбор по футбол на Иран|Иран]]. Междудържавните отношения между [[Германия]] и балканската страна са обтегнати открай време поради германското признаване на откъсналите се от комунистическа [[СФРЮ|Югославия]] бивши републики [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]] и [[Република Македония]], а ислямският свят, и в частност [[Иран]], се противопоставя на политиката на [[САЩ]] в [[Близкия изток]]. „Бундестима“ печели все пак групата си след победи с по 2:0 срещу [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]] и [[Национален отбор по футбол на Иран|Иран]] и 2:2 с [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]]. Мачът с югославяните е доста труден и германците дори временно изостават с 0:2. Преди и след него германски хулигани безчинстват във френския град [[Ланс]], като се стига дори до тежко раняване на местния полицай Даниел Нивел. След победа с 2:1 на осминафинала с [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] германците отново срещат [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]]. Противникът им играе силно, а водещите му играчи от висока световна класа са титуляри в европейските грандове: [[Давор Шукер]] ([[Реал Мадрид]]), [[Ален Бокшич]] ([[Ювентус]]), [[Звонимир Бобан]] ([[Милан]]). Германците остават с 10 души след червен картон на [[Кристиан Вьорнс]] и в крайна сметка губят с 0:3 - най-изразителната германска загуба на световни футболни финали след 3:6 от [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] през [[1958]] г. Малко след края на първенството [[Берти Фогтс]] подава оставка, след като Германия играе слабо в две контролни срещи. Треньорският пост се поема от [[Ерих Рибек]], който става първият бундестреньор, който не успява ръководи отбора на световно първенство.
 
[[Файл:Germany champions 2014 FIFA World Cup.jpg|мини|310px|Германия позира със Световната купа след победата на финала срещу Аржентина]]
През 2014 г. в [[Бразилия]] се провежда [[Световно първенство по футбол 2014|20-то издание на Световната купа]]. В предварителната група G Германия завършва на първо място след победа над Португалия с 4:0, равен 2:2 с [[Национален отбор по футбол на Гана|Гана]] и победа с 1:0 над [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]]. В следващата фаза на турнира последователно са отстранени отборите на [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] (2:1) и [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] (1:0). [[Бразилия - Германия (Световно първенство по футбол 2014)|В първият полуфинален сблъсък]] на първенството Германия среща [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]], като до 29-та минута Бундестима води с 5:0, а мачът завършва 7:1 за Германия. Това е най-голямата победа на полуфинали на световно първенство и най-голямата загуба на Бразилия във футболната им история. [[Финал на Световното първенство по футбол 2014|На финала на Световното първенство]] (осми рекорден за тима) Германия среща за трети път отбора [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] и печели мача с 1:0 след продължения с гол на [[Марио Гьотце]] в 113-ата минута. Така Бундестимът завоюва за четвърти път световната титла, ставайки първият тим от Европа, който печели купата в Южна Америка.
 
== Международни турнири ==