Георги Кондолов: Разлика между версии

=== Начало на въоръжената борба в Тракия ===

[[Файл:Portrait of Georgi Kondolov by Anton Mitov.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Кондолов от [[Антон Митов]]. Национален военноисторически музей]]

През 1899 година става ръководител на македоно-одрински комитет, а в началото на 1901 г. в село Аланкайряк (днес [[Ясна поляна]]) формира агитационно-пропагандна чета от 10 души, която е предназначена да действа в района на [[Странджа|Странджа планина]]. Междувременно се запознава с [[Гоце Делчев]], който му гласува голямо доверие. Четата на Кондолов навлиза в района и обикаля селата [[Мъглавит|Маглавит]], [[Паспалово]] и [[Мокрешево]], където се свързва с местните революционни комитети. Бягайки от турски аскер, четата достига родното село на Георги Кондолов. Четата отново е разкрита в района на [[Стоилово]] и [[Бръшлян (село)|Сърмашик]], като след това се изтегля в България. Въпреки допуснатите грешки, поради неопитност и неспазване на революционната конспирация, първата чета на Кондолов изиграва важна роля за повдигане духа на населението в района на Странджа. Кондолов успява да привлече и посвети на делото значителен брой патриотично настроени българи в много малкотърновски села.

 

С втората чета Кондолов навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. През октомври заболява и временно напуска четата, като заминава на лечение в Бургас. След като възстановява здравето си, през месец ноември, Георги Кондолов отново застава начело на четата и обикаля селата [[Паспалово]], [[Мокрешево]], [[Карадере (вилает Лозенград)|Карадере]], [[Дерекьой (вилает Лозенград)|Дерекьой]], [[Пирок (вилает Лозенград)|Пирок]]. В [[Чаглаик]] се среща с [[Лазар Маджаров]], с когото уточняват канала за пренасяне на оръжие от [[Казъклисе]] – [[Горна Канара]] – [[Долна Канара]] – [[Таштепе (вилает Лозенград)|Таштепе]] – [[Ковчаз]] – [[Пирок (вилает Лозенград)|Пирок]]. С втората си чета Кондолов постига значително по-големи резултати. Проведени са организационни мероприятия за укрепване на селските комитети. Изградени са смъртни дружини. Отделено е внимание на бойната подготовка на местното население. Четата допринася за заздравяване и разрастване на революционното движение в Малкотърновски район.

Третата чета на Кондолов, сформирана на 18 май 1903 г., обхваща южната част на [[Малкотърновски революционен район]] и отделни села от [[Лозенград]]ско – [[Курудере (вилает Лозенград)|Курудере]], [[Дерекьой (вилает Лозенград)|Дерекьово]], [[Чаглаик]] и [[Пирок (вилает Лозенград)|Пирок]]. Този път усилията на четата са насочени преди всичко към въоръжаване на населението и повишаване на неговата бойна подготовка, с оглед на предстоящото въстание. С третата чета, Георги Кондолов остава в Малкотърновско до обявяването на Преображенското въстание и с нея той пристига на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]]. Впоследствие четата образува бойното ядро на въоръжения отряд, начело на който Кондолов взема участие във въстанието.

 

=== Илинденско-Преображенско въстание ===

 

На 5 август напуска изходния си район и започва предвижване към селото. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. Успоредно с тази акция войводата [[Дико Джелебов]] започва настъплението в село Стоилово. Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Войводата е ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребий Димитър Желязков – Македончето застрелва войводата.

 

=== Признателност ===

На 22 май 1950 година село [[Кондолово|Мързова]] е прекръстено на Кондолово в памет на войводата Георги Кондолов. На негово име са кръстени още улици, училища, читалища и други. В [[Малко Търново]] се намира паметник костница на Георги Кондолов и музейна сбирка, а в Националния военноисторически музей се пазят пелерина и пушка, принадлежали на Кондолов. Ценни са и книгите на Иван Пандалеев Орманджиев „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско“ (1896 – 1903), I, и „Георги Кондоловъ и дейностьта му въ Страндженското въстание“ издадена в Бургас през 1927 година, съдържаща 5 портрета на войводата. Народа възпява делата на Георги Кондолов и в песента ''„Кондолов, страшен комита“''. По-късно костите му са преместени на [[Петрова нива]].