Михаил Чаков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-2-а +2-та ); козметични промени |
||
Ред 21:
'''Михаил Чаков''' е [[Българска армия|български военен]] и [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
== Биография ==
[[
[[
През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 човека и обикаля района на Поройско, южно от [[Петрич]]. На 18 август преминава и през селата [[Горни Порой|Горни]] и [[Долни Порой]]. Сред четниците са [[Алексо Поройлията]] и Сотир Джумалийчето от [[Благоевград|Горна Джумая]].<ref>Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 343,344</ref>
Ред 33:
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 11, 14 юни 1909, стр. 3.</ref>
[[
През 1912 година Чаков взима участие в [[Балканска война|Балканската война]] като войвода на чета № 11 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794, 892.</ref> Заедно с [[Андон Кьосето]], [[Йонко Вапцаров]], [[Георги Занков]], [[Лазар Колчагов]], [[Таско Кочерински]], [[Лазар Топалов]], [[Стефан Чавдаров]], [[Пейо Яворов]] и други събират сборна чета, която се ръководи от [[Христо Чернопеев]]. Заедно с 12-
[[
[[
Чаков участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като старши подофицер 9-та погранична дружина от 85-и полк<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.</ref>, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода [[Йордан Лазаров]]. Уволнен е от служба поради болест и заминава за [[Ксанти]], където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на [[Тодор Александров]] ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.
В следвоенния период дейно участва в [[Илинденска организация|Илинденската организация]].
|