Разлика между версии на „Мехмед I“

редакция без резюме
|описание на изображението =
|описание=османски султан
|управление=[[1413]]- – [[1421]]
|роден=[[1382]]
|починал=[[26 май]] [[1421]]
|майка=[[Девлет Хатун]]
}}
'''Мехме́д I [[Челеби]]́''' ({{lang-ota3|محمد اول|Mehmed-i evvel}}, {{lang-tr|Birinci Mehmet, Çelebi Mehmet}}; ок. [[1387]] — – [[26 май]] [[1421]] г.) e 5-ият [[Султан на Османската империя|султан]] на [[Османска империя|Османската империя]] между 1413 г. и 1421 г.
 
Син на султан [[Баязид I]], след османското поражение в [[Анкарска битка|Анкарската битка]] през 1402 година Мехмед установява контрол над най-източната част на османските владения и успява да надделее над братята си в борбата за трона. През лятото на 1413 година разгромява [[Муса Челеби]] и се възкачва на престола като самостоятелен владетел. През следващите години чрез дипломатическо лавиране между съседите и няколко успешни военни кампании Мехмед I успява да възстанови османската хегемония в [[Анадола]] и да укрепи границите в [[Румелия (област)|Румелия]], стабилизирайки държавата след тежката криза, последвала Анкарската битка.
 
== Гражданска война ==
След [[Анкарска битка|Анкарската битка]] и загубата на много от анадолските владения на османците, Мехмед Челеби се установява в [[Токат]], където, поне първоначално, управлява като васал на Тимур. Той води успешни военни действия срещу различни местни владетели, а след като Тимур заминава на изток започва поход срещу брат си [[Иса Челеби]], който управлява в старата османска столица [[Бурса]]. През лятото Мехмед превзема Бурса, но Иса успява да избяга и с помощта на Сюлейман Челеби и византийците прави опити да си върне властта. В началото на 1404 година Иса Челеби и съюзниците му от няколко анадолски бейлика са разгромени от Мехмед.{{hrf|Имбър|2000|98- – 100}}
 
Използвайки войната между братята си, в началото на 1404 година [[Сюлейман Челеби]] се прехвърля в Мала Азия и влиза в Бурса, изтласквайки Мехмед на изток. В началото на лятото той превзема Анкара, а Мехмед се укрепява в първоначалните си владения около [[Амасия]]. В началото на следващата година Мехмед прави опит за контранастъпление, но е отблъснат от Сюлейман и неговия велик везир [[Али Чандарлъ]]. След това Сюлейман прави опит да превземе [[караман]]ската крепост [[Сиврихисар]], но не постига успех и през следващите няколко години военните действия замират.{{hrf|Имбър|2000|100- – 102}}
 
По време на Анкарската битка [[Муса Челеби]] е пленен от Тимур, който след смъртта на Баязид го предава на бея на Гермиян, а той — – на брат му Мехмед, при когото той живее като пленник. През 1409 година Мехмед се споразумява с анадолските си съюзници и влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и изпраща Муса във Влашко. Там той се жени за дъщеря на Мирчо Стари и започва да се подготвя да нападне в гръб Сюлейман Челеби. Възползвайки се от това и от смъртта на Али Чандарлъ, Мехмед си връща Анкара, а след това и Бурса, като доскорошните анадолски васали на Сюлейман преминават под негова власт.{{hrf|Имбър|2000|102- – 103}}
 
В началото на 1411 година Муса разгромява и убива Сюлейман Челеби, след което за няколко месеца успява да установи контрол над всички османски владения на Балканите, превръщайки се в нов претендент за османското наследство. Въпреки това той губи подкрепата на някои свои васали, а с конфискациите на имущество на влиятелни бейове от времето на Сюлейман предизвиква недоволството на турския елит и видни военачалници, като [[Ибрахим Чандарлъ]] и [[Мехмед Михалоглу]], се прехвърлят в Анадола при Мехмед Челеби.{{hrf|Имбър|2000|106- – 107}}
 
През пролетта на 1412 година Мехмед е прехвърлен от византийския флот в Европа и влиза в сражение с Муса, но претърпява поражение и се връща в Анадола. Въпреки това положението на Муса е несигурно и нови турски бейове дезертират, преминавайки на страната на Стефан Лазаревич, който воюва срещу Муса в района на Пирот. Към края на годината Мехмед отново влиза в Тракия и се насочва към [[Сяр]], но поради лошото време не успява да премине придошлата [[Марица]] и се връща в Бурса.{{hrf|Имбър|2000|108}}
През пролетта на 1413 година Мехмед Челеби започва нов поход срещу Муса, като към войските му се присъединяват части на императора и на емира на [[Дулкадър]], а след пристигането в Тракия получава подкрепата и на [[Евренос]]. Нападението е координирано със Стефан Лазаревич, който с унгарски и босненски подкрепления трябва да нападне от северозапад. Следвайки отстъпващия Муса, Мехмед достига до [[Поморавие]]то, където обединява армията си с тази на Стефан и получава нови подкрепления от Евренос и Солун.{{hrf|Имбър|2000|110}}
 
Първоначално Мехмед Челеби се насочва към Косово, а след това на североизток, където край река [[Искър]] нанася окончателно поражение на Муса. Самият Муса бяга от бойното поле, но е заловен и убит в местността Чамурлу. С това се слага край на десетилетните междуособици и Мехмед Челеби става единствен наследник на султан Баязид Йълдъръм.{{hrf|Имбър|2000|110- – 111}}
 
== Управление като султан ==
Докато Мехмед воюва в Европа, през юни 1413 година емирът на Караман обсажда османската столица Бурса. Обсадата продължава до края на юли, когато там се връща Мехмед с основните си войски и с тялото на победения си брат Муса. През следващите месеци Мехмед урежда отношенията си с повечето от своите християнски съседи, като потвърждава подписания от Сюлейман Челеби [[Галиполски договор]] и им прави някои отстъпки. В Анадола емирите на Айдън, Гермиян и Ментеше се признават за негови васали.{{hrf|Имбър|2000|112- – 114}}
 
За разлика от [[Мануил II Палеолог]] и Стефан Лазаревич, венецианците не успяват да постигнат бързо мирно споразумение с Мехмед и отношенията им остават напрегнати. През юли 1414 година османска ескадра напада [[Евбея|Негропонте]] и [[Бодоница]], а османския флот в Галиполи застрашава венецианските владения в [[Егейско море]]. Въпреки сключения мир, Мануил освобождава и изпраща срещу Мехмед Сюлеймановия син Орхан, който събира войски в [[Карнобат]], но е победен от Мехмед при [[Ямбол]] и е ослепен.{{hrf|Имбър|2000|114- – 115}}
 
В началото на лятото на 1415 година Мехмед, заедно с войски на васалните Гермиян и Синоп, провежда успешен поход срещу Караман, след който завзема [[Бейшехир (град)|Бейшехир]], стария [[Хамидски бейлик]] и може би [[Сиврихисар]]. След това той се насочва на запад срещу емира на [[Айдън]] [[Джунейд]], който по това време се опитва да възстанови разрушените от Тимур укрепления на [[Измир]]. След десетдневна обсада Мехмед превзема Измир и отнема владенията на Джунейд — – Айдън и [[Сарухан]] - – за управител на които е назначен [[Александър Шишман|Искендер бей]], синът на последния търновски цар [[Иван Шишман]]. Самият Джунейд е пощаден и е назначен за управител на [[Никопол]].{{hrf|Имбър|2000|116- – 118}}
 
Докато Мехмед воюва в Анадола, османските войски продължават в ограничен мащаб набезите си в южна Гърция, егейските острови, [[Босна]] и [[Унгария]]. Това подтиква местните християнски владетели да подпомогнат [[Мустафа Челеби]], последния оцелял брат на султана, в опитите му да завземе властта, като през август 1415 година Мустафа се прехвърля от [[Трапезунд]] във [[Влашко]]. На 29 май 1416 година венецианците нанасят тежко поражение на османския флот в [[Дарданели]]те и временно отстраняват османската заплаха от егейския басейн. През лятото Мустафа Челеби и преминалия на негова страна никополски управител Джунейд опустошават България с турско-влашки войски и стигат до [[Тесалия]], но са отблъснати от Мехмед и се укриват в Солун. Мехмед обсажда града, но е принуден да се оттегли, заради разрастващите се бунтове в тила му.{{hrf|Имбър|2000|118- – 122}}
 
През есента на 1416 година популярният суфийски проповедник и бивш [[кадъаскер]] на Муса Челеби шейх [[Бедреддин Симави]], подпомогнат от влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и синопския емир [[Исфендяроглу]], оглавява въстание в [[Лудогорие]]то, към което се присъединяват много от някогашните привърженици на Муса. По същото време последователят на Бедреддин [[Бьорклюдже Мустафа]] застава начело на масово въстание в западната част на Мала Азия и разбива две армии на местни османски управители, при което загива Искендер бей. Едва с намесата на султанска армия, водена от [[Баязид паша]], бунтът е потушен. Въстанието в Лудогорието е прекратено с по-малки усилия, а самият Бедреддин е съден и обесен в Сяр.{{hrf|Имбър|2000|123- – 129}}
 
Султанът ликвидира и последните остpовиострови на съпротива от [[въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]] и всякакво влияние на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] на юг от Дунав, нахлува в отвъддунавските земи и макар да оставя управлението им на войводата, ги превръща в пашалък.
 
След разгрома на Бедреддин Мехмед подновява обсадата на Солун, но постига споразумение с Мануил Палеолог, който обещава срещу заплащане да държи в плен Мустафа Челеби и Джунейд. Неутрализирал тази заплаха, султанът събира голяма армия, с която през пролетта на 1417 година напада [[Караман]]. Походът е успешен и той превзема столицата [[Коня]], но решава да се оттегли, след като караманският емир се обявява за васал на египетския султан [[Татар I]], който по това време се намира със свои войски в [[Халеб]]. През втората половина на 1417 година Мехмед воюва успешно срещу [[Исфендяроглу]] и установява контрол над [[Самсун]] и [[Бафра]], както и над важните медни рудници на [[Кастамону]], и го оставя да управлява само [[Синоп]] с непосредствените му околности.{{hrf|Имбър|2000|129- – 131}}
 
През лятото на 1417 година османски части действат в южните части на Албания, завземат [[Вльора|Валона]] и обсаждат [[Аргирокастро]], превзет през октомври следващата година. През 1418 година самият Мехмед повежда поход срещу своя отдавнашен противник Мирчо Стари. Османските войски преминават Дунав и превземат крепостите по дунавския бряг - – [[Исакча]], [[Гюргево]], [[Турну Северин]], а Мирчо е принуден да се признае за османски васал. През 1420 година османците ликвидират генуезката колония в Самсун.{{hrf|Имбър|2000|131- – 134}}
 
След като претърпява тежка злополука по време на езда, султан Мехмед I умира в [[Одрин]] на [[26 май]] [[1421]] година.
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300- – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}
 
{{Пост списък|Султан на Османската империя|6}}