Пазарджик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 94:
Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена Ески джамия (тоест Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните [[минаре]]та стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.
 
През 1574 г. великият везир [[Дамат Ибрахим паша Дамат]] построява най-големия турски паметник в Пазарджик – [[Куршум хан]], разположен на главния път в града (днес ул. „Константин Величков“). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11&nbsp;570 m<sup>2</sup>. Турският пътешественик [[Евлия Челеби]] свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70 – 80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г., когато е опожарен. След Освобождението той е окончателно разрушен.
 
Начало на водоснабдяването се поставя през 1748 г. с хващането на изворите при село [[Ивайло (село)|Ивайло]] на 5 km северно от града и отвеждането на водата по канални тръби до 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930 г.