Книжовен език: Разлика между версии

Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за [[английски език|английски]]я разграничението „книжовен“/"некнижовен" не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия – например Лондонски, език на английската кралица (''queens language'') и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език – в България книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е '''плурицентричен език''', за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]], такива езици са още френски и холандски и испански език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт – такива езици са италиански, датски и полски.

 

 

В същото време „литературен език“ (без да има понятие за „стандартен“ език) е единично понятие, употребявано за кодифицираните форми на езика в руското езикознание (''литературный язык''), съответно украинско (''літературна мова''), полско (''język literacki''), докато в немски например (съответно ''Schriftsprache'') има смисъла на писмен и кодифициран език, но е също и синоним на „стандартен език“ (на ''Standardsprache''), като означава и престижен език, за разлика от тези примери в английски, например, литературният език (''literary language'') e основно език на литературното писане и не функционира еднозачно като синоним на стандартен (''standart'') език.