Питирим Сорокин: Разлика между версии

'''Питирам Александрович Сорокин''' е американски [[социология|социолог]] от руски произход. Висше образование получава в Психоневрологичния институт и в Университета на [[Санкт Петербург]]. Твърде млад Сорокин прави свои публикации, които привличат вниманието на петербургските научни среди. Изтъкнатият руски социолог М.Ковалевски го привлича за свой личен секретар и предрича забележително бъдеще на младия учен. Сорокин не остава встрани от бурните политически процеси в [[Русия]] по време на болшевишката революция. Арестуван е от царските власти. Активан публицист е и оглавява в.''"Воля народа"''. Член е на изпълнителния комитет на Всеруския съвет на селяните, на Съвета на руската република и секретар на министър-председателя [[Керенски|А. Ф. Керенски]] през [[1917]]г. През [[1918]] г. е член на Руското конституционно събрание. Сорокин е войнстващ противник на [[болшевики|болшевишката]] революция. След установяването на болшевишката диктатура и разгрома на [[есери|есерите]] Сорокин прави драматичен политически поврат, като напуска партията на есерите и признава краха на техните програми, публикувайки декларация по този повод в болшевишката преса. Сорокин е организатор и декан на първия в Русия социологически факултет и става първия професор по социология в Русия. През 1922 г. е осъден на смърт от болшевишките власти. Присъдата е заменена с експлусация от страната. След кратък престой в [[Чехословакия]] той заминава за [[САЩ]], като се установява първоначално в Университета на Минесота ([[1924]] - [[1930]]). През [[1930]]г. е поканен да преподава в [[Харвард|Харвардския университет]], където става декан на факултета по социология и се утвърждава като водеща фигура в американската социология. Той оказва влияние върху плеяда изтъкнати американски социолози като [[Парсънз]], Мъртън, Мур, Шилз, Хоумънс и др.

Питирам Сорокин умира внезапно на [[10 февруари]] [[1968]] г. и оставя внушително по обем творчество от 40 тома.