Разлика между версии на „Астрономия“

м
м (интервал)
В [[Древна Гърция]] астрономията се развива, като е измислена системата за определяне на [[видима величина|видимата величина]] на даден небесен обект. [[Аристотел]] смята, че [[Земя (планета)|Земята]] е центърът на [[Вселена]]та и че всички небесни тела се въртят около Земята по кръгови траектории.
 
През Средновековието астрономията е един от основни седем предмета, изучавани в университетите, но наблюдателната астрономия в [[Европа]] се намира в застой чак до 16 век, когато работи [[Тихо Брахе]]. НоМеждувременно наблюденията процъфтяват в [[Персия]] и други части на ислямския свят. Персийският астроном от края на 9 век [[ал-Фаргани]] изучава движението на небесните тела. Неговите трудове са преведени на [[латински]] през 12 век. В края на 10 век голяма за времето си обсерватория е построена близо до днешен [[Техеран]] от астронома [[ал-Кужанди]], който наблюдава [[астрономически преход]]и на [[Слънце]]то над даден [[меридиан]] и изчислява наклона на земната ос спрямо [[еклиптика]]та. Също в Персия [[Омар Хаям]] реформира [[календар]]а така, че той да има по-малка грешка от [[юлиански календар|юлианския]] и подоближавайки точностго сепо доближаваточност до [[григориански календар|григорианския календар]]. [[Аврам Захуто]], живял през 15 век, адаптира основните резултати на астрономическата теория за нуждите на португалските мореплавателни експедиции.
 
В Европа по времето на [[Ренесанс]]а [[Николай Коперник]] предлага [[хелиоцентричен модел|хелиоцентричния модел]] на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Трудът му бива доразвит от [[Галилео Галилей]] и [[Йохан Кеплер]]. Галилео пръв използва оптичен телескоп за наблюдение на небесни обекти. Кеплер първи описва точните закони на движение на небесните тела в Слънчевата система по елиптични орбити около Слънцето. [[Исак Нютон]] пък формулира теорията на всемирното привличане, извеждайки теоретично законите на Кеплер, икато полага основните на [[небесна механика|небесната механика]]. Нютон построява и първия [[рефлекторен телескоп]].
 
Впоследствие става ясно, че звездите са отдалечени много извън Слънчевата система. С навлизането на [[спектроскопия]]та бива установено, че те представляват далечни [[звезда|звезди]], като цяло сходни със [[Слънце]]то, но с разнообразна [[температура]], [[маса]] и размери. Едва през 20 век е открито, че [[Млечен път|Млечният път]] е обособен като отделна група от звезди, както и че са налични множество други звездни образувания ([[галактика|галактики]]). Открито е също, че Вселената се разширява, като всички галактики се отдалечават една от друга, подобно на точките на повърхността на балон който бива надуван.
|publisher=George Philis Limited
|location=Great Britain
|isbn=0-540-07465-9}}</ref> Отначало изображенията на небесните тела се рисували на ръка. От края на 19 и през почти целия 20 век образите са се запазвали с [[фотография|фотографски]] методи. Съвременните изображения се снемат с [[цифрова фотография]] и най-вече със зарядно-свързани прибори [[CCD]]. За наблюденията се се използват [[оптична система|оптични системи]] и компоненти ([[огледало|огледала]], [[леща (оптика)|лещи]]), с чиято помощ се наблюдава светлината в диапазона от нискочестотни ултравиолетови до високочестотни инфрачервени лъчи. Астрономията на видимата светлина в частност използва диапазона на [[видима светлина|видимата светлина]] с дължина на вълната от 400 до 700 [[метър|nm]]<ref name="moore1997"/>. Най-често използваните инструменти са [[телескоп]]ът и [[спектрограф]]ът.
* [[Инфрачервена астрономия]]: използва електромагнитни лъчения в [[Инфрачервено излъчване|инфрачервения диапазон]]. Най-често се използва телескоп, но за регистриране се използва [[сензор|детектор]], чувствителен към инфрачервени лъчи. Инфрачервените вълни обаче се поглъщат силно от [[водна пара|водните пари]] в атмосферата, което налага инфрачервените телескопи да се строят на високи и сухи места или да бъдат изведени на [[орбита]].
* [[Радиоастрономия]]та използва електромагнитни лъчения в областта на милиметровия обхват и по-нагоре.<ref name="cox2000">{{cite book
|page=124
|location=New York
|isbn=0-387-98746-0}}</ref> Приемниците на [[радиотелескоп]]ите имат устройство, подобно на това на радиоапаратите, но със значително повишена чувствителност. Радиоастрономията се отличава от другите методи по това, че [[радиовълни]]те се проявяват в по-голяма степен като [[вълна|вълни]], отколкото като [[фотон]]и. Затова е относително по-лесно да се измери тяхната [[амплитуда]] и [[фаза]], което при по-къси вълни е затруднено.<ref name="cox2000"/>. Оптичната и радиоастрономията се извършват успешно от наземни [[обсерватория|обсерватории]], защото земната [[атмосфера]] не пречи в значителна степен (с изключение на облаците, които влияят на оптичните наблюдения).
* Ултравиолетовата астрономия използва наблюдения в областта на високочестотното [[ултравиолетово излъчване]] с дължини на вълните между 100 и 3200 Å (10 до 320&nbsp;nm).<ref name="cox2000"/> Тъй като те се поглъщат от земната атмосфера, наблюденията се извършват от горните части на атмосферата или от орбита.
* Рентгеновата астрономия е изучаването на астрономически обекти с помощта на [[рентгенови лъчи]]. Астрономическите обекти излъчват рентгенови лъчи обикновено под формата на [[синхротронно лъчение]], [[спирачно лъчение]] при температури на газа 10<sup>7</sup> (10 милиона) [[келвин]]а и излъчване на [[абсолютно черно тяло]] при температури над 10<sup>7</sup> K.<ref name="cox2000"/> Тъй като те също се поглъщат от земната атмосфера, наблюденията се извършват от горните части на атмосферата със стратосферни [[балон]]и или чрез телескопи на орбита или от Космоса.
* Астрономията с [[гама лъчи]] изучава обектите с помощта на най-късите вълни от [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]]. Директното им наблюдение е възможно от [[космически апарат]]и като например ''Compton Gamma Ray Observatory'' или със специални телескопи, наречени „атмосферни телескопи на Черенков“.<ref name="cox2000"/> Всъщност телескопите на Черенков не регистрират директно гама излъчването, а проблясъците от видима светлина, получени при поглъщането на гама лъчите в атмосферата на Земята. <ref name="spectrum">{{cite web|last = Penston|first = Margaret J.|date = 14 August 2002|url=http://www.pparc.ac.uk/frontiers/latest/feature.asp?article=14F1&style=feature|title = The electromagnetic spectrum|publisher = Particle Physics and Astronomy Research Council|accessdate = 17 August 2006}}</ref> Гама излъчването е много краткотрайно явление, но има и постоянни източници като [[пулсар]]и, [[неутронна звезда|неутронни звезди]] и бъдещи [[черна дупка|черни дупки]].<ref name="cox2000"/>
* Астрономия на частици [[неутрино]] и [[космически лъчи]]. За регистрирането на неутрино са необходими специални подземни съоръжения. Регистрираните неутрино идват основно от Слънцето, но също и от [[свръхнова|свръхнови звезди]].<ref name="cox2000"/> Космическите лъчи, които са поток от [[Елементарна частица|елементарни частици]] и [[Атомно ядро|ядра]] на [[химически елемент]]и, при навлизането си в [[Атмосфера на Земята|земната атмосфера]] водят до каскади от други частици, които могат да се наблюдават от обсерваториите.<ref>{{cite book|first=Thomas K.|last=Gaisser|year=1990|title=Cosmic Rays and Particle Physics|pages=1 – 2|publisher=Cambridge University Press|isbn=0521339316}}</ref>
* [[Астрометрия]] и [[небесна механика]]. Това е един от най-старите раздели на астрономията, а и на науката изобщо е измерването на положението на небесните тела. В миналото точното знание за положението на Слънцето, Луната, планетите и звездите е от съществено значение за пътуванията и навигацията и за изработката на [[календар]]и. През по-далечни исторически времена акуратното измерване на положенията на планетите е довело до разбирането на някои ефекти, дължащи се на гравитационното взаимодействие между небесните тела и извеждането на законите на [[небесна механика|небесната механика]]. В по-скорошно време проследяването на движението на т.нар. околоземни обекти (преминаващи близо до земната орбита комети, астероиди и др.) позволява да се предсказват евентуални сблъсъци.<ref>{{cite web|last = Calvert|first = James B.|date = 28 March 2003|url=http://www.du.edu/~jcalvert/phys/orbits.htm|title = Celestial Mechanics|publisher = University of Denver|accessdate = 21 August 2006}}</ref>
Измерването на звездния [[паралакс]] на близките звезди дава необходимата информация за определяне на скалата, която е необходима за оценка на разстоянията във Вселената, а оттам и за оценка на свойствата на по-отдалечените звезди като се прави аналогия с по-близките. Измерването на радиалната скорост и собствените движения на звездните системи показва [[кинематика]]та им в рамките на нашата галактика [[Млечен път|Млечния път]]. Данни от астрометрията се използват и за определяне на разпределението на [[тъмна материя|тъмната материя]] в галактиката.<ref>{{cite web|url=http://www.astro.virginia.edu/~rjp0i/museum/engines.html|title = Hall of Precision Astrometry|publisher = University of Virginia Department of Astronomy|accessdate = 10 August 2006}}</ref> През 90-те години, астрометрията използва техника на измерване на [[Доплеров ефект|Доплерово отместване]] за откриване на големи [[екзопланета|екзопланети]] около някои от близките звезди.<ref name="Wolszczan">{{cite journal| author=Wolszczan, A.; Frail, D. A.| title=A planetary system around the millisecond pulsar PSR1257+12| journal=Nature| year=1992| volume=355| issue=6356|pages=145 – 147| doi= 10.1038/355145a0| ref=harv| bibcode=1992Natur.355..145W}}</ref>
През 90-те години, астрометрията използва техника на измерване на [[Доплеров ефект|Доплерово отместване]] за откриване на големи [[екзопланета|екзопланети]] около някои от близките звезди.<ref name="Wolszczan">{{cite journal| author=Wolszczan, A.; Frail, D. A.| title=A planetary system around the millisecond pulsar PSR1257+12| journal=Nature| year=1992| volume=355| issue=6356|pages=145 – 147| doi= 10.1038/355145a0| ref=harv| bibcode=1992Natur.355..145W}}</ref>
 
=== Астрономически инструменти ===
Астрономите-любители наблюдават множество [[астрономически обект]]и и феномени с оборудване, което често построяват сами. Най-честите им обекти са Луната, планетите, звездите, кометите, метеоритните дъждове, но също така и съзвездия, мъглявини и галактики. Любителската астрофотография документира нощното небе. Много от любителите се специализират в наблюдаването на определени обекти.<ref>{{cite web|url=http://www.amsmeteors.org/|title = The Americal Meteor Society|accessdate = 24 August 2006}}</ref><ref>{{cite web|first=Jerry|last=Lodriguss|url=http://www.astropix.com/|title = Catching the Light: Astrophotography|accessdate = 24 August 2006}}</ref>
 
Любителите работят най-вече във видимия диапазон на спектъра (оптична астрономия), но някои експериментират и с други диапазони като за целта използват оптични телескопи с инфрачервени филтри. В областта на радиоастрономията за пионер на любителската астрономия се счита Карл Янски от [[Bell Labs]], който конструира специална [[антена]] през 1931 г., тъй като компанията му иска да използва този обхват за трансатлантически радиотелефонни услуги. Целта му е да намери начин за намаляване на влиянието на смущенията. Сред тези смущения той регистрира фоново радиоизлъчване, чийто източник се оказва центърът на нашата галактика.<ref>{{cite web|author=Ghigo, F.|date = 7 February 2006|url=http://www.nrao.edu/whatisra/hist_jansky.shtml|title = Karl Jansky and the Discovery of Cosmic Radio Waves|publisher = National Radio Astronomy Observatory|accessdate = 24 August 2006}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.users.globalnet.co.uk/~arcus/cara/|title = Cambridge Amateur Radio Astronomers|accessdate = 24 August 2006}}</ref>
 
== Вижте също ==