Разлика между версии на „Питирим Сорокин“

редакция без резюме
починал-място=[[Уинчестър]], [[САЩ]]
}}
'''Питирам Александрович Сорокин''' е американски [[социология|социолог]] от руски произход. Висше образование получава в Психоневрологичния институт и в Университета на [[Санкт Петербург]]. Твърде млад Сорокин прави свои публикации, които привличат вниманието на петербургските научни среди. Като студент в трети курс публикува своята първа книга '''„Престъпление и наказание. Подвиг и награда"''' ([[1913]] г.). Своите възгледи от този период самият Сорокин определя по-късно като ''„разновидност на емпиричния неопозитивизъм"''. Изтъкнатият руски социолог М.Ковалевски го привлича за свой личен секретар и предрича забележително бъдеще на младия учен. Сорокин не остава встрани от бурните политически процеси в [[Русия]] по време на болшевишката революция. Арестуван е от царските власти. Активан публицист е и оглавява в.''"Воля народа"''. Член е на изпълнителния комитет на Всеруския съвет на селяните, на Съвета на руската република и секретар на министър-председателя [[Керенски|А. Ф. Керенски]] през [[1917]]г. През [[1918]] г. е член на Руското конституционно събрание. Сорокин е войнстващ противник на [[болшевики|болшевишката]] революция. СледКогато установяванетонакрая болшевиките вземат властта, Сорокин отново попада в затвора. Спасява го пряката намеса на болшевишкатаЛенин, диктатурапо чиято заповед той е освободен и разгромаму нае [[есери|есерите]]позволено Сорокинда прависе драматиченвърне политическикъм поврат,преподавателската катоси дейност. Сорокин напуска партията на есерите и, признава краха на техните програми, публикувайкии публикува декларация пов тозиболшевишкия поводпечат, вс болшевишкатакоято се отказва от пресаполитиката. Сорокин е организатор и декан на първия в Русия социологически факултет и става първия професор по социология в Русия. ПрезВъпреки 1922протекцията г.на еЛенин осъдени наофициалния смъртму отказ от болшевишкитеполитиката, властиСорокин е следен от ЧК, а работите му се цензурират. ПрисъдатаОтново е замененаарестуван и този път получава смъртна присъда. Страхувайки се от международната реакция, болшевиките заменят смъртните присъди и на Сорокин, и на други видни учени с експлусацияекспулсация от страната. СледНа кратъкСорокин престойе разрешено да напусне Русия. За кратко време той живее в [[Чехословакия]], тойa през октомври 1923 година заминава за [[САЩ]]., като се установява първоначално в Университета на Минесота ([[1924]] - [[1930]]). През [[1930]]г. е поканен да преподава в [[Харвард|Харвардския университет]], където става декан на факултета по социология и се утвърждава като водеща фигура в американската социология. Той оказваПрез влияниетози върхупериод плеядатой изтъкнатизавършва американскикнигата социолози'''"Социална катои културна динамика"''' ([[Парсънз1937]]-[[1941]]), Мъртън,която Мур,става Шилз,най-известната Хоумънс иму дрработа.
 
Сорокин е бил наричан "лошото момче на американската социология" и "адвокат на дявола". Надарен с изключителен егоцентризъм, Сорокин е бил критичен към всичко и към всички. Като реакция на неговото поведение, работите му са били подлагани на убийствени критични анализи. Ето какво пише Сорокин на редактора на Американското списание по социология:
''"Омаловажаващият характер на ревюто е добро предзнаменование за моите книги, защото има висока корелация между псуването на моите книги и тяхната следваща кариера. Колкото по-силно са псувани (а това е ствало с всичките ми книги), толкова по-забележителни и успешни са моите проклети книги."''
 
Една от най-интересните и дълго продължили вражди на Сорокин е с [[Талкот Парсънс]]. Парсънс е бил назначен като инструктор по социология в Харвард, докато Сорокин е завеждал департамента по социология. Под ръководството на Сорокин, Парсън твърде бавно се придвижва в кариерата, но все пак успява да стане водещият социолог в Харвард и в САЩ. Конфликтът между двамата отчасти се дължи на множество съвпадения в теориите им. Независимо от подобията, работите на Парсънс стават много по-популярни от тези на Сорокин. В своите работи Сорокин, от една страна обвинява Парсънс в интелектуална кражба, а от друга критикува теориите му.
Друг източник на напрежение е идвал от взаимоотношенията със завършилите студенти. Едно от големите постижения на департамента по социология в Харвард е било привличането на талантливи студенти да останат на работа в университета след завършване на следването си, какъвто е бил, например, случаят с Мъртън. Въпреки че са били повлияни и от двамата, младите социолози са били много по-впечатлени от работите на Парсънс.
Конфликтът между двамата довежда до промяна в позициите. Парсънс става завеждащ департамента по социология, преименуван на департамент по социални отношения, а Сорокин е изолиран в отдалечен кабинет на университета, където започва да прекарва времето си в писане на памфлети срещу Парсънс и да ги лепи по вратите на кабинетите. В един от тях, той пише:
''"Не съм отговорен за това, което се случва в департамента. Не съм отговорен за появата на ненормално количество социална психология и антропология, което превръща департамента по социология в еклектична смес от тези дисциплини...Департаментът по социални отношения няма да поизведе видни социолози, както това направи депаратментът по социология."''
 
През 1955 г. Сорокин се пенсионира, но остава директор на Харвардския изследователски център по съзидателен алтруизъм. Едва когато навършва 70 години, той напуска всички заемани от него длъжности в Харвард.
Питирим Сорокин работи активно до края на живота си.Той оказва влияние върху плеяда изтъкнати американски социолози като Парсънс, Мъртън, Мур, Шилз, Хоумънс и др. Но след смъртта си се оказва позабравен както в родината, така и на Запад. Изключение правят само неговите идеи в сферата на [[социална мобилност|социалната мобилност]]. Интересът към неговите изследвания се възобновява от началото на 1990 г.
 
Питирам Сорокин умира внезапно на [[10 февруари]] [[1968]] г. и оставя внушително по обем творчество от 40 тома.
== Приноси ==
 
 
Сорокин е стигнал до извода, че човешкото поведение се базира на психофизични механизми от рефлекторен тип, а живота на обществото е “безкрайна верижна реакция от акции-реакции, чието взаимодействие лежи в основата на историческия процес”. При това интегриращ момент се явява колективният рефлекс. Така че механизмите на акция-реакция действат не само на индивидуално, но и на групово и обществено ниво.
 
Обществото се движи по схемата: нормално развитие - революция - нормално развитие. Обаче революциите съвсем не са “локомотивите на историята”, а разрушителни взривове, представляващи реакции на обществото, когато те самите са нарушили психофизичните основи на собствения си живот. Сорокин решително подчертава, че главните причини и непосредствена предпоставка за всяка революция винаги е било потушаването на базовите инстинкти на голяма част от населението. Базовите инстинкти това са: хранене, собственост, инстинкт за самосъхранение, полов и инстинкт за свобода. Или глада, мизерията, страха и принуждаването, невъзможността да се създаде семейство, да се намери работа според способността, това са пусковите пружини на революцията.
 
При нормални “цивилизовани” условия човек съзнателно отчита и реализира своите потребности. Затова връзката между отделните инстинкти и конкретните постъпки много често не е очевидна. Инстинктите, като че ли се намират в моментно, дремещо състояние, образувайки общ психологически фон и рамки за съзнателни действия. Но е достатъчно поне една важна потребност да остане неудовлетворена в нормалните размери и инстинктите се пробуждат и нервната система преминава в състояние на насочено напрежение.
 
[[Категория:Социолози|Сорокин, Питирам]]
[[de:Pitirim Sorokin]]
74

редакции