Логически позитивизъм: Разлика между версии

'''Логически позитивизъм''' (също наричан логически емпиризъм и неопозитивизъм) е школа във [[философия]]та, която комбинира [[емпиризъм|емпиризма]] - – идеята за опитния източник на познанието - – с някакъв вид рационализъм, който намира извънопитните моменти на познанието в езиковите конструкции, създавани от човека. <ref>Виж например "[http://plato.stanford.edu/entries/vienna-circle/ Vienna Circle]" (на английски) в Станфордската енциклопедия по философия.</ref>

Философията на неопозитивизма се заражда в края на 20-те години на XX в. във Виенския кръг, чийто неформален ръководител е [[Мориц Шлик]]. Други представители са [[Рудолф Карнап]], [[Ото Нойрат]], [[Ханс Хан]]. В [[Берлин]] подобна група се формира около [[Ханс Райхенбах]]. От Англия да посещава сбирките на Виенския кръг идва младият [[Алфред Ейър]]. Други по-млади представители са [[Карл Хемпел]] и [[Херберт Файгл]]<ref>И. С. Нарски, "Неопозитивизъм" -„Неопозитивизъм“ – глава 9 в: ''Съвременна буржоазна философия'', А. Богомолов, Ю. Мелвил, И. Нарски (ред.), София: Наука и изкуство, 1977, с. 401</ref>. По-късно, когато след надигането на [[Нацизъм|нацизма]] представителите на Виенския кръг емигрират от Австрия в англоезичните страни, последните двама са видни фигури в логическия позитивизъм, сега получил световно разпространение и докъм края на 60-те години доминиращ в англосаксонския свят.

Логическият позитивизъм се опира на постиженията в математическата логика от края на XIX и първите двайсетина години на XX в. и на тяхната интерпретация от [[Бъртранд Ръсел]] и [[Лудвиг Витгенщайн]]<ref>"Научното„Научното схващане за света: Виенският кръжок"кръжок“, във: ''Философска мисъл'', № 12, 1989, сс. 94, 95, 96.</ref>.

Знанието се схваща като съвкупност от изречения. Какво придава смисъл на едно изречение? Според логическите позитивисти – не някаква мисъл, идея в главата на човека, в ума, а правилата на езика, които определят как ще се използва това изречение. Изречението има смисъл, ако според съществуващите правила на някакъв език има начин да се определи дали то е истинно или неистинно. Тук идва емпиризмът на логическите позитивисти: източникът на смисъла, това, което определя дали съчинените от нас изречения ще бъдат истинни, или не, е сетивният опит: възприятията, усещанията или вътрешните ни преживявания (последното – когато става дума за изречения от рода на "Спи„Спи ми се"се“, "Боли„Боли ме зъб"зъб“). За да има смисъл, най-напред трябва да има една категория изречения, които определяме като истинни (верифицираме ги) при наличието на определени преживявания и като неистинни при други такива. В терминологията на Ръсел, използвана често и от неопозитивистите, те се наричат атомарни изречения. Друг термин, въведен от Рудолф Карнап, е "протоколни„протоколни изречения"изречения“. Тези изречения подлежат на пряка верификация в сетивния опит. Например: "Тук„Тук е много топло"топло“, "Първо„Първо слънцето залезе, а после стана съвсем тъмно"тъмно“. Друг тип изречения подлежат на косвена верификация с помощта на атомарните изречения по правилата на логиката. Например, ако "Тук„Тук е сухо"сухо“ и "Тук„Тук е топло"топло“ са верни атомарни изречения, правилата за използването на логическия съюз "и"„и“ предвиждат, че изречението "Тук„Тук е сухо и топло"топло“ също ще бъде истинно. По подобен начин изречението "Всички„Всички бозайници са топлокръвни"топлокръвни“ е в логическа зависимост от огромен (всъщност безкраен) брой изречения за сетивно даденото.<ref>Мориц Шлик, "Смисъл„Смисъл и проверка"проверка“, в: ''Философска мисъл'', № 5, 1987, с. 53-4.</ref>

Рационалистическият момент във възгледите на логическите позитивисти е свързан с истините на логиката и математиката. Те нямат опитен произход, а произтичат от начина, по който е устроен езикът ни. Това устройство на езика има конвенционален характер – ние бихме могли и да изменим правилата на съществуващите езици, а са възможни и съществуват също изкуствени езици. Истините на логиката, например "Вали„Вали или не вали"вали“, не отразяват някакви изключително общи закони на битието, нито са психологически закономерности на мисленето, а произтичат от правилата за употреба на езика ни. В конкретния пример – от това, че правилата за използване на съюза "или"„или“ предвиждат "Вали„Вали или не вали"вали“ да бъде истинно и в двата възможни случая – когато "Вали"„Вали“ е истинно, и когато то е неистинно. По подобен начин 2+2=4 е истина поради правилата, възприети в аритметиката за употреба на знаците "2"„2“, "4"„4“, "„+"“ и "„="“. Затова истини от този род нито могат да бъдат опровергани от какъвто и да било възможен опит, нито се нуждаят от опит за потвърждението си. Но тези истини имат чисто формален характер. Те не могат да ни научат нищо повече от това, което сами сме вложили в езика. <ref>Карл Г. Хемпел, "За„За природата на математическата истина"истина“, в: ''Философия на науката. Антология'', С. Герджиков, К. Янакиев (ред.), с. 191-4.</ref>

На неопозитивисткия принцип на верификацията се основава критиката на метафизиката от страна на това течение. Подобно на класическия позитивизъм, логическият позитивизъм отхвърля претенциите на метафизиката на това основание, че нейните изказвания нямат емпиричен източник. Но за неопозитивистите това означава не просто, че тези изказвания не са достоверни, а че те са псевдотвърдения, привидно изразяващи някаква мисъл, но всъщност лишени от смисъл<ref>Рудолф Карнап, "Преодоляване„Преодоляване на метафизиката чрез логически анализ на езика"езика“, в: ''Философия на логиката ІІ'', София: Изток Запад, 2008, с. 21.</ref>. Нали смисълът на едно изречение е методът за неговата верификация, т.е. правилата, които правят неговата истинност зависима от опита. Ако си измислим някаква дума, например прилагателното "рорен"„рорен“, но без да въведем правила, съгласно които изреченията, че това или онова нещо е "рорно"„рорно“, зависят от опита, няма начин да се определи тяхната истинност. Следователно тези изречения и фигуриращата в тях дума "рорен"„рорен“ нямат смисъл. Но същото важи за метафизическото понятие "начало"„начало“ ("Водата„Водата, огънят, числото или умът – начало на всички неща."“) Подобно на това метафизическото (не и митологичното) понятие за Бог е лишено от смисъл, тъй като в метафизиката Бог е лишен от антропоморфни, т.е. сетивно възприемаеми характеристики.<ref>Пак там, с. 13- – 16.</ref>

* [[Рудолф Карнап]], "Философски„Философски проблеми"проблеми“, в: ''Научното познание'', П. Макариев (ред.), София: Просвета, 1993.

* Рудолф Карнап, "За„За характера на философските проблеми"проблеми“, в: ''Философия на логиката ІІ'', София: Изток Запад, 2008, с. 31- – 43.

* Рудолф Карнап, "Задачата„Задачата на логиката на науката"науката“, пак там, с. 44- – 71.

{{превод от2от|en|Logical positivism|330903981}}