Агрегатно състояние: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 15:
Твърдо се нарича агрегатното състояние, характеризиращо се със способност на веществото да запазва обема и формата си. Частиците (йони, атоми или молекули) в твърдите тела са разположени близо една до друга. Свързващите ги сили са силни и те не могат да се движат свободно, а само извършват слаби трептения около състоянието си на равновесие. На това се дължи устойчивата и определена форма и обем. Твърдите тела променят формата си само под действието на [[сила]], например при счупване или срязване.
В зависимост от това как са подредени атомите в твърдите тела, се наблюдава по-голяма подреденост (далечен порядък) и по-малка (близък порядък) и веществата се делят съответно на кристални и аморфни. При [[кристал]]ните твърди вещества частиците (атоми, молекули или йони) са разположени в определен порядък. Съществуват различни видове [[Кристална решетка|кристални структури]] и едно и също вещество може да има повече от една такава структура (твърда фаза). Например, [[желязо]]то има кубична обемноцентрирана структура при температури под 912
Твърдите вещества могат да се превръщат в [[течност]]и чрез [[топене]], а течностите да преминават в твърдо състояние чрез [[замръзване]]. Директният преход на твърдо вещество в [[газ]] се нарича [[сублимация]], а обратният, от газ в твърдо вещество – [[десублимация]].
Ред 86:
Течният кристал е [[органично съединение]], което при провеждане на [[Електрически ток|ток]] през него завърта [[молекула|молекулите]] си на 90 градуса. Ако пред него се сложи [[поляризатор]] се получава ефект на потъмняване. Течните кристали са материали със структура, прилична на желе, която е междинна между тази на течностите и кристални твърди вещества. Като в течностите, молекулите на течните кристали могат да текат. Като при твърдите [[кристал]]и обаче, молекулите им се подреждат по определен начин и свойствата им зависят от посоката (проявяват [[анизотропия]]). Както и твърдите кристали, течните кристали показват полиморфизъм; например, те могат да преминат в различни структурни модели, всеки със специфични свойства.
Например, [[нематична фаза|нематичната фаза]] се състои от удължени молекули, както при [[параазоксианизол]]а, който е нематичен при температури 118 до 136
=== Магнитно структурирани вещества ===
Атомите на [[преходни метали|преходните метали]] често имат [[магнитен момент]], заради нетния [[спин]] на електроните, които не образуват двойки, нито химични връзки. При някои твърди вещества магнитните моменти на отделните атоми са структурирани и образуват феромагнити, антиферомагнити или феримагнити.
При [[феромагнит]]ите, като твърдото [[желязо]], магнитният момент на всички атоми в даден [[магнитен домен]] имат една и съща посока. Ако домените също са подравнени, твърдото вещество е постоянен [[магнит]], проявяващ магнитни свойства дори и без да е поставен във външно [[магнитно поле]]. [[Магнитизация]]та изчезва, когато магнитът се нагрее до [[температура на Кюри|температурата на Кюри]] (768
При [[антиферомагнит]]ите има две мрежи от равни и противоположни магнитни моменти, които се неутрализират един друг и нетната магнитизация е нулева. Например, при [[никелов оксид|никеловия оксид]] (NiO) половината никелови атоми имат моменти, ориентирани в една посока, а другата половина – в противоположна посока. При [[феримагнит]]ите двете мрежи от магнитни моменти са противоположни, но не са равни, така че неутрализацията е непълна и те имат ненулева нетна магнитизация. Например, [[магнетит]]ът (Fe<sub>3</sub>O<sub>4</sub>) съдържа Fe<sup>2+</sup> и Fe<sup>3+</sup> йони с различни магнитни моменти.
Ред 130:
[[Фермионна кондензация|Фермионната кондензация]] е подобна на Бозе-Айнщайновата кондензация, но е съставена не от бозони, а от [[фермион]]и. [[Принцип на Паули|Принципът на Паули]] не позволява на фермионите да влязат в едно и също квантово състояние, но всяка двойка фермиони може да се държи като бозон и сборът такива двойки може да влезе в общо квантово състояние без ограничение.
Едно от метастабилните състояния на силно неидеалната плазма е [[вещество на Райдберг|веществото на Райдберг]], което се формира като кондензация на [[Възбудено състояние на атома|възбудени атоми]]. Тези атоми могат също да се превърнат в [[йон]]и и [[
== Бележки ==
| |||