Разлика между версии на „Ада Лъвлейс“

42 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: Козметични промени
м (Защити „Ада Лъвлейс“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 06:45, 19 ноември 2018 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 06:45, 19 ноември 2018 (UTC))))
м (Бот: Козметични промени)
 
== Биография ==
Ада Лъвлейс е родена в [[Лондон]]. Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка ѝѝ Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането ѝѝ. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги и тъй като през 1824 г. умира в [[Гърция]], Ада така и никога не се среща с баща си.
 
Ада расте като болнаво и много слабо дете и прекарва цялото си детство у дома над книгите. На 13-годишна възраст се разболява от шарка, в резултат на която дълго остава парализирана и близо година прекарва на легло. С образованието ѝѝ се заемат частни учители, сред които са известни учени и математици като Огъстъс де Морган – първият професор по математика на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния ѝѝ потенциал и откривателски дух.
 
[[Файл:Diagram for the computation of Bernoulli numbers.jpg|thumbмини|вляволяво|Диаграма на алгоритъм за аналитичната машина за намиране на числата на Бернули – от „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ на Луиджи Менабрия, с бележки на Ада Лъвлейс]]
През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е [[Чарлз Бабидж]], [[Лукасов професор]] по математика в Кеймбридж. Двамата започват да водят усилена кореспонденция по теми като математика, логика и други науки. По това време Бабидж вече е популярен в Лондон като изобретател на механична [[машина]] за математически изчисления, наподобяваща [[компютър]], която смята с точност до 20 знака. През 1823 г. правителството отпуска първата субсидия за проекта му, наречен „Аналитичната машина на Бабидж“, но изграждането ѝѝ продължава десет години, конструкцията все повече се усложнява и през 1833 г. финансирането е прекратено. Ада има шанса да види машината преди да бъде завършена, запленена е от идеите на Бабидж и го насърчава да продължи работата си по проекта.
 
Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия – от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на [[френски език]] статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“. Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи. Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на [[уравнение на Бернули|уравненията на Бернули]] с машината. Именно този метод се смята за първия [[алгоритъм]], писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата [[софтуер|компютърна програма]].
 
[[FileФайл:Ada Lovelace in 1852.jpg|thumbмини|вдяснодясно|Портрет на Ада Лъвлейс, свиреща на пиано, направен от Хенри Филипс през 1852 г. Въпреки силните болки Ада сяда на пианото, за да бъде нарисувана в позата, в която бащата на художника, Томас Филипс, е нарисувал нейния баща, лорд Байрон.]]
Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като съпруга на Уилям Кинг – граф на Лъвлейс) умира от [[Рак (болест)|рак]] на [[27 ноември]] [[1852]] г. Освен съпруга ѝѝ, който я изоставя малко преди смъртта ѝѝ след разговор, чието естество никога никой не узнава, я надживяват трите ѝѝ деца. По нейно собствено желание е погребана до баща си в гробището на църквата „Света Мария Магдалена“ в [[Хъкнал]], [[Нотингамшър]].
 
== Посмъртно признание ==