Аерофотография: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Аерофотографията''' е фотографска дейност, при която се заснема земната повърхност от висока въздушна позиция. Този начин на снимане в английски се нарича ''Aerial photography'', в немски език ''Aerofotografie'', ''Luftbildfotografie'', в руски ''аэрофотография''. Извършва се със специално конструирана аерофотоапаратура и посредством летателни апарати – [[самолет]]и, [[хеликоптер]]и, [[аеростат]]и, [[Дирижабъл|дирижабли]], [[делтаплан]]и, хвърчила, [[безпилотни летателни апарати]]. Като продукт се създават [[Аерофотоснимка|аерофотоснимки]], предназначени за нуждите на военното разузнаване, на [[топография]]та и [[картография]]та, за нуждите на [[археология]]та, средствата за рекламата и [[кино]]то, изучаване промените в [[Околна среда|околната среда]] и др.
Ред 7:
=== Аерофотография за военното разузнаване ===
[[
[[
Това е първото и най-съществено приложение на аерофотографията. Създаването на специализирана аерофотоапаратура за нуждата на военното разузнаване води началото си от 1911 г., когато руският военен инженер полковник Потте В.Ф. създава първия аерофотоапарат, използван по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]<ref>Большая советская энциклопедия, т. 2, стр. 493, Издательство „Советская энциклопедия“, Москва, 1970</ref>. Сериозно развитие на такава техника има в [[Германия]]. Младата българска авиация е била оборудвана с много немски аерофотокамери ''Zeiss'' и ''IKA'' за разузнавателни полети. Съгласно протокол за ликвидирането на българската военна авиация от Съюзническата контролна комисия от 1919 г., фототехниката е унищожена в Божурище заедно с всички български самолета (73 сухоземни самолета и 9 хидроплани), три аеростата, 76 авиационни картечници, 110 авиационни двигателя, бомби, боеприпаси и друго авиационно оборудване<ref>Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935 – 1945 г. (част първа), стр.2, Издателство „ЕЪР ГРУП 2000“, София, 2000</ref>.
Ред 21:
</gallery>
[[
=== Авиационна фотография ===
{{основна|Авиационна фотография}}
Това е дял от аерофотографията, при който се заснемат летящи обекти. Фотографирането може да се направи от различни направления: въздух – въздух; въздух – земя; земя – въздух; земя – земя. Това се прави с фотоапаратура, различна от тази, предназначена за заснемане на големи земни площи. Често тази фотография се практикува от [[парашутист]]и, делтапланеристи или [[Летец|летци]], които фотографират колегите си при полет, акробатични изпълнения или отдих след успешно завършил въздушен експеримент.
[[
=== Аерофотография в стил документална фотография ===
Ред 45:
== Аерофотографията в България ==
[[
[[
Българската военна авиация е използвана за разузнаване и фотографиране на полето на бойните действия във войните в началото на ХХ век. Самолетите са оборудвани с немски аерофотокамери, които по-късно са разрушени заедно с всички летателни апарати на българската войска. Пионер летец – наблюдател аерофотограф е '''Георги Ст. Георгиев''' (1881 – 1956). Той дълбоко познава фотографския процес и е преподавател по аерофотография през 1914 – 1917 г. Като активен фотодеятел и теоретик на фотоизкуството е оставил трайна следа – член на първото фотографско дружество (1897 г.), основател на българския фотоклуб (1920 г.), главен инструктор по художествена фотография към ДП „Българска фотография“ и автор на трудове и публикации по фотоизкуство.
|