Българи в Молдова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
форматиране: 22x нов ред, 9x тире, 3x кавички, 3x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 19:
| брой2 = 13 858
| източник2 =
 
| място3 = [[Кишинев]]
| брой3 = 8868
| източник3 =
 
| място4 = '''[[Гагаузия]]'''
| брой4 = 8013
| източник4 =
 
| място5 = [[Кахулски район]]
| брой5 = 5816
| източник5 =
 
| място6 = [[Леовски район]]
| брой6 = 3804
| източник6 =
 
| място7 = [[Кантемирски район]]
| брой7 = 3736
| източник7 =
 
| място8 = [[Бесарабски район]]
| брой8 = 1544
| източник8 =
 
| място9 = [[Чимишлийски район]]
| брой9 = 1341
| източник9 =
 
| място10 = [[Каушански район]]
| брой10 = 1108
| източник10 =
| езици = по [[Роден език|Майчин език]] (от 2004)<ref>http://reference.findtarget.com/search/Bessarabian%20Bulgarians/</ref>:<br>- – [[български език|български]]: 53 178 души (80.99 %), 69.23 % в градовете и 90.55 % в селата<br>- – [[руски език|руски]]: 9134 души (13.91 %), 25.08 % в градовете и 4.83 % селата<br>- – [[румънски език|румънски]]: 2766 души (4.21 %), 4.91 % в градовете и 3.64 % в селата
 
| езици = по [[Роден език|Майчин език]] (от 2004)<ref>http://reference.findtarget.com/search/Bessarabian%20Bulgarians/</ref>:<br>- [[български език|български]]: 53 178 души (80.99 %), 69.23 % в градовете и 90.55 % в селата<br>- [[руски език|руски]]: 9134 души (13.91 %), 25.08 % в градовете и 4.83 % селата<br>- [[румънски език|румънски]]: 2766 души (4.21 %), 4.91 % в градовете и 3.64 % в селата
 
| вероизповедание = Предимно православни [[християнство|християни]]
Line 63 ⟶ 54:
 
== Разположение ==
По статистика от 2004 година, от 79 520 българско население 13 858 души (2.5 %) живее в непризнатата република [[Приднестровие]] (по-голямата част в село [[Паркани]], което е най-голямото българско селище извън границата на Република България), а 65 662 души (1.94 %) в останалата част на [[Молдова]] (включително 8013 души (5.15 %) в автономния район [[Гагаузия]]). Българите са мнозинство в [[Тараклийски район]], където са 28 293 души или 65.56 % от населението. Най-много българи живеят в градовете [[Тараклия]] - – 10 732 и [[Кишинев]] – 8868.
 
По статистика от 2004 година, от 79 520 българско население 13 858 души (2.5 %) живее в непризнатата република [[Приднестровие]] (по-голямата част в село [[Паркани]], което е най-голямото българско селище извън границата на Република България), а 65 662 души (1.94 %) в останалата част на [[Молдова]] (включително 8013 души (5.15 %) в автономния район [[Гагаузия]]). Българите са мнозинство в [[Тараклийски район]], където са 28 293 души или 65.56 % от населението. Най-много българи живеят в градовете [[Тараклия]] - 10 732 и [[Кишинев]] – 8868.
 
=== Населени места ===
 
Населени места в които [[българи]]те са мнозинство са (2004): '''[[Тараклия]]''', [[Александровка]] (Alexandrovca), [[Викторовка (Кантемирски район)|Викторовка]] (Victorovca), [[Валя Пержей]] (Valea Perjei), [[Вознесени]] (Vozneseni), [[Горна Албата]] (Albota de Sus), [[Долна Албата]] (Albota de Jos), [[Димитровка (Молдова)|Димитровка]] (Dimitrovca), [[Кайраклия (Молдова)|Кайраклия]], [[Колибабовка]] (Colibabovca), [[Константиновка]] (Constantinovca), [[Кортен (Молдова)|Кортен]], [[Лопацика]] (Lopățica), [[Максимени]] (Maximeni), [[Нови Кортен]] (Cortenul Nou), [[Нови Томаиул]] (Tomaiul Nou), [[Стояновка]] (Stoianovca), [[Сърътени]] (Sărăteni), [[Тараклия (село)|Тараклия]], [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]], [[Троица (Молдова)|Троица]] (Troița), [[Троян (Молдова)|Троян]], [[Хомутеановка]] (Homuteanovca).
 
'''Гагаузия''' - – [[Кирсово]] (Chirsova), '''Приднестровие''' - – [[Паркани]]<ref>http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Harta_etnica_a_Republicii_Moldova_-_2004.jpg</ref>.
 
== История ==
{{раздел-мъниче}}
 
По време на [[Руско-турска война (1768-1774)|Руско-турската война]] от 1768- – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, [[Молдова]] и [[Украйна]].<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751- – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 57- – 58 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>
 
== Численост ==
 
{| class="wikitable"
|-
!
! Население
! Дял
!
|-
| [[1817]]
Line 138 ⟶ 126:
 
== Език ==
 
{{основна|Български език в Молдова}}
 
Line 148 ⟶ 135:
 
== Култура ==
 
Българите в [[Молдова]] имат множество културни средища, от които най-значим е [[Тараклийски държавен университет|Тараклийският държавен университет]], открит на [[1 октомври]] 2004 година, който до голяма степен допринася за оформянето на [[Тараклия]] като културен и образователен център на българите в страната.
 
=== Дружества ===
 
Български дружества са:
 
Line 164 ⟶ 149:
 
=== Културни формации ===
 
Български културни формации са:
 
* Кишинев – Библиотека „Христо Ботев“ (от 1992), Български културен център (от 2004)
* Тараклия – Народно читалище „Олимпий Панов“ (от 1992)
* [[Тираспол]] - – Български културен клуб към [[Приднестровски държавен университет|Приднестровски държавен университет „Тарас Шевченко“]]
* село [[Паркани]] – Културно-исторически и правозащитен център „България“ (от 2005)
 
=== Фолклорни състави ===
 
* Тараклия – Български народен професионален ансамбъл за песни и танци „Родолюбие“ (от 1986)
 
=== Учебни заведения ===
 
Учебни заведения с преподаване на български език са:
 
* [[Кишинев]] – Български теоретичен лицей „Васил Левски“ (от 1996)
* [[Комрат]] - – Катедра „Българска филология“ към [[Комратски държавен университет]]
* Комрат – Теоретичен лицей „Г.А. Гайдаржи"Гайдаржи“
* Комрат Теоретичен лицей „М. Третьков"Третьков“
* [[Тараклия]] - – [[Тараклийски държавен университет|Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“]] (от 2004), Педагогически колеж-лицей „Св.св. Кирил и Методий“ (съществувал от 1992 до 2007), Средно общообразователно училище, Теоретичен лицей № 1 „Олимпий Панов“, Теоретичен лицей № 2, Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991)
* село [[Валя Пержей]] – Хуманитарен лицей „Христо Ботев“
* село [[Горна Албата]] – Средно общообразователно училище
* село [[Долна Албата]] – Средно общообразователно училище
* село [[Кайраклия (Молдова)|Кайраклия]] – Теоретичен лицей (от 1898)
* село [[Кортен (Молдова)|Кортен]] – Теоретичен лицей "Св„Св. П. Хилендарски"Хилендарски“ (от 1969)
* село Московей – Теоретичен лицей „В. Короленко“
* село [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]] – Филиал на Музикален колеж „Щефан Няге“ (от 1996), Средно общообразователно училище, Теоретичен лицей (от 1947)
 
=== Медии ===
 
Български медии са – списание [[Български хоризонти (списание)|Български хоризонти]], телевизия „STV41“ – Тараклия (от 1998), телевизия „Твърдица“, телевизионно предаване „На Буджакска вълна“ в Телерадио Молдова (от 1986), Национална обществена аудиовидео институция Телерадио Молдова.
 
== Поминък ==
 
Поминъкът на повече от половината от българите в [[Молдова]] е свързан със селското стопанство. В българските села основната дейност е ориентирана главно към отглеждане на [[тютюн]] и [[грозде]]. През последните години нараства българското присъствие в сферата на частната стопанска инициатива.
 
== Вижте също ==
 
[[Бесарабски българи]]
 
Line 216 ⟶ 195:
 
== Външни препратки ==
 
* [http://www.aba.government.bg/?country=54 Държавна агенция за българите в чужбина]
* [http://www.aba.government.bg/aba.bg.old/obshtnosti.php Агенция за българите в чужбина]