Разлика между версии на „Алабак“

12 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец''<ref>{{наименования|16 – 17}}</ref>) е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]].
 
Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината и&#768;ѝ е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] – от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) – от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 m) орографски се свързва с [[Рила]].
 
Билото на рида се издига на 1500 – 1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1593,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9<sup>о</sup>C. Реките, които водят началото си от рида са къси и с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят – [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[Източноевропейски таралеж|таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност – момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: „Кладова“, „[[Равно боре]]“ и „Милеви скали“. По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида извират топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 km преминава целият участък на [[Републикански път III-842|третокласен път № 842]].
 
По долината на [[Чепинска река]] и по притока и&#768;ѝ [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите [[Варвара (железопътна гара)|Варвара]] и [[Долене (железопътна гара)|Долене]] и [[Велинград (железопътна гара)|Велинград]] и [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], преминава участък от трасето на [[теснолинейка Септември - Добринище|теснолинейната железопътна линия Септември – Добринище]].
 
== Вижте още ==