Министерство на отбраната на България: Разлика между версии

Военното министерство има следните основни задачи: защита на държавния суверенитет и националната [[независимост]], [[охрана]] и [[отбрана (военна наука)|отбрана]] на териториалната цялост на държавата, отстояване интересите на българското общество и ценностите на националната идентичност. В първите години на [[20 век|XX в.]] Военното министерство продължава работата по изграждането на масова и модерна армия. Неговата структура претърпява изменения, с които се цели военното ведомство да се приведе в съответствие с настъпилите промени в организацията, подготовката, материално-техническото снабдяване и комплектуването на въоръжените сили с личен състав<ref name="МО"/>.

 

 

На Министерството на войната се възлагат задачите по подготовката на запасния личен състав, мобилизирането му и комплектуването на нови подразделения и части. Приоритет в дейността на военното ведомство става попълването на армията с команден състав. С демократизацията на българското общество, започнала през 1989 г. се променя и организационната структура на Министерството. С Указ № 168 от 20 декември 1990 г. то се преименува в '''Министерство на отбраната''' (МО). Съгласно Конституцията, приета от [[7 Велико народно събрание|VII Велико народно събрание]] през 1991 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът, ръководството на Министерството на отбраната (МО) отчита дейността си пред [[Народното събрание]]<ref name="МО"/>.